Русенски истории
100 години от създаването на Дома на изкуствата и печата…

След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

- Зараждане на борбата в Русе и региона

- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула

- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе

- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка

- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?

Балетът като магия

- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"

- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта

- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов

- Русе и борбата му с епидемиите в миналото

- 60 години куклен театър в Русе

- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов

- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре

- Фамилия Оджакови

- Когато в киносалоните започва да звучи екранът

- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови

- Заедно на сцената и в живота

- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси

- Община Русе в Деня на Общините

- Как се строи град

- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот

- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе

- От партийните архиви за строителството на летище Русе

- 60 години русенски духов оркестър

- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години

- От архивите на русенския Яхтклуб

90 години от рождението на маестро Георги Делиганев

Дарителски фондове в русенска девическа гимназия

Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години

- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант

- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева

 

Новини

125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕО МИЛЕВ - КОСМОПОЛИТА, БОРЕЩ СЕ СРЕЩУ ГЛУПОСТТА
22.01.2020

125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕО МИЛЕВ - КОСМОПОЛИТА, БОРЕЩ СЕ СРЕЩУ ГЛУПОСТТА

(15 ЯНУАРИ 1893 – 15 МАЙ 1925 Г.)

Тази година, на 15 януари ни заля информация от вестници, списания, информационни сайтове, социални мрежи и пр. за 125-тата годишнина от рождението на българския поет, публицист и художник Гео Милев. Въобще не е пресилено цялото внимание, което бе отделено на този творец. Той го заслужава, защото вероятно е най-ярката фигура на модерната литература в България в годините след Първата световна война. Неуморният творец Гео Милев неспирно превежда от девет езика, публикува свои и чужди текстове, рисува собствените си автопортрети, създава поезия, а човекът Гео Милев…както всеки…има семейство, което също е толкова интересно, както е и той самият.

Една от сестрите на Гео Милев, Мария, живее и работи като детска учителка в Русе. Тя е съпруга на известния русенски скулптор Владимир Владимиров.  Познатата на всички русенци скулптора „Момчето с хидрата” (фонтана срещу Русенски съд), олицетворяваща борбата между доброто и злото е дело на русенския скулптор от 30-те години на миналия век. Единственият по рода си „Паметник на Моряка” (в близост до Военен клуб – Русе), пред който всяка година се събират военни, за да изкажат уважението си към създалите в Русе Български военоморски флот, също е реализиран от ръката на Владимир Владимиров и открит на 19 декември 1930 г. Монументалната фигура на Отец Паисий в  градинката пред русенското училище „Отец Паисий”  е издялана от русенския майстор през 1932-1934 г. и е поредното „създадено първо в Русе”. „Паметникът на русофилите”, намиращ се на пътя Русе-Варна, е започнат от Владимир Владимиров, но поради внезапната му смърт, професор Атанас Дудулов го довършва по молба на съпругата Мария Владимирова и автора на идеята Ана Стоманякова.

Дъщеря на пламенната любов между Гео Милев и Милица (Мила) Димова Керанова е Леда Милева. Няма човек в България, без значение възраст, пол, образование и пр., който да не знае едно от нейните стихотворения – „Зайченцето бяло”. Произхождаща от културни семейства (и от страна на баща си, и от тази на майка си) Леда – Евгения, както е наречена от родителите си, има същата неизчерпаема енергия, каквато и нейният баща има в своя 33-годишен живот. Тя твори поезия за деца, като дори е записана в почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен" на Международния съвет по детската книга, преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия, поставя основите на Съюза на преводачите в България и обществено ангажирана личност, носител на орден „Стара планина” I степен.

За цялото семейство на Гео Милев би могло да се напише книга или да се направи доста успешен филм, като главно действащо лице разбира се трябва да бъде Той – Гео Милев. Макар и кратък животът му е препълнен с хора, чувства, емоции, личности и недотам личности. Гео Милев се ражда в малкото Радне махле (днес гр. Раднево) на 15 януари (стар стил) 1895 г. Тръгва на училище в Стара Загора, когато е още на 5 г., а на 12 години вече издава първите си вестници и сборници със стихове, текстове, карикатури и илюстрации. На 15 превежда Дидро, Юго и Пушкин. На 16 е студент в Софийския университет, а на 17 - в Лайпциг. Първият му автопортрет – 15 годишен младеж с къдрава коса, е публикуван в сборника „Изкуство”, а до края на живота си Гео Милев рисува повече от 20 свои портрета. Участва в Първата световна война - преломна за него и физически, и емоционално. Като командир на разузнавателна рота се оказва в плен на силна артилерийска канонада край Дойран. Повечето войници са избити, а Гео е спасен по чудо - открит между труповете, тежко ранен в главата, загубил дясното око и в пълно безсъзнание. Тежките рани лекува в Берлин, където претърпява петнадесет сложни операции. Войната, травмата, огромната болка, която изпитва почти непрекъснато (все пак част от черепа му липсва), кризата в България след края на Първата световна война стават предпоставка за превръщането на Гео Милев в бунтар. За него Михаил Арнаудов казва: „млад и дързък, той искаше да предизвиква всички”, Николай Лилиев: „не щадеше никого, стари, млади, професори, писатели, артисти, …негов прицел беше глупостта…необикновено жив, необикновено възторжен, необикновено дарен”, Асен Златаров: „начетен, буден и вдъхновен, дойде между нас и донесе тръпката на новото…европеизиран и космополит…той бе наистина живителна сила за всички”. Именно тази негова склонност да изразява винаги и на всяка цена своите възгледи и мисли го сблъскват „челно” с държавната власт. Спират списанията, в които публикува, арестуват го, съдят го и по време на обжалването, на 15 май 1925 г. изчезва безследно. Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 година, доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.

Абстрахирайки се от политическия оттенък, правим заключението, че животът на Гео Милев протича бурно, но кратко, съдбата му е трагична, а творбите му са гениални. Бунтовникът с харизма и неизчерпаема енергия е може би най-добрия пример, който могат да имат учениците от Русенската английска гимназия, носеща името на поета. Дано повече деца бъдат свободомислещи, борбени, активни и независими творци, както на своето битие, така и това на Родината си.

Толя Чорбаджиева

Държавен архив - Русе

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

 

     

 

                                                                                       

                                                                                

Съмишленици