Новини

„…Какво значат нашите страдания, о, народе,

Ако краят им е добър за тебе, о, Българио!“

Филип Тотю

На 10 април 1830 г. в колибите Гърневци, днес част от село Вонеща вода, Великотърновско се ражда българския хайдутин и революционер Тодор Тодоров Станчев, известен като Филип Тотю. Той е петото дете на Тодор Топала и Иванка Джамджиева. Кръстен на баща си, галено е наричан от родителите Тотю. От малък има буен характер, който запазва до края на живота си. Първоначално Тотю учи в търновското училище към черквата „Св. Богородица“. По настояване на родителите си става терзийски чирак, но този занаят не му допада и започва да се занимава с животновъдство и търговия на едър рогат добитък и кози.

Два са основните моменти, предопредили житейския път на младия Тотю- отвличането на чичовата му дъщеря Аглика и зверското убийство на сиромаха дядо Добри Зеленката-негов търговски спътник. Желанието за лично отмъщение, борбеният дух и съпричастното отношение към народното страдание го извеждат до хайдушките пътеки и сформирането на първата му дружина. След 1950 г. Ф. Тотю става хайдутин в четите на Бойчо войвода, П. Чернев и Желю войвода, води дружина из Стара планина. Попада в търновския и сливенски затвор откъдето през 1863 г. успява да избяга и се установява в Румъния. Там, съвсем естествено се озовава сред българските революционери и емигранти. След контактите си с Раковски, Филип Тотю осъзнава, че борбата срещу поробителя трябва да се води по-мащабно и организирано, а не чрез лични отмъщения с малобройни хайдутски дружинки. От този момент нататък действията му са подчинени на нуждите и изискванията на българската национална революция. Всеки план за въстание или за въоръжена акция, неизменно се свързва с Филип Тотю, разчита се на опита и уменията му, името му привлича множество доброволци.

Организирането на въоръжени отряди (чети) има за цел повдигане на въстание и отстояване самостоятелността на българското освободително движение. Идеолог и организатор на четническото движение е Г.С. Раковски. Основната част от неговия план за освобождение на България е четите да бъдат ударна сила във въстанието. Революционният комитет решава да изпрати четири чети, които да навлязат в България и да вдигнат бунт. За техни войводи са определени Панайот Хитов, Филип Тотю, Стефан Караджа и Хаджи Димитър. След като сформира своята чета от „здрави, едни и силни мъже, със загорели, внушителни лица, на вид кротки и мълчаливи, но смели и решителни хора, калени натури” – както сам войводата описва своите момчета, преминава Дунав на 14 май 1867 г., близо до Свищов. Всичките четници са облечени в специална униформа със зелени чапрази и жълти копчета и калпаци с герб и надпис „Свобода”. На другия ден край село Върбовка, Павликенско, те са оградени от турците и започва кръвопролитно сражение, продължило цели 12 часа.

Вестта за знаменитото сражение се понася из цялата империя. Органа на Русенския вилает в. „Дунав” пише: „Ние знаем, че по особеното местоположение на Стара планина, там си съществуват разбойници от вехто време, обаче само сега се видяха като тях разбойници, които да имат на главите си по един разбойнически знак от тенекия, знаменосец и главни писари. На главите им се намираха едни тенекиени знакове за възхищение с надпис „свобода”. По повод сражението румънският драматург Йоргу Караджале написва пиесата „Бляскавият героичен подвиг при Върбовка под командата на Филип Тотю”, която се играе в Букурещкия театър. Множество гравюри и живописни платна също запечатват спомена за тази героична битка. Името на войводата става известно далеч извън пределите на родината ни и Балканите.

След още няколко по-малки сражения в Златишко-Тетевенската планина останалата само с петима човека Филиптотюва дружина се съединява с четата на Панайот Хитов, с която успешно преминават в Сърбия.

По време на Сръбско-Турската война през 1876 г. Ф. Тотю е поканен от генерал Черняев да предвожда голям отряд от доброволци. За проявената храброст в битките с османската войска той е награден от сръбското правителство.

След неуспешния край на войната Ф. Тотю се завръща в Русия, където се присъединява към руските войски като съветник в Руско-турската война. През октомври 1878 г. тръгва към Одеса да прибере багажа си. По пътя в румънския град Плоещ, при опит да бъде обран е наклеветен и хвърлен отново в затвора, където излежава 6-годишна присъда, без никой да го потърси. По този повод той прави тъжната констатация: „Понеже България се освободи и всякой гледа да хване своя кокал, за мене никой и не питаше”.

Княз Батемберг награждава Филип Тотю с Кръст за храброст. На 1 декември 1884 г. Народното събрание му гласува 200 лв. народна пенсия. До смъртта му през 1907 г. тя си остава единственият източник на средства за съществуването му.

Когато започва да си прави къща в Две могили, Русенско, където се установява да изживее остатъка от живота си, оцелелите четници от неговата дружина събрали пари помежду си, за да подпомогнат градежа, но войводата гордо отблъснал помощта им. Те обаче настоявали да ги приеме. Тогава той взел парите и ги раздал на най-бедните хора в Две могили и съседното село.

През 2023 г. гл. експерт Т. Великова от Държавен архив Русе публикува информация за точната дата за смъртта на Ф. Тотю. Тя уточнява, че в Акта за умиране на „Филип Тотио воивода“ е вписано като причина за смъртта, настъпила на „двадесет и втори ден от месец март“ хроничен бронхит. Именно с този оригинален документ, съхраняван в Държавен архив-Русе се слага край на неточностите около датата на смъртта на славния войвода и това е 22 март 1907 г.

Така приключва земния си път човекът, за когото Българският револционен централен комитет (БРЦК) пише в едно свое писмо от 21 авг. 1875 г. до него: „Ние вярваме във вашия патриотизъм и във вашата постоянна готовност да послужите на своето потъпкано и поробено отечество. Вие, уважаваният войвода, сте един от първите синове на България. Вие сте жертвали за нейната свобода живот и имот. Вие сте напълнили България с името и подвизите си”.

 Стаена гордост от достойно извървян път, чувство на удовлетвореност и повод за размисъл пораждат думите на Филип Тотю: „Какво значат страданията на едного, ако има намаление в страданията на всички?... Нашият бунт беше онзи-днешния и вчерашния ден, той е днешния ден и утрешния; той е миналото ни, сегашното и бъдещето ни“. Думи-верую, на които е подчинен целия живот и дело на Филип Тотю, пред чиято памет днес, прекланяме глави!

Автор: Д-р Надежда Цветкова, главен експерт, Държавен архив - Русе