Новини

Малцина днес си дават сметка, че управлението на автомобил в България има не просто техническо, а и културно и историческо измерение. И както всяка значима дейност, свързана с обществото, и тази заслужава своя ден – ден на уважение, на признание и на спомени. За такава дата е избран Спасовден – един от най-почитаните християнски празници, Възнесение Господне, който носи в себе си символиката на въздигане и духовност.

За първи път Денят на шофьора в България е отбелязан още през 1913 година – на 23 май по стар стил. Тогава Българският шофьорски съюз избира именно този ден, за да отдаде заслужено внимание на онези, които управляват превозните средства – новост за времето си, но и символ на модерността, бързината и връзката между хората и пространството.

Снимките и хрониките от онези години пазят свидетелства за първите тържества. Включили се и русенци – тогавашният икономически и културен център на Северна България. Тържествата били пищни, с шествия, лъскави автомобили, дами с шапки и господа с бастуни, усмихнати деца и горди шофьори. Това бил празник не само на машините, но и на духа – на онези, които вярвали, че мобилността е свобода.

Но историята, както често се случва, поема по криволичещи пътища. След политическите промени, настъпили в страната след 9 септември 1944 година, редица традиции били поставени под съмнение. Една от тях – именно Денят на шофьора – също не устояла на бурите на новото време. През 1950 година честването било прекратено. Така една вече утвърдена и емоционално заредена традиция, поддържана цели 38 години, била заличена от календара.

Но българският дух трудно се забравя. Нещата се променят отново четири десетилетия по-късно. През 1990 година празникът възкръсва, и то със същата сила, с която е бил обичан някога. Благодарение на усилията на Съюза на българските автомобилисти и автомобилния клуб "Ретро", Денят на шофьора отново заема своето достойно място в културния живот на страната.

Днес Спасовден е не просто повод да се поздравим и да почетем професионалните шофьори – той е и възможност да си напомним за отговорността, която носи всеки зад волана. За едни това е професия, изискваща умения, бързи реакции и безупречна концентрация. За други – средство да се придвижат от точка А до точка Б. Но за всички – това е отговорност. Всяко решение на пътя, всяко движение, всяка секунда невнимание може да промени съдби.

Шофирането е много повече от действие – то е състояние на ума. Шофьорът е не просто човек в движение, той е част от тъканта на обществото – от онзи сложен механизъм, в който човешкият живот и технологичният прогрес се срещат. Затова и Денят на шофьора е не просто празник на машините, а на човека, който ги управлява.

Автор: Даниел Стоянов, Държавен архив - Русе