Русенски истории
Сирни Заговезни

В българската народна традиция Сирни заговезни се намира на границата между зимата и пролетта и символизира възраждащата се природа. Хубав, цветен и пълен с добронамереност, Заговезни преплита в себе си традиционните християнски вярвания с тези, останали ни наследство от древните езически времена, когато по българските земи са се ширили множество племена, народи и етноси. Повече за това как празникът е бил отбелязван в Русе в началото на миналия век може да прочетете тук

 

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

 

Освобождението на Русе

 

120 години от първата кинопрожекция в България

 

Добри Немиров

 

Бални страсти от преди две столетия

 

Русенската тарла

 

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

 

"В началото бе словото"

 

Димитър Вятовски

 

Здравко Кисьов 

 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

 

Река Дунав

 

Васил Левски - 180 години безсмъртие

 

Спомен за ваканцията

 

Стоян Михайловски

 

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

 

Как русенци са творили добро в миналото

 

Леон Даниел

 

Пробуждането като състояние на духа 

Новини

Весел маскарад и благородството на прошката в празника Сирни Заговезни
08.02.2018

В българската народна традиция Сирни заговезни се намира на границата между зимата и пролетта и символизира възраждащата се природа. Хубав, цветен и пълен с добронамереност, Заговезни преплита в себе си традиционните християнски вярвания с тези, останали ни наследство от древните езически времена, когато по българските земи са се ширили множество племена, народи и етноси.

 

Ритуал

 

Рекламно обявление за Сирни Заговезни 

 

Празникът Заговезни е познат още и като Прошка, защото тогава по-млади и деца искат да им бъдат  простени грешките от родителите и възрастните членове на семейството. Младите казват "Прощавай, мамо, тате..", а задължителния отговор е: "Господ да прощава, простен да си!" В християнския смисъл, да простиш е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир. И тогава идва моментът на забавлението, на радостта, на желанието. Настава време на кукери, запалени огньове, на „хамкането” на халвата, на карнавала. Да, на карнавала! Защото далеч в миналото, преди повече от век в Русе се е организирал карнавал именно на празника Заговезни. Карнавалните дни са блестели  със своята маскарадна веселост и са били прочути в цяла България. Весели и пъстри компании от маскирани са посещавали домовете на близки и познати, внасяйки в къщите буйната си веселост, шеги, закачки, смях и радостно настроение. Всеки дом се готвел за веселяците с маски. Цели стаи са пренареждани за да се освободи място за устройване на бюфет, както и за отделяне пространство за танци, заформящи се под звуците на грамофона. Маскираните обикаляли къщите с файтони, а немаскираните се стремяли да разпознават маските, които били най-разнообразни: клоуни, баядерки (танцьорки, балетистки), средновековен паж, циганка, милосърдна сестра, русенски селянин и пр. Пред вратите и портите на тези домове се събират зяпачи и в захлас наблюдават маскарада.

 

Снимка от карнавал. Сред участниците е и Ксения Кафеджиева. 

 

Отзив за изминалия карнавал на Сирни Заговезни през 1927 г.

 

Традиция е било в събота преди празника да се организира голям маскен бал във Военния клуб, а в неделя, на Сирни Заговезни, се провеждало маскарадно шествие по главната улица „Александровска”. Отвсякъде се стичали маскирани хора, хората се струпвали за да наблюдават любопитната гледка на пъстрия карнавал. По главната улица амбулантни търговци изнасяли и разполагали сергиите си с чудни шарени предмети и стоки като портокали, мандарини, рошкови, халва и други лакомства.

 

И така е било цяла седмица до неделята на Сирни заговезни…Весели спомени от началото на миналия век!

 

Толя Чорбаджиева

Държавен архив-Русе

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                      

                                                                                                                                                                                

 

 

Съмишленици