Новини

Националният празник на България наближава и вече започват приготовленията по неговото отбелязване. Отваряме архивните документи, за да научим дали назад във времето 3 март е бил най-големият празник на България и как е отбелязван.

Преди да се пренесем в далечната 1925 г., нека проследим как 3 март е определен като национален празник на България: Датата не е случайна - на  3 март (по нов стил ) или 19 февруари (по стар стил)  1878 г. е подписан Санстефанският предварителен мирен договор, който слага край на Руско-турската война (1877/1878 г.). Веднага след Освобождението, на 19 февруари 1879 г., във Велико Търново, Антим I - първият екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица" в присъствието на депутати и граждани, отбелязвайки за първи път тази дата. От 1880 г. официално 3 март се чества в София като „Ден на възшествието на престола на император Александър Втори и заключение на Санстефанский мир“. От октомври 1882 г. в новия официален списък с неприсъствените дни отпада формулировката за императорското възшествие, като остава само формулировката за „сключването на Санстефанския мир“. През 1887 г. в списъка за неприсъствените дни за 1888 г. за първи път отбелязва 3 март като Ден на освобождението. По време на Първата световна война и в годините след края й, празникът не се отбелязва по политически причини. Възстановяването му като официален празничен ден става през 1925 г.

От запазените архивни материали научаваме, че 3 март в Русе, преди 100 години, преминава с тържествени и патриотични прояви, които събират гражданите, военните  духовенството в общо честване на Освобождението на България. Празничният ден започва с тържествен молебен в църквата „Света Троица“ - най-старата запазена църква в града, която има важно място в духовния живот на русенци. Богослужението се води от митрополита и свещениците на града, като в него участват представители на властта, офицери, войници и множество граждани. Храмът е изпълнен с хора, дошли да се поклонят пред паметта на загиналите за свободата на България. В речите си духовниците припомнят подвизите на българските опълченци, финландските, руските, румънските и пр. военни, а след службата се извършва освещаване на бойните знамена. След молебена тържествата продължават с военен парад, който е сред най-впечатляващите моменти на деня. Русенският гарнизон участва със строени части, които маршируват през централните улици на града, придружени от военен оркестър. По време на парада се изпълняват патриотични маршове, а по улиците са събирани хиляди граждани, които приветстват войниците с аплодисменти и възгласи. Често след парада има тържествено слово от местните управници и ветерани, които разказват за значението на Освобождението и за героите, които са се жертвали за българската свобода. Опълченците от Русе, обединени в Дружество „Сливница“ задължително се включват в празника, с дълбоко уважение към спомените от Освободителната война и с гордост за приноса си в нея. За тях този ден не е просто празник, а свещен момент на почит към загиналите другари и възможност да предадат на по-младите духа на саможертвата и патриотизма. Членовете на дружеството, облечени в парадни дрехи и носещи старите си опълченски отличия, участват в тържествения молебен,  а след службата поднасят венци и цветя на Паметника на свободата. Цялото присъстващо множество на празника, очаква с нетърпение техните разказани спомени. Разказите им са изключително емоционални – някои говорят със сълзи в очите за падналите си другари, други описват с плам и гордост битките, в които са се сражавали рамо до рамо с войските.

Учениците от русенските училища, също имат важна роля в честванията на 3 март. Още от сутринта учениците от русенските училища се събират пред сградите на своите учебни заведения, облечени в празнични униформи и дрехи, често носейки знаменца и венци. Под ръководството на своите учители те се отправят към центъра на града, където се включват в тържествения марш заедно с военните части и официалните лица. По-големите ученици, особено тези от гимназиите, посещават тържествения молебен в църквата „Света Троица“, където слушат речите на духовниците и се молят паметта на загиналите. След църковната служба ученическите групи, водени от своите преподаватели, се отправят към Паметника на свободата, поднасят венци и цветя, декламират стихове, а училищните хорове изпълняват възрожденски и патриотични песни. Освен официалните церемонии в центъра на града, в училищата се провеждат специални празнични тържества: учениците изнасят рецитали с творби на Ботев, Вазов и други възрожденски поети, представят театрални постановки, пресъздаващи моменти от Освобождението, а училищните хорове и оркестри  изпълняват патриотични песни като „Шуми Марица“ и „Хубава си, моя горо“.

В периода на първата половина на ХХ в., в Русе съществуват множество дружества и организации: женски, благотворителни, християнски, браншови и пр. Всички те се включват в празника, по свой начин, с каквото могат. Така например Русенското ловно-рибарско дружество „Сокол“ традиционно отбелязва националния празник с голямо тържество в една от най-известните градски пивници „Руменцев“. Разбира се, това е ставало не в празничния ден, поради издадената заповед за целодневно затваряне на заведенията на 3 март. Това събиране е не просто празненство, а повод за членовете на дружеството да почетат националния празник, да си припомнят славните моменти от Освобождението и да засвидетелстват уважение към загиналите герои. В ранния следобед членовете на дружеството се събират в пивницата, която за случая е украсена с трибагреници, ловни трофеи и портрети на национални герои като Левски, Ботев, Българския цар. Централно място заема и знамето на самото дружество, гордо поставено до сцената. Тържеството започва с приветствени речи от председателя на „Сокол“, следвано от кратко слово на почетен гост – например местен офицер, учител или свещеник, който говори за родолюбието и задружния дух, необходими както в борбата за свобода, така и в съхраняването на българската природа. След официалните слова тържеството преминава в по-неформална, но все така тържествена атмосфера. Присъстващите вдигат наздравици за България, за паметта на героите и за силата на българския народ. Сред ловците е традиция да се отправят специални „ловджийски“ тостове, в които с хумор и гордост свързват патриотизма със своята страст към природата. Пивница „Руменцев“, известна с богатата си кухня, за този ден в менюто си  включва най-доброто от ловджийските специалитети: запаси от дивеч, печено прасе, дивечово мезе, яхния от заек и пушена риба. Обилна почерпка е поливана с местна бира и червено вино, а на масите се чуват ловджийски истории и спомени за отминали подвизи. Неизменна част от празненството са песните – за начало патриотични възрожденски песни като „Шуми Марица“ и „Къде си вярна, ти любов народна“, а след това веселбата е преминавала в характерни ловджийски песни и хумористични изпълнения. Когато празникът достигне своя връх, председателят на дружеството произнася последна реч за благополучие, здраве и успешен ловен сезон на всички. В края на вечерта ловците се разотиват с горди сърца и с обещания догодина отново да се съберат в чест на Трети март – с още повече трофеи, истории и наздравици за България.

Празничната вечер в Русе е озарена от илюминации и народни веселия. Често на площада, в Доходното здание и в читалищата са организирани концерти на местни хорове и оркестри. Гражданите се събират на общи трапези, пеят патриотични песни и се разказват истории за героите на Освобождението. Преди 100 г. русенци отбелязват 3 март с дълбока почит и чувство на национална гордост, като празникът е не само момент на тържество, но и време за осъзнаване на историческата значимост на свободата.

(3 март като празник е отменен през 1951 г., като следва почти 30-годишен период, през който не се отбелязва. От 1978 г. започва постепенното завръщане на датата, макар и не като официална. И така до 1990 г.,  когато с Указ, 3 март е обявен за национален празник, а от 1991 г. с променя в Кодекса на труда, денят е потвърден за национален празник на новосъздадената Република България.)

Автор: Толя Чорбаджиева, Държавен архив - Русе