Новини

Късно снощи в зала „Филхармония“ в Русе се състоя празничен симфоничен концерт, посветен на Деня на Европа и 15-ата годишнина от приемането на България в Европейския съюз. Събитието стана възможно благодарение на съвместните усилия на Държавната опера в Русе и Международно дружество „Елиас Канети“. Инициативата бе подкрепена от Областната администрация и се проведе под патронажа на министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев и посланика на Австрия в България Н.Пр. Андреа Вике.

„Неслучайно този концерт се провежда в Русе. Русчук е бил тясно свързан с Европа пред Дунав от векове и – позволете ми едно лично мнение – Русе е бил и продължава да бъде един от най-европейските градове в България. Нека на днешния празничен ден празнуваме подобаващо нашата обща Европа по този прекрасен начин“, се казва в написаното от Н.Пр. Андреа Вике.

Присъстващите имаха възможност да се насладят на три от най-запомнящите се произведения на Бетовен. По-конкретно става дума за добре познатата на всички Симфония No. 9, Част IV, „Ода на радостта“, Концерт за пиано и оркестър № 5 – „Императорски“, Фантазия за пиано, вокален секстет, смесен хор и оркестър. Деветата симфония е последната творба на Бетовен. Тя отдавна се е превърнала в безсмъртно обобщение на цялото му творчество, на неговия гениален симфонизъм. В нея е изразена вечната идея за свобода, мир и братство между всички хора по света. Симфонията в ре минор първоначално е била замислена като две независими творби –  симфония с хоров финал и изцяло инструментална композиция в ре минор. Бетовен работи върху фрагменти от тези творби в продължение на десет години. През 1822 година  решава да ги комбинира в една симфония, добавяйки на финала „Ода на радостта” на Фридрих фон Шилер – текст, който вълнува композитора в продължение на много години. Днес се приема, че това е първият път в историята на музиката, когато са въведени вокални части в симфонично произведение. Известният хор в последната част по текста на Одата на радостта на Фридрих Шилер от 1985 година днес е химн на Европейския съюз. Стихът на Шилер “Всички хора стават братя” става безсмъртен,  благодарение на музиката на Бетовен. Колкото до Петия концерт, по-късно е наречен „Императорски“, е неговият последен завършен концерт за пиано. Той е създаден между 1809 и 1811 година във Виена и е посветен на Ерцхерцог Рудолф – ученик на Бетовен и негов покровител. Той е и солист на първото изпълнение на творбата, което е на 13 януари 1811 година пред избрана публика в двореца на принц Йозеф Лобковиц във Виена. В късната есен на същата година, на 28 ноември, творбата е изпълнена и на концерт пред широка публика в Гевандхаус в Лайпциг.

Що се касае до Фантазията за пиано, известна на публиката още като Хорова фантазия, то тя е изпълнена за първи път във Виена на 22 декември 1808-а в концерт, организиран от самия Бетовен, който изпълнява соловата партия на пианото. Творбата започва с майсторска импровизация на пианото, следвана от постепенно навлизане на партниращия оркестър. „Фантазията“ завършва по думите на композитора с „брилянтен финал“, в който участват шестима солисти-певци и смесен хор. Не само изследователите, но и почитателите, а и неизкушената публика на класическото музикално изкуство посочват впечатляващата прилика между Хоровата фантазия и Деветата симфония на Бетовен, която е изпълнена за първи път през 1824, само две години по-късно. Дори Бетовен описва в писмо хоровия финал на Деветата симфония като създаден по същия начин, но по-продължителен и обогатен с повече тематични разработки. Сходствата не се изчерпват само в характера на музикалната тематичност. Те са очевидни и в посланията, които текстовете носят. В Деветата симфония Бетовен изгряват стиховете на Фридрих Шилер, които изразяват радостта от братството и равенството, които ще обединят всички хора. Стиховете в Хоровата фантазия също са възхвала на любовта и красивата сила на обединението.

Диригент на концерта бе Димитър Косев. Той е роден в Русе през 1992 година. Младият диригент и пианист е възпитаник на Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ в класа на Евгени Желязков. Веднага след завършване на средното си образование е приет в Prayner Konservatorium – Виена, Австрия, със специалност Дирижиране и пиано при проф. Максимилиан Ченчич и проф. Щефан Мьолер. През 2014 година на 21 години завършва Консерваторията с пълно отличие. Малко след това асистира в консерваторията на проф. Йосеф Щолц в класа по оперно майсторство. Работил е заедно с Passion Artists и Vienna Traditional Classic Orchestra. Лауреат е на Първа награда за модерна музика на Lothar Bandermann в майсторския клас Vienna Young Pianiasts VYP Academy – Виена 2006 година и е носител на награда за изпълнение на Едвард Григ през 2007 година.  Носител е на наградата на JCI – „Най-изявените млади личности на България“ в категорията „Културно постижение“. През същата година е удостоен със Златна значка „Русе“ и е избран за културен посланик на града. Част от класацията на Дарик Радио – „40 до 40“ за млади и вдъхновяващи личности на 2018 година. Диригентът Димитър Косев е отличен с престижната награда „Златно перо“ за 2019 година. Престижните отличия „Златно перо“ се присъждат ежегодно от 1995 година насам за принос към българската култура и изкуство. Носител е и на наградата „Млад музикант на годината“ за 2020, присъдена от БНР.

Солисти бяха Адела Ликулеску – пиано, Даниела Караиванова – сопран, Теодора Чукурска – сопран, Цветелина Василева – сопран, Петя Цонева – мецосопран, Александър Баранов – тенор, Борис Луков – тенор, Иван Пенчев – тенор и Момчил Миланов – бас. В симфоничния оркестър участваха още Хорът на Държавна Опера – Русе и Смесен Хор „Дунавски Звуци“ – Русе. Хормайстор бе Стелияна Димитрова-Хернани, а концертмайстор Анна Фурнаджиева. Интересен факт е, че Адела Ликулеску е румънска пианистка, която живее и работи във Виена. Тя е един от най-активните музиканти на своето поколение: международно награждаван солист, много търсен камерен музикант и активен като изследовател на музикалното изкуство. Адела започва обучението си по пиано, когато е на четири. Завършва с отличие Университета за музикални и сценични изкуства във Виена и със специалностите пиано, композиция и дирижиране. Предстои защитата на докторска степен в Университета за музика и сценични изкуства в Грац върху композиционната техника на Ференц Лист. Специализирала е в  майсторските класове на Томас Адес и Арие Варди. Адела Ликулеску е носител на няколко награди в клавирни конкурси, сред които са Втора награда на Международния конкурс „Енеску“ (Букурещ, 2021), Първа награда на Prix du Piano (Берн, 2018), Първа награда и в двата съществуващи конкурса за творби от Брамс (Pörtschach, Австрия и Детмолд, Германия, 2017), Yamaha Music Prize Austria (2017). Те е концертирала в Берлин (Berliner Philharmonie), Мюнхен (Philharmonie Gasteig), Санкт Петербург (Philharmonic), Виена (Musikverein, Konzerthaus, MuTh), Лондон (Saint Martin-in-the-Fields), Букурещ (Румънски Атенеум, Радио-зала, Национален музей „Джордже Енеску“), както  и в много други концертни зали в Европа, Азия и Америка. Сред оркестрите, с които е работила са Нов Берлински симфоничен оркестър, Камерен филхармоничен оркестър на Санкт Петербург, Филхармония „Виенявски“ – Полша,  Радио-симфоничен оркестър Букурещ, Букурещка филхармония, Кралски камерен оркестър Лондон и Филхармония „Малер“ Виена. Адела е изявен камерен изпълнител. Участва в клавирния квинтет Philharmonic Five с музиканти от Виенската филхармония (Тибор Ковач, Лара Кущтрих, Холгер Таушер-Грох, Орфео Мандоци). С този ансамбъл тя е на откриването на Залцбургския фестивал през 2021 и изпълнява абонаментна серия в Konzerthaus Vienna. Други нейни редовни партньори в камерната музика са Йоана Кристина Гоича и Кирил Максимов (цигулка). Освен това тя участва в камерни състави с музиканти като Александър Ситковецки, Барнабас Келемен, Албена Данаилова, Максим Рисанов, Мария Клигел, Райнхард Лацко, Борис Андрианов, Ласло Феньо и др. Адела Ликулеску е стипендиант на Музикалната академия в Лихтенщайн, Фондация „Тил-Дюр“ в Швейцария, Токийската фондация и Бетовеновото общество във Виена. Пианистката е официален артист-изпълнител на Bösendorfer.