Русенски истории
Началото на волейболната игра в Русе и региона

Източниците за появата на волейболната игра в Русе и региона са оскъдни. Според историческата справка на Димитър Млекаров – известен спортен деятел от миналото, запазена в Държавен архив – Русе и базирана на спомените на представители на спортни клубове от близкото минало, за появата на волейбола в Русе няма точни данни. По спомените на Благовест Николов - председател и Никола Павлов – секретар на спортния клуб “Победа” от с. Хотанца, Русенско в селото още през 1925-1926 г. е бил основан спортният клуб и впоследствие през 1930 г. легализиран към Б.Н.С.Ф. като си изработили печат, създали архив и др. 

 

Прочети повече тук

 

 

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

 

Освобождението на Русе

 

120 години от първата кинопрожекция в България

 

Добри Немиров

 

Бални страсти от преди две столетия

 

Русенската тарла

 

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

 

"В началото бе словото"

 

Димитър Вятовски

 

Здравко Кисьов 

 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

 

Река Дунав

 

Васил Левски - 180 години безсмъртие

 

Спомен за ваканцията

 

Стоян Михайловски

 

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

 

Как русенци са творили добро в миналото

 

Леон Даниел

 

Пробуждането като състояние на духа 

 

Сирни Заговезни

 

Всички лица на жената

 

Спасяването на българските евреи

 

Проф. Венелин Ганев 

 

Надя Винарова 

 

Български червен кръст

 

Спортът - воля, дух, обединение на хората

 

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

 

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

 

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Виковете на Париж - 2 част
20.06.2018

18 юни, 20:30 часа, площад "Свобода"

 

ВИКОВЕТЕ НА ПАРИЖ
ще стоварят колосалната атмосфера на Париж, на площад Свобода, в центъра на Русе! В тазгодишното издание на Международен фестивал "Живи статуи" 2018, актьорите от Театър "Маска" / Teatrul Masca ще ни върнат в края на осемнайсети и началото на деветнадесети век. В уличките, претъпкани с амбулантни търговци и най-вече с техните викове - истинска симфония на живота изпълнена с рядка жизненост.

Михай Малаймаре – сценарий и постановка 
Адина Масталиер - сценография и костюми 
Ръзван Александру Дякону – музика 
Хариклея Бъдеску - вокал

Уникално автентичната атмосфера се постига чрез техниката на порцелановата статуя, както по отношение на грима, така и на костюмите. Костюмите на героите са с изключителна изразителност, създадени от сценографката Адина Масталие, която е използвала някои много специални материали. Пространството, върху което се движат героите, е колкото възможно по-малко, а от гледна точка на техниката на движение участниците проучват използването на замръзнал кадър.

Опитът да представиш пред публиката под формата на живи статуи “забравените занаяти на Париж”, представлява артистично и в същото време морално действие, защото носталгията, която витае около тези образи не е в състояние да скрие жестоката действителност на едни животи, които не са имали никаква сигурност за утрешния ден.

За тази действителност на XVIII-ти век говорят много автори, посветили се на тази тема като Алфред Франклин, който е публикувал един много ценен “Речник на Изкуствата и занаятите” (1950), Луи Себастиан Мерсие – “Картината на Париж” (1781), Шарл Ириартр – “Гротескният Париж” и “Забележителните личности от улицата” (1878). Ценна информация откриваме и в произведенията на Молиер, Бомарше, Джакомо Казанова, Луи-Фернанд Селин, Карло Голдони, Виктор Юго, Панаит Истрати, Монтен, Марсел Пруст, Жан Жак Русо, Антуан де Сент-Екзепюри, Сен Симон, Франсоа Вийон, Емил Зола. 

В онези дни Париж е изключително многообразен, както в множеството си от файтони, така и в тълпата по улицата - онази тълпа, която гъмжи във всички посоки в търсенето на “един залък” и която крещи исканията си, опитвайки се да спре поне за секунда, поне за част от секундата, елегантното и презрително множество от файтоните.
Париж в онези времена е шумен, изпълнен с виковете на дребните продавачи от всякакъв вид и на всякакви неща, своеобразен вид музика на необходимостта за живот. 

Спектакълът всъщност приключва бодро и весело! Химнът на Републиката от Монмартър говори за невероятния успех на едни малко по-млади артисти, живеещи вече в XX-ти век, (но какво означава реалното време в сравнение със сценичното време), които колонизират едно село в близост до Париж и успяват да го посветят изцяло на изкуството като на практика преместват там артистичния и бохемски Париж.

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                                    

 

 

                                            

 

                                                                       

 

                                                        

 

                                                                   

 

                                                                                                                           

 

 

Съмишленици