Русенски истории
АСЕН РУСКОВ - ДА СЪЗДАДЕШ ТЕАТЪР И ДА СИ ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА…

Технологиите така бързо се усъвършенстват, че вече дори можем да гледаме филм с вкарани физически ефекти в киносалоните, както е в т.нар. "4D кино" (а вече могат да се срещнат и 5D, 6D, 7D, та до 12D формати, но всички те са вариации на 4D киното с различни физически ефекти и атракции). Замисляме ли се, обаче какви са забавленията в миналото? Вероятно не! Това е причината да ви разкажем за актьора Асен Русков и за връзката му с Русе и първият български цветен филм. Прочети вовече тук!

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

 

Освобождението на Русе

 

120 години от първата кинопрожекция в България

 

Добри Немиров

 

Бални страсти от преди две столетия

 

Русенската тарла

 

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

 

"В началото бе словото"

 

Димитър Вятовски

 

Здравко Кисьов 

 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

 

Река Дунав

 

Васил Левски - 180 години безсмъртие

 

Спомен за ваканцията

 

Стоян Михайловски

 

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

 

Как русенци са творили добро в миналото

 

Леон Даниел

 

Пробуждането като състояние на духа 

 

Сирни Заговезни

 

Всички лица на жената

 

Спасяването на българските евреи

 

Проф. Венелин Ганев 

 

Надя Винарова 

 

Български червен кръст

 

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Новини

Проф. Венелин Ганев: "Аз не мога да си представя ученичеството, лишено от спомените за мощния речен поток Дунава"
16.04.2018

Денят на Конституцията и юриста е ден за гордост и преклонение пред нашите предци, които, с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г.,  поставят началото и въвеждат конституционализма и правото като основополагащи принципи в устройството на  младата българска държава.  

   

Учредителното събрание изработва първата българска конституция в духа на възрожденските идеали, съчетани с най-модерните възгледи за държавността в Европа, за да осигури и защити своите граждани във всички сфери на обществения живот.  От тогава до днес българските юристи отстояват тези достижения, а ние като русенци можем да изпитваме огромна гордост, че част от големите имена - пазители на правото е роденият в Русе проф. Венелин Ганев. 

 

Дипломатът, министър, общественик, преподавател започва образованието си в класическия отдел на Русенската мъжка гимназия. Запазени са спомените от ранните му ученически години, когато сегашната сграда на Мъжката гимназия (дн. СУ „Христо Ботев”) е все още в строеж. Родната къща на бъдещия професор се намирала в непосредствена близост до голямото дворно място, предназначено за новата гимназия. Масивната постройка е изградена и завършена пред очите му, но неговия горещ блян да учи в нея така и не се осъществява. Венелин Ганев започва и завършва обучението си в старите постройки край Дунава, които той описва като развалини и дори опасни за здравето. Венелин Ганев пази мили детски спомени, винаги свързани с реката. Дунав е наблюдаван от него и съучениците му от прозорците на класните стаи. На брега на реката са преминавали междучасията. Могъщата й сила е била муза за много съзерцания и философски размишления в неспокойната и будна ученическа душа.

 

Венелин Ганев продължава обучението си по право в Женева, а след завръщането си в България става съдия в Русенския окръжен съд и е сред основателите на Русенския адвокатски съвет. През 1909 г. Венелин Ганев заминава за София, където преподава философия и енциклопедия на правото в Софийския университет. Там бързо прави впечатление и на студенти, и на колеги преподаватели като личност със собствено мнение, с огромни знания и ентусиазъм за усъвършенстване в областта на правото.  

 

Годините до края на Втората световна война, от живота на Проф. Ганев, едва ли биха могли да се опишат с няколко изречения. Пълният с енергия, борбеност и новаторски дух професор е  част от правителствената делегация, подписала Ньойския мирен договор, дипломат е в посолството на България в Париж, народен представител, председател на Българската лига за защита на правата на човека и гражданина, председател на Международния институт по философия на правото и юридическа социология в Париж, член на  Института по публично право в Париж, член на Международната правна асоциация в Лондон и председател на българската й секция и пр. Важно е да се отбележи, че Венелин Ганев е един от „тримата виновници” за създаването на Русенския университет. През ноември 1946 г. като регент, В. Ганев подписва наредба-закон за откриването на Държавно висше техническо училище в Русе.

 

След 9 септември 1944 г. заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски става регент на цар Симеон Втори. При окончателното налагане на комунистическата власт, Венелин Ганев е изпратен в лагера в Белене. По-късно уважавания юрист е  преместен в лагера в Ножарево със задачата да отглежда бели петли. Тежкия престой по лагерите продължава няколко години, като в последствие е въдворен за 9 години в Дряново. Последните години от живота си прекарва в София.

 

Наш дълг е изкажем общественото си признание и уважение към този изключителен човек, чийто възгледи и дела остават завинаги в историята. В Деня на Конституцията и юриста, поздравяваме всички български юристи и съдебни служители, като им желаем същата борба за справедливост, завещана им от проф. Венелин Ганев да е движещата им сила в работата. Честит празник!

 

Толя Чорбаджиева

Държавен архив-Русе

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                                    

 

 

                                            

 

                                                                       

 

                                                        

 

                                                                   

 

                                                                                                                           

 

 

Съмишленици