Новини

Събирателската дейност, или както сега е по-модерно да се каже колекционерска, е присъща на много хора, но не при всички тя е така целенасочена и обхватна, посветена на възможността да се покаже връзката между поколенията, да се направи исторически паралел между минало и настояще и с любов към историята да се опази мъдростта през вековете. Точно такава е била  Ксения Кафеджиева (по баща Бъклова), завещала своите събрани материали в Държавен архив – Русе, във Възрожденско читалище „Зора“, в Историческия музей и Регионална библиотека „Л. Каравелов“. По повод 115 години от рождението ѝ нека припомним нейната краеведческа мисия.

Поликсена (Ксения) Йонкова Бъклова е родена на 28 февр. 1910 г. в Бургас. Семейството живее няколко години в София, където баща ѝ помага в управлението на семейната фирма „Братя Бъклови“, а през 1920 г. се премества в Русе, за да поеме той ръководството и управлението на русенския клон на фирмата. Ксения завършва основно образование в Гирдапското училище (днес ОУ „Иван Вазов“ – Русе), продължава образованието си и две години учи в Русенската девическа гимназия, след което във френския пансион-интернат „Нотр Дам де Сион“. След завършване на образованието си става член на младежката секция към Благотворително дружество „Добродетел“, където се занимава с набиране на средства за поддръжка на безплатната ученическа трапезария, уреждане на благотворителни чайове и увеселения, на лекции, курсове по изучаване на езици, благотворителни концерти и забави. През 1935 г. Ксения Бъклова се омъжва за Ангел Кафеджиев, родом от Дряново, който е управител на Общинската аптека в Русе. След 9 септ. 1944 г. К. Кафеджиева е поканена за член в новоучреденото Женско дружество „Славянка“, работи като библиотекарка в Държавно индустриално предприятие „В. Пискова“ и като застрахователен агент в Държавен застрахователен институт – Русе.

Първата колекция на Ксения Кафеджиева е колекцията ѝ с картички-снимки на киноартисти. Като кинолюбител, тя имала много любими артисти и когато вижда техните картички на витрината на книжарския павилион на Иван Грозев те веднага я привличат и мечтае да си ги закупи. Започва да спестява от парите, които родителите ѝ дават за закуска в училище и така си набавя картичките на своите любимци. Разбрала, че някои артисти при поискване изпращат свои снимки-картички с автограф по пощата, тя започва да им пише и така допълва своята съкровищница. Именно тази, първа нейна колекция заема основно място в музейната сбирка „Стария Русчук“ в читалище „Зора“. 

По време на работата си в Държавния застрахователен институт Ксения Кафеджиева организира курс по изучаване на есперанто и това слага начало на колекционерската ѝ дейност. Връзката с кореспонденти-есперантисти от много страни, размяната на репродукции, изгледи, филателия ѝ помагат да създаде един богат фонд от художествени материали. След пенсионирането си Ксения Кафеджиева става активистка в читалище „Зора“ и тук има възможност да изяви художествените си способности, подреждайки своите колекционерски изложби. С материали от колекциите си през 1968 г. тя организира първата си изложба „Образът на жената в репродукции и картички“. Трепетът при подготовката и страховете от очакванията са големи, но резултатът надминава и най-смелите мечти на Ксения. Изложбата жъне голям успех и се радва на интерес от страна както на русенци, така и на гостите на града. Всички са възхитени и изказват възторга си в книгите за отзиви. Изложбата е отразена в местните и национални радио и преса и в актуалното за времето списание „Жената днес“. Направен е и документален филм за изложбата и уредничката ѝ. След огромния успех на изложбата по идея на Ксения Кафеджиева е създаден Клуб на колекционера към читалище „Зора“ и тя става негов председател. С голяма енергия продължава да издирва старинни вещи и снимки, на които са запечатани стари обичаи и ритуали, семейни снимки на русенци и др. с основна тема „Старият Русчук“. Събраните материали представя в етнографска изложба в читалището, получила също много добър отзвук сред обществеността. За изложбата Ксения споделя: „Тя е моята гордост и любов“! С годините тя трупа опит и се заема с все по-трудни задачи, едната от които е в сътрудничество с Държавния архив в Русе и представя развитието на Русенския драматичен театър и Русенската опера в снимки, афиши и програми, отново спечелили публиката и получили безброй суперлативи.   

Успешното сътрудничество на К. Кафеджиева с Държавен архив – Русе я привлича като активист на Движението „Народната памет разказва“ и член на клуба на краеведа „Александър х. Руссет“. Тя започва да издирва снимки и спомени и сама да пише спомени за изтъкнати русенци, за бита и за градските нрави в миналото, да описва интересни факти и случки. Благодарение на нея в Архива имаме запазени сведения как се е празнувал Русенският карнавал и как са се организирали баловете, за русенския сладкар Денчо Ножаров - „Снежния ваятел“, за дълбоките снегове в Русе, за пансиона „Нотр Дам де Сион“, за правенето на великденски яйца и козунаци, за първия дипломиран зъболекар в Русе – Живко Икономов, за лекарската фамилия Мустакови. Тя оставя спомени за срещите си с Евгения Марс, Любомир Пипков, Николай Хайтов. Събрала е и предала в личния си фонд десетки снимки на известни и неизвестни русенци в сватбени облекла, в градски и празнични облекла, портретни снимки на известни русенци, сред които Рудолф и Елена Либих, Сийка и Панайот Железови, на участници в Учредителния конгрес на Съюза на професионалните учители в България, на Комитета за построяване Дом-паметник в Русе, на първия състав на Русенски общински театър, на ученичка от френския пансион „Notre Dame de Sion“ в Русе и др.

За активна читалищна дейност през 1969 и 1974 г. Ксения Кафеджиева е награждавана от Комитета за изкуство и култура – София със значка и грамота. През 1981 г. за активна обществена дейност е удостоена с медал „1300 г. българска държава“.

К. Кафеджиева умира в Русе на 5 февр. 1992 г., но оставя широка диря от своята обществена и колекционерска дейност. Може би принадлежността ѝ към рода Бъклови, с техните патриархални традиции и разбирания, предавани през поколенията, с любовта на родителите ѝ към изкуството, която ѝ предават, с участията ѝ в събитията, случвали се в Русе след втората четвърт на ХХ в. и ангажираността ѝ с голяма част от тези събития са я насочили към нейната активна събирателска дейност, за да остане нещо и след нея, нещо което да напомня за миналото на Русе и за хората, живели тогава.  

Автор: Таня Великова, Държавен архив – Русе