„Най-добрият начин да направим децата добри е като ги правим щастливи“ е написал отдавна Оскар Уайлд. И е прав! Защото щастливите деца, стават щастливи възрастни, които ще направят света едно по-добро място за живеене! Дали от тази максима са водени хората, които някога някъде вземат решение да има празник, посветен на децата, ние не знаем. Факт е, обаче, че вече почти 100 години много държави по света отделят специален ден от календара, за да покажат на малките човеци, че са важни и обичани! Това се случва през 1925 г. на Световна конференция в Женева, на която се разискват въпросите на детското здраве и благосъстоянието на децата. Включването на България в тази кауза става след създаването на Съюз за закрила на децата (1925 г.) от Констанца Ляпчева, княгиня Евдокия и д-р Стефан Ватев. Много скоро се учредяват и клонове на съюза в по-големите български градове. Повече ТУК:
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
В българската народна традиция Сирни заговезни се намира на границата между зимата и пролетта и символизира възраждащата се природа. Хубав, цветен и пълен с добронамереност, Заговезни преплита в себе си традиционните християнски вярвания с тези, останали ни наследство от древните езически времена, когато по българските земи са се ширили множество племена, народи и етноси.
Ритуал
Рекламно обявление за Сирни Заговезни
Празникът Заговезни е познат още и като Прошка, защото тогава по-млади и деца искат да им бъдат простени грешките от родителите и възрастните членове на семейството. Младите казват "Прощавай, мамо, тате..", а задължителния отговор е: "Господ да прощава, простен да си!" В християнския смисъл, да простиш е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир. И тогава идва моментът на забавлението, на радостта, на желанието. Настава време на кукери, запалени огньове, на „хамкането” на халвата, на карнавала. Да, на карнавала! Защото далеч в миналото, преди повече от век в Русе се е организирал карнавал именно на празника Заговезни. Карнавалните дни са блестели със своята маскарадна веселост и са били прочути в цяла България. Весели и пъстри компании от маскирани са посещавали домовете на близки и познати, внасяйки в къщите буйната си веселост, шеги, закачки, смях и радостно настроение. Всеки дом се готвел за веселяците с маски. Цели стаи са пренареждани за да се освободи място за устройване на бюфет, както и за отделяне пространство за танци, заформящи се под звуците на грамофона. Маскираните обикаляли къщите с файтони, а немаскираните се стремяли да разпознават маските, които били най-разнообразни: клоуни, баядерки (танцьорки, балетистки), средновековен паж, циганка, милосърдна сестра, русенски селянин и пр. Пред вратите и портите на тези домове се събират зяпачи и в захлас наблюдават маскарада.
Снимка от карнавал. Сред участниците е и Ксения Кафеджиева.
Отзив за изминалия карнавал на Сирни Заговезни през 1927 г.
Традиция е било в събота преди празника да се организира голям маскен бал във Военния клуб, а в неделя, на Сирни Заговезни, се провеждало маскарадно шествие по главната улица „Александровска”. Отвсякъде се стичали маскирани хора, хората се струпвали за да наблюдават любопитната гледка на пъстрия карнавал. По главната улица амбулантни търговци изнасяли и разполагали сергиите си с чудни шарени предмети и стоки като портокали, мандарини, рошкови, халва и други лакомства.
И така е било цяла седмица до неделята на Сирни заговезни…Весели спомени от началото на миналия век!
Толя Чорбаджиева
Държавен архив-Русе