Новини

В българската народна традиция Сирни заговезни се намира на границата между зимата и пролетта и символизира възраждащата се природа. Хубав, цветен и пълен с добронамереност, Заговезни преплита в себе си традиционните християнски вярвания с тези, останали ни наследство от древните езически времена, когато по българските земи са се ширили множество племена, народи и етноси.

Ритуал

Рекламно обявление за Сирни Заговезни 

Празникът Заговезни е познат още и като Прошка, защото тогава по-млади и деца искат да им бъдат  простени грешките от родителите и възрастните членове на семейството. Младите казват "Прощавай, мамо, тате..", а задължителния отговор е: "Господ да прощава, простен да си!" В християнския смисъл, да простиш е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир. И тогава идва моментът на забавлението, на радостта, на желанието. Настава време на кукери, запалени огньове, на „хамкането” на халвата, на карнавала. Да, на карнавала! Защото далеч в миналото, преди повече от век в Русе се е организирал карнавал именно на празника Заговезни. Карнавалните дни са блестели  със своята маскарадна веселост и са били прочути в цяла България. Весели и пъстри компании от маскирани са посещавали домовете на близки и познати, внасяйки в къщите буйната си веселост, шеги, закачки, смях и радостно настроение. Всеки дом се готвел за веселяците с маски. Цели стаи са пренареждани за да се освободи място за устройване на бюфет, както и за отделяне пространство за танци, заформящи се под звуците на грамофона. Маскираните обикаляли къщите с файтони, а немаскираните се стремяли да разпознават маските, които били най-разнообразни: клоуни, баядерки (танцьорки, балетистки), средновековен паж, циганка, милосърдна сестра, русенски селянин и пр. Пред вратите и портите на тези домове се събират зяпачи и в захлас наблюдават маскарада.

Снимка от карнавал. Сред участниците е и Ксения Кафеджиева. 

Отзив за изминалия карнавал на Сирни Заговезни през 1927 г.

Традиция е било в събота преди празника да се организира голям маскен бал във Военния клуб, а в неделя, на Сирни Заговезни, се провеждало маскарадно шествие по главната улица „Александровска”. Отвсякъде се стичали маскирани хора, хората се струпвали за да наблюдават любопитната гледка на пъстрия карнавал. По главната улица амбулантни търговци изнасяли и разполагали сергиите си с чудни шарени предмети и стоки като портокали, мандарини, рошкови, халва и други лакомства.

И така е било цяла седмица до неделята на Сирни заговезни…Весели спомени от началото на миналия век!

Толя Чорбаджиева

Държавен архив-Русе