Русенски истории
Пробуждането като състояние на духа

На 1 ноември празнуваме Деня на народните будители. Обикновено на този ден се споменават имена като Паисий Хилендарски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов …. Все познати и неоспоримо заслужили признанието ни. Но замисляме ли се колко много незнайни българи са се трудили ежедневно, давайки знания, вяра и сила българска. В Русенска област, във всяко едно село е имало училище, а в по-големите дори две, повечето отворили врати още преди Освобождението. Училището е свято място, а учителят - важна личност, заради силата, която вдъхва у децата. Повече за будителите от началото на миналия век може да прочетете тук

 

В продължение на 11 месеца Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

 

Освобождението на Русе

 

120 години от първата кинопрожекция в България

 

Добри Немиров

 

Бални страсти от преди две столетия

 

Русенската тарла

 

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

 

"В началото бе словото"

 

Димитър Вятовски

 

Здравко Кисьов 

 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

 

Река Дунав

 

Васил Левски - 180 години безсмъртие

 

Спомен за ваканцията

 

Стоян Михайловски

 

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

 

Как русенци са творили добро в миналото

 

Леон Даниел

Новини

Пътешествие в театъра с Леон Даниел
25.10.2017

На 17 февруари 2017 г. се навършиха 90 години от рождението на Леон Даниел (1927-2008) – едно от основните имена в българското театрално изкуство. В продължение на 60 години той твори безспирно, превръщайки се в един от най-значимите режисьори у нас.  

 

Леон Даниел е роден през 1927 г. в Русе, където завършва еврейско училище и гимназия. През 1943 г., още 16-годишен, той е приет в младежката организация на Комунистическата партия, а след установяването на комунистическото управление в страната през септември 1944 г. става член на самата БКП и се включва като доброволец в последните дни на Втората световна война. Своите леви убеждения Леон Даниел запазва до края на живота си и те неизменно отекват в режисьорската му работа.

 

Основателите на театрална трупа "Маяковски", 1946 г. 

 

Своят първи опит на сцената режисьорът прави съвсем млад, през 1945 г. Постановката е поставена в салона на Русенския театър и е посветена на първата годишнина от установяването на комунистическата власт в страната на 9 септември 1944 г. За подготовката ѝ Леон Даниел, заедно с Никола Корабов, Величко Радков и Елиезер Хасон събира любителска младежка трупа, която наричат „Маяковски”. През есента на 1946 г. Леон Даниел записва философия в Софийския университет. Установяването в столицата му позволява да ходи редовно на театър. Случайно, може би,  попада на репетициите на Боян Дановски на спектакъла „Както ви харесва”. Магията на театъра го пленява и той остава в нейна власт до края на съзнателния си живот. През ноември 1947 г. Леон Даниел заминава да учи режисура в Ленинградския държавен театрален институт. Дипломира се през 1951 г. с постановка на Шекспировата „Дванайсета нощ”. Малко след завръщането му в България той е назначен като режисьор в Русенския театър. Тук работи от сезон 1951/52 г. до лятото на 1957 г. Режисьорският му дебют е през 1952 г. с постановката „Еснафи” на  Максим Горки. За шестте сезона, прекарани в Русе, Леон Даниел прави 16 спектакъла. Тези няколко години са много важни за формирането му като режисьор от гледна точка наученото от него по време на любителските занимания с театър, на следването и стажа.

 

Леон Даниел на 30-годишнината на трупа "Маяковски", 1976 г.


Разбиранията на Леон Даниел за театъра намират първите си умерени прояви в някои от спектаклите му на русенската сцена, които специалистите театроведи са нарекли „реалистично-психологическия театър“. Две от постановките му – „Смехът на Чехов” и „Дванайсета нощ” са обсъдени на режисьорското съвещание през юни 1954 г., където за първи път към него са отправени упреци, а вестниците пишат критически статии. В края на март и началото на април 1957 г. Русенският театър гостува в София на сцената на Народния театър. Леон Даниел участва в турнето с две свои постановки – “Сомов и другите” от Горки и „На добър час” от Виктор Розов, които получават възторжен отзвук от официалната критика. 

 

 

След 1957 г. той окончателно се установява в София, но не забравя и Русенския театър, чийто гост-постановчик е през следващите години. Сложна е съдбата на Леон Даниел - творец, който не е вървял по каноните на времето, и е харесван, одобряван и любим режисьор на поколения артисти.

 

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                      

                                                                                                                                                                                

 

 

Съмишленици