Русенски истории
Патриотизъм и празник. Русе и честването на Освобождението…

Националният празник на България наближава и вече започват приготовленията по неговото отбелязване. Отваряме архивните документи, за да научим дали назад във времето 3 март е бил най-големият празник на България и как е отбелязван. Повече прочетете ТУК...

 

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

- Зараждане на борбата в Русе и региона

- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула

- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе

- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка

- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?

Балетът като магия

- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"

- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта

- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов

- Русе и борбата му с епидемиите в миналото

- 60 години куклен театър в Русе

- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов

- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре

- Фамилия Оджакови

- Когато в киносалоните започва да звучи екранът

- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови

- Заедно на сцената и в живота

- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси

- Община Русе в Деня на Общините

- Как се строи град

- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот

- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе

- От партийните архиви за строителството на летище Русе

- 60 години русенски духов оркестър

- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години

- От архивите на русенския Яхтклуб

90 години от рождението на маестро Георги Делиганев

Дарителски фондове в русенска девическа гимназия

Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години

- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант

110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева

100 години от създаването на Дома на изкуствата и печата в Русе

75 години от рождението на Йордан Борисов - изявен историк, журналист, политик, преподавател и омбудсман

Да си спомним за историка и преподавател в Русенския университет доц. д-р ист.н. Любомир Златев

- Наследницата на рода Бъклови - Кнесия Кафеджиева, събира памет за Русе

Новини

Русенски истории за изкуство и култура: Стоянка Мутафова
02.02.2017

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе започват инициатива под мотото „Русенски истории за изкуство и култура“. 

В продължение на 11 месеца ще бъдат представени любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух.

Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

Пожълтелите страници и снимки ще оживеят на сайта на Фондацията www.free-spirit-city.eu, в секция „Русенски истории за изкуство и култура“.

Началото поставяме с любопитна информация за голямата актриса Стоянка Мутафова, която навършва 95 години, и връзката й с Русе. 

 

Стояна-Мария Константинова Мутафова става по-известна като Стоянка Мутафова, след като истинското име на актрисата е объркано в един афиш. Родена е на 2 февруари 1922 г. в София и през 2016-а е предложена за вписване в книгата на световните рекорди "Гинес" като най-възрастната активно играеща на сцената актриса. На 94 продължава да играе в комедията от Алдо Николай "Г-жа Стихийно бедствие", постановка на Сатиричния театър "Алеко Константинов". През изминалата година осъществи мащабно турне в театралните зали на САЩКанадаГерманияНидерландияШвейцария и Великобритания.

 

 

Стоянка Мутафова в Русе, спектакъл ЯНУАРИ, 1977 г.

 

Автобиографията ѝ, написана в съавторство с Юрий Дачев, е озаглавена "Една фурия на 90". "Деветдесетте години не са я укротили, не е притихнало любопитството й, нито са се замъглили преценките й. Нито пък е станала по-лесен човек. Не, не е! Същата непредвидима, бушуваща виелица си е и сега, както и преди. Стояна и на 100 ще бъде дете, което бързо забравя лошото, опасностите, разумните доводи", казват издателите ѝ от "Слънце". Зрителите я помнят и от популярни български кинокомедии като "Топло", "Кит", "Специалист по всичко", „Любимец 13” и безброй други любими филми и спектакли.

 

Константин Мутафов

 

Стоянка Мутафова е дъщеря на Константин Мутафов -  русенецът, поет, белетрист, артист, драматург, преводач, театрален критик, библиотекар, режисьор и детски писател. Любовта към театъра на Стоянка Мутафова, явно е наследствена. Баща й играе два сезона в театър "Сълза и смях". И не само това. Константин Мутафов е всеобхватна личност: Бил е директор-режисьор на Хасковския театър, уредник на Архивния отдел при Народната библиотека, артистичен секретар и библиотекар на Народния театър. Превел от италиански, френски и руски над 30 драми, романи, повести и разкази. Пише поезия, приказки за деца, разкази, театрална критика. Автор на драмите "Над живота", "Иуда", "Пленникът в Трикери", "Дядо Климе", "Омуртаг", "Убитата лисица", комедията "Юбилеят на Калистена"; романа "Невеста неневестная"; 2 тома детски пиеси. С драмата "Омуртаг хан" печели първия конкурс за литературни награди, учреден според Закона за поощрение на литературата и изкуството. За драмата "Убитата лисица" получава първа награда за драма на Министерството на просвещението.

 

Една от последните снимки на Стоянка с баща ѝ

 

 

1934 г. - Спектакъл Убитата лисица на Русенска сцена, за която Константин Мутафов е награден

 

Синовете на хана, по Константин Мутафов в Русенски драматичен театър, 1936 г.

 


Пожелаваме на Госпожа Стихийно бедствие здраве и с все същата упоритост да твори и създава красота и усмивки! 

 

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

 

     

 

                                                                                       

                                                                                

Съмишленици