Новини

Когато си роден в семейството на военен капелмайстор и музиката съпътства живота ти от ранните детски години, това донякъде предопределя и твоето професионално развитие. Такъв е случаят и с Борислав Михайлов. Той е роден на 19 декември 1912 г. в Русе. Баща му Петър Михайлов, възпитаник на Одеската консерватория, е военен капелмайстор, а майка му – Мария Михайлова – домакиня. След края на Балканските войни и подписването на Цариградския мирен договор на 16 септ. 1913 г. семейството се установява в Оряхово, а от  есента на 1919 г. П. Михайлов е преведен за капелмайстор на 3-ти Бдински полк във Видин, където се премества и семейството. Синът тръгва по стъпките на баща си и започва да се учи да свири на цигулка. Още 16-годишен той вече свири във Видинския оркестър, дирижиран от баща му. От есента на 1931 г. Б. Михайлов е студент в Музикалната академия, където учители по цигулка са му проф. Тодор Торчанов и проф. Тодор Въжаров, по облигатно пиано – проф. Жени Ковачева, а по солфеж и елементарна теория – проф. Добри Христов. Тези големи имена на българската музика, както и Саша Попов, Панчо Владигеров, Асен Карастоянов оказват огромно влияние върху развитието на будния младеж. След завършване на образованието си той става капелмайстор в гр. Фердинанд (дн. Монтана). През пролетта на 1939 г. е преведен за капелмайстор на 15-ти Ломски полк в Белоградчик, а от пролетта на следващата година е преместен като капелмайстор в 3-ти Бдински полк във Видин.

Борислав Михайлов не са задоволява само със служебните си задължения, а започва ентусиазирано да подготвя концерти с любителите оркестранти от симфоничния оркестър при дружество „Китара“, първият от които изнасят на 8 март 1941 г. Успоредно с подготовката на концерта на симфоничния оркестър, той подготвя и концерт на духовия оркестър, който представя пред видинската публика на 27 февр. 1941 г. Освен това Михайлов обучава бъдещи оркестранти и работи по повишаване на собствената се ерудиция. След присъединяването на България към хитлеристката коалиция 3-ти Бдински полк е насочен към Македония, а с него и Духовият окрестър при полка под диригентството на Б. Михайлов. Там те неведнъж изнасят концерти, предавани по радио „Скопие“. През есента на 1941 г. 3-ти Бдински полк се връща във Видин, а Б. Михайлов остава военен капелмайстор до 1947 г. В началото на м. юни 1947 г. е назначен за капелмайстор на музикантския взвод на Първи пехотен гвардейски полк в София. През есента на 1947 г. Б. Михайлов се явява на приемния изпит и е приет за студент в Музикалната академия в отдел за симфонично диригентство и композиция. Тук негов преподавател по диригентство е видният италиански диригент Едмондо де Веки, а по композиция му преподава проф. Парашкев Хаджиев. Отново значими имена в музикалния свят, които оказват влияние върху младия музикант и формират неговите възгледи и мироглед. Следващият момент в образованието на Михайлов е специализацията по диригентство в Софийската държавна консерватория, която завършва с отличие. През 1949 г. на основата на организирания от него по време на службата му във Видин самодеен симфоничен оркестър е създаден Държавен симфоничен оркестър. Окръжният народен съвет във Видин изразява желание за главен художествен ръководител на оркестъра да бъде назначен Борислав Михайлов и дори му издава заповед за назначение. Делегация на видинските граждани излага пред военния министър необходимостта точно Б. Михайлов да заема длъжността главен диригент на новосъздадения симфоничен оркестър в града. След преодоляване на известни трудности той е освободен като капелмайстор и пристига във Видин, където е посрещнат с голяма топлота и сърдечност. Пред него се изправят две главни задачи: да подбере подходящи инструменталисти за оркестранти и да намери сграда, в която оркестърът да бъде настанен. Успява да разреши успешно и двете. По време на неговото 15-годишно ръководство на Видинската филхармония (1949-1964 г.) той гостува като диригент на Филхармоничните оркестри в Бургас, Варна, Добрич, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Шумен, на оперно-симфоничните оркестри в Майнинген и Франкфурт на Одер, със  Софийския радио-оркестър прави запис на Симфония № 1 на Дмитрий Шостакович. Отзивите на пресата в Германия (1964 г.) за гост-диригента Борислав Михайлов са много добри. Музикалният рецензент Хилман пише: „Оркестърът беше ръководен този път от гост-диригента Борислав Михайлов от Народна република България, който владееше партитурите и със сигурна ръка импулсираше всички членове на оркестъра към великолепни постижения…“

През есента на 1964 г., когато по финансови съображения са съкратени симфоничните оркестри във Видин, Добрич, Перник, Разград и Шумен, и въпреки прекрасните отзиви в чужбина за диригента на Видинския оркестър, той също е съкратен. От тук започва нов период в кариерното развитие на Борислав Михайлов, който можем да наречем „Русенски“. На 1 септ. 1964 г. той е назначен за директор на Средното музикално училище в Русе, създадено през 1959 г. Това е нова сфера, сложна и многообразна, която той не познава, но в желанието си да бъде на ниво се отдава изцяло на нейното изучаване. Неговата задача, с помощта на своя екип  е да оформи облика на новосъздаденото училище, да създаде традиции и да въведе цялостната учебно – възпитателна дейност. Една от първите му цели е да създаде добра дисциплина, да разработи добър учебен план, в който индивидуалните и групови занимания на учениците ще създадат оптимални условия за тяхното израстване. Б. Михайлов прави редица реформи и нововъведения в училището, едно от които е организирането на Академичен струнен камерен оркестър, съставен от преподаватели. Тръгнал с ентусиазъм и успехи, оркестърът не просъществува дълго, поради невъзможността да се осигурят минимални средства за хонорар на изпълнителите. Организира и духов оркестър от ученици, който представя училището на тържества и манифестации. За ученическата духова музика Михайлов специално аранжира маршове, които са високо оценени от русенското гражданство и предизвикват неговите аплодисменти. Друго нововъведение, направено от Б. Михайлов с цел повишаване опита на младите преподаватели е организирането на работни среща и дискусии за обсъждане на различни въпроси от педагогическата практика. Така той постига обмяната на опит между по-младите и по-старите учители. При посещението на Дмитрий Шостакович и Тихон Хренников в Русе, те са поканени от Б. Михайлов да посетят училището и учениците представят концерт с творби на Шостакович. Това е събитие, което и ученици и преподаватели помнят през годините. Отдаден изцяло на работата си в училище, Б. Михайлов преподава хармония, камерна музика и инструментознание, съгласно изискванията в Правилника, като целта е директорът да поддържа своето педагогическо умение и опит и със своя пример да бъде полезен на колегите си.  

Любовта и уважението, които Борислав Михайлов има сред ученици, преподаватели и гражданството проличава най-добре на организираното в училището тържество, с концерт по повод 60-годишнината му. Салонът е пълен, има гости и от Видинската филхармония, много цветя и поздравления. От 1 септември 1978 г. Б. Михайлов е пенсиониран, но продължава (до 1996 г.), като хонорован преподавател, да има часове в училището по камерна музика и инструментознание. Време, през което да продължава да се чувства нужен, да се среща с колегите и учениците и по-безболезнено да изживее раздялата с училището.

Последното събитие в музикалната кариера на Б. Михайлов е през 1989 г., когато дирижира Видинската филхармония на концерта, организиран по повод 40 години от създаването ѝ. Той е поканен за диригент, въпреки напредналата възраст, тъй като е основател и дългогодишен ръководител на филхармонията. И на този последен концерт диригентът се представя блестящо. Публиката е изправена на крака и изразява уважението и почитта си към личността на Михайлов. Момент, който дълбоко го трогва и оставя незабравим спомен.

Заслугите на Б. Михайлов към развитието на българската музикална култура са безспорно големи. Израз на държавното признание са ордените „Червено знаме на труда“, „Кирил и Методий“ - I степен и два ордена „Кирил и Методий“ - II степен.

                                                                                               Таня Великова

                                                                                              Държавен архив - Русе