Новини

Юли 1925 г. – горещо и оживено лято по дунавските брегове, когато английският параход „Glowworm“ внезапно раздвижва иначе спокойното течение на града. Посещението на този военен кораб поставя Русе на картата на международните отношения и... става причина за една от най-интересните футболни срещи в историята на града.

Пристигането на парахода „Glowworm“ – повече от дипломатически акт

В един юлски ден на 1925 година, жителите на Русе стават свидетели на необикновено събитие – английският параход „Glowworm“ навлиза в русенското пристанище. Огромният корпус на кораба се плъзва по водите на Дунав с достолепие, привличайки погледите на минувачи, пристанищни работници и любопитни деца, които хукват да гледат чуждестранното чудо. Корабът не е обикновен търговски съд – той е военен параход с екипаж от моряци, подготвени както за мисии, така и за достойно представяне пред чужди нации. Командван от капитана Льо Моте, корабът носи със себе си дипломатическо послание – жест на добронамереност, културен обмен и желание за укрепване на отношенията между Великобритания и България.

След акостирането, капитанът е тържествено посрещнат от русенските власти: окръжния управител г-н Димчев, командирът на полка Пинтев, комендантът подполковник Михайлов и началникът на флота капитан II ранг Михайлов. След церемониалните приветствия, българската страна отвръща с висок дипломатически етикет – официална визита на борда на английския параход, където са обменени не само думи, но и жестове на уважение, усмивки и покани за съвместни инициативи.

Следобед на българска земя – футболен мач под сенките на Алеите

Когато формалностите приключват, идва ред на нещо много по-човешко – разтоварващо, но в същото време символично събитие – футболен мач. Английските моряци, свикнали на своето островно хоби – футбола – отправят предизвикателство към най-силния русенски отбор по онова време – ФК „Напредък“.

На 9 юли, в 17:30 часа, в сърцето на Русе – т.нар. „Алеи“ (днес Паркът на младежта) се събират десетки граждани. На фона на шумолящите дървета и песента на Дунав, на поляната се оформя временен терен, по всички правила на тогавашната игра. Английските моряци излизат в строен ред, облечени в стегнати фланелки и поддържани с военна дисциплина, а срещу тях застават русенските момчета, облечени в своите яркочервени екипи с бели кантове и безкрайно амбицирани да се докажат.

Първият съдийски сигнал оглася парка и започва нещо повече от мач – това е сблъсък на култури, на стилове, на дух. Англичаните играят с характерната за тях студена прецизност и пасова игра, докато българите залагат на ентусиазъм, бързина и неочаквани пробиви. Краен резултат: 4:2 в полза на „Напредък“! Публиката избухва в аплодисменти – не толкова заради победата, колкото заради спектакъла, който всички са преживели. Дори самите англичани поздравяват съперниците си с усмивки и ръкостискания. Така един футболен мач става част от дипломатическата история на Русе, а духът на играта надделява над всички национални различия.

ФК „Напредък“ е основан на 14 септември 1919 г. Създаден от аптекаря Георги Манев и ръководен от богатия търговец Стефан Недков, клубът бързо се налага като най-влиятелната спортна организация в града. Притежава собствено игрище в Добруджанския квартал, внася треньори от чужбина и задава стандарти, които малцина могат да достигнат. През 40-те години клубът дори достига финал в Царската купа, като на 14 октомври 1942 г. губи с 2:4 от АС-23 (София) пред 10 000 души в Добрич – събитие, което поставя „Напредък“ сред водещите имена в българския футбол.

По време на историческата среща с английските моряци, ръководството на клуба е в пълен състав и ясно заявява своята организационна и морална стойност:

• Председател: Иван Ст. Нешев
• Подпредседатели: Върбан Джамбазов и Георги Манев
• Секретар: Ангел Куюмджиев
• Касиер: Ф. Йорданов
• Помощник-касиери: Г. Попова и Христо Досев
• Домакин: Н. Евстатиев
• Завеждащ спорта: Д. Саваков
• Съветници: М. Селяков и подпоручик Мустаков

Историята за парахода „Glowworm“ и футболния мач в „Алеите“ не е просто епизод от миналото – тя е огледало на времето, когато Русе е бил не само културна столица на Северна България, но и мост към света. Силата на футбола да обединява, да сваля бариери и да изгражда мостове между народи блести в този летен ден на 1925 година.

Т. Чорбаджиева
Държавен архив - Русе