Юли 1925 г. – горещо и оживено лято по дунавските брегове, когато английският параход „Glowworm“ внезапно раздвижва иначе спокойното течение на града. Посещението на този военен кораб поставя Русе на картата на международните отношения и... става причина за една от най-интересните футболни срещи в историята на града. Повече прочетете ТУК...
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
- 90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
- Дарителски фондове в русенска девическа гимназия
- Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години
- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева
- 100 години от създаването на Дома на изкуствата и печата в Русе
- Да си спомним за историка и преподавател в Русенския университет доц. д-р ист.н. Любомир Златев
- Наследницата на рода Бъклови - Кнесия Кафеджиева, събира памет за Русе
- Патриотизъм и празник. Русе и честването на Освобождението в миналото
- 195 години от рождението на Филип Тотю
- Преди 130 г. Мъжката гимназия в Русе получава името си „Княз Борис“
- Константин Казанджиев - Бохемът на Русенската опера
- Скромният 24 май след трагедията – празник в сянката на атентата в храм „Света Неделя“
- Спасовден – празникът на българските автомобилисти: традиция с волан и дух
Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) е институцията, ангажирана с обработването, съхраняването и използването на документите от Националния архивен фонд, който е носител на историческата памет и националната идентичност. Една от основните дейности на ДА „Архиви“ се заключава в активно популяризиране на документите и разширяване на формите за отваряне на архивите към обществото. Тук се включва процеса дигитализация, чрез който се улеснява достъпа до архивния документ, съхранява се оригинала, респективно без да го заменя, привличат се нови ползватели, а традиционните се обслужват по иновативен начин. През годините, още от старта, през 2007 г., на дигитализирането на снимки и документи, съхранявани в архивите, се работи приоритетно по темата: „Органи на власт и управление“.
Русенският архив, като един от най-богатите с материали архив, предоставя на своите читатели сканирани копия на протоколите от заседания на градския общински съвет по темата, които са достъпни онлайн на административната страница на ДАА. Във всеки протокол четем за различни събития, които са се случили в нашия град и за взетите решения, с които местната власт е официализирала постановленията. От протокол № 22 от 26 апр. 1895 г., на Русенския градски общински съвет научаваме, как преди 130 г. Мъжката гимназия в Русе (дн. Училище „Христо Ботев“) получава своето име.
Русенската народна мъжка гимназия е възникнала от класното училище, което води началото си от далечната 1842 г. През учебната 1883-1884 г. става пълно седмокласно реално училище, а от 1889 г. е обявена „Държавна реална гимназия“ с два отдела „реален“ и „класически“. С решение на Градския съвет от 26 апр. 1895 г., гимназията приема името Държавна мъжка гимназия „Княз Борис“. Това събитие подробно е отразено в решение № 3 на протокол № 22 от 26 апр. 1895 г., от заседание на Русенския градски общински съвет, където четем обръщението на кмета г-н Ив. Михайлов към общинските съветници: „Г-да съветници, известни са Вам както и на цялото Русенско население, обстоятелствата при посещението от Т.Ц.В. /Техни Царски Величества-б.а./ в града ни миналата година, както и Височайшото благоволение на Н. Ц. В. /Негово Царско Величество-б.а./ към нашия град с разрешението му да приеме нашия престолонаследник почетното Русенско гражданство (Княз Борис е първият почетен гражданин на Русе), а така също и Височайщий рескрипт адресиран към Русенските граждани.
Г-да, известно Вие също, че тук, се е започнало преди 3-4 години, здание за държавна гимназия, което нито е осветено, нито пък е определено какво название ще носи, затова аз, считам и съм убеден, че изказвам Вашите чувства, както и тия на нашите избиратели, на цялото Русенско население, ако кажа, че ний сме нравствено и морално длъжни да засвидетелстваме своята привързаност към народната династия, като провъзгласим, щото покровителя на въпросната гимназия да бъде Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис, с което вярваме, че изпълняваме общото желание, като постановим да молим Негово Ц. Височество нашия Върховен Господар, да благоволи и разреши да се счита възлюбленият му син за покровител на казаната гимназия с носение названието „Княз Борис“.
Всичките градски съветници с радост и възхищение изслушаха предложението на Кмета и след съвещание единодушно изслушаха и с акламации приеха и
Постановиха:
Строящата се в гр. Русе Държавна гимназия да бъде под покровителството на Негово Царско Височество Престолонаследника Бориса, Княз Търновский, Херцог Саксонский Кавалер на I и IV степен от Военния орден „за храброст“, носител на веригата на ордена „Св. Александър“, почетен Руссенский гражданин, като тази Гимназия носи названието си „Княз Борис“.
Да се помоли Г. Руссенский Окр. управител да ходатайства по надлежний ред за осъществлението на настоящето постановление.
След това предложено и гласувано по надлежния ред решение Държавна народна мъжка гимназия приема името „Княз Борис“, което гордо носи до 1944 г. След настъпилите промени, с решение на Учителския съвет от 30 май 1945 г. гимназията приема името на поета-революционер Христо Ботев. И днес, училището е елитна гимназия, с вековна история и традиции и както казва Нико Просеничков, директор на гимназията, по повод 50 г. юбилей на училището: „… И наистина, Русенската народна мъжка гимназия е била едно светилище на нашия народ. Защото на самата граница на България, тя е служила като една културна крепост, която е отблъсквала пагубните влияния върху нашия бит и национален дух; тя е била истински фар за млада България, като е сочила пътя за истински напредък и възход.“
Автор: Д-р Надежда Цветкова, гл. експерт в Държавен архив-Русе