Русенски истории
ЛЮБОВНИ ПИСМА НА ПОВЕЧЕ ОТ 100 ГОДИНИ НИ РАЗКРИВАТ НЕПРЕХОДНАТА…

Тя е вечната искра в сърцата на хората, която чака да бъде възпламенена. Тя не остарява, не се разболява и не умира никога. Нахлува без покана в живота ти, зашеметява те и не те пита искаш или не искаш. Оглупяваш от нея, вярно е, опияняваш се, но само чрез нея можеш да прозреш смисъла, да усетиш истинския вкус на живота. Любовта си остава все същата, каквато я познаваме днес и каквато е била за Адам и Ева... Прочети повече тук. 

 

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

Новини

125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх
29.01.2019

Стане ли дума за цар, мислено се прехвърляме в света на приказките, а живота на монарха ни изглежда красив, бляскав и лесен. Всички мечтаят за царски живот, но човек се ражда цар и в даден момент трябва да поеме своите отговорности на такъв. На 30 януари се навършват 125 години от рождението на последният български реално властвал монарх – Борис III.                                                                                   

Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски (както е пълното му име) се появява на бял свят на 30 ян. 1894 г. Рано сутринта над София отекват 21 топовни изстрела. Когато гръмва 22-ият, вече всички знаят, че България си има престолонаследник. По броя на гърмежите се определя дали новороденото е момче или момиче. За княгиня се полагат 21 изстрела, а за княз - 101. Същият ден в катедралната черква „Св. Крал” (дн. църквата „Света Неделя“) е отслужен молебен от Доростоло-Червенския митрополит Григорий. В тесен кръг се прави и кръщене, като кръстници са пармският дук и княгиня Клементина. Няколко часа след като се ражда, княз Борис е награден с висшия орден „Св. Александър” и военния медал „За храброст”, като е произведен в чин подпоручик. През този ден неколкостотин новородени деца са кръстени със същото име. За майката на престолонаследника - княгиня Мария-Луиза, раждането протича почти „по протокол”, като дори министър-председателят Стефан Стамболов присъства на самото раждане, като свидетел, че бебето е автентично.                                                                                                             

Изборът на име за бебето е истинска символика на фамилния етикет - Борис е името на българския княз от Първо българско царство, останал в историята като Покръстител; Клемент - от името на баба му Клементина; Мария - на майката; Роберт - на дядото; Пий - на папа Пий, кръстник на майката; Търновски - на старата българска столица.                                                                                                                            

Самото кръщене се превръща в общонародно събитие, предизвикващо вълнение в цяла Европа. Зачитайки вероизповеданията на семействата на двамата родители, новороденият княз е кръстен като католик, което обаче предизвиква бурно недоволство сред българския народ. С острия си политически нюх княз Фердинанд усеща евентуалните негативни политически последствия, особено що се отнася до Русия, чието благоволение може да бъде спечелено само ако престолонаследникът е покръстен в православна вяра. Княз Фердинанд изпада в тежък морален конфликт и прави няколко безнадеждни опита да получи специално разрешение от папата, но получава отговорите: „Ако вие предадете Вашия син Борис на схизмата, Вие сте отлъчен автоматически!” и ”Абдикирайте княже, абдикирайте!”. През февруари 1896 г., изключително паднал духом и притиснат от българското правителство, княз Фердинанд решава да действа против волята на папата, семейството и княгинята и оповестява, че престолонаследникът ще приеме православно вероизповедание. Кръщенето се извършва от руския генерал Кутузов, упълномощен да замества кръстника - император Николай II. Малкият Борис, облечен в бели дрехи и препасан с червена лента на ордена „Св.Александър“, първа степен, е въведен в църквата и поставен да седне на кресло до бащиния си трон, докато девет владици и 15 други свещеници извършват церемонията. Топовни салюти оповестяват края на обреда, а събралите се десетки хиляди хора, възторжено викат: “Ура!”. Българският народ, както и руският император, посрещат с огромна радост новината. Но папа Лъв ХIII отлъчва българския княз, а семейството му е дълбоко възмутено. Най-болезнено е засегната съпругата му Мария-Луиза, която като дълбоко вярваща католичка смята този акт за вероотстъпничество. Всъщност Борис остава единственият православен в цялото царско семейство, тъй като и княз Кирил, и двете княгини - Надежда и Евдокия, са кръстени в католическата вяра.

Тук се появява „русенската нишка”. По настояване на княз Фердинанд младият княз в юношеските си години е под постоянното духовно наставничество на Доростоло – Червенския митрополит Василий. Той разпалва у него любов към вярата и преданост към Светата църква, предавайки знанията и религиозния си опит. На погребението на Митрополит Василий, на царския венец, положен на гроба, е изписано „На моя пръв възпитател”.

Толя Чорбаджиева
Държавен архив - Русе

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                                    

 

 

                                            

 

                                                                       

 

                                                        

 

                                                                   

 

                                                                                                                           

 

 

Съмишленици