Дарители
16
100 години обществена грижа за детето: историята на Съюза за закрила на децата – клон Русе
д-р Надежда Цветкова
Толя Чорбаджиева
Държавен архив - Русе
На 21 ноември 1926 г. в салона на Окръжното управление в Русе (дн. Регионален исторически музей – Русе) се поставя началото на една значима обществена инициатива – създаването на Русенския клон на Съюза за закрила на децата в България. Учредителното събрание бележи началото на организирани усилия за защита на детското здраве, подобряване на условията за отглеждане и възпитание на децата и оказване на подкрепа на семействата в нужда. Заседанието е открито от окръжния управител Борис Димев, който отправя призив към присъстващите да обединят усилията си в името на една обща кауза. В своето обръщение той подчертава тревожната детска смъртност, особено сред децата до едногодишна възраст, и необходимостта обществото да поеме своята отговорност за нейното намаляване: „Моля да ме извините задето се наложи да ви помоля да заседавате днес… и да основем в гр. Русе клон от Съюза за закрила на децата в България. Това се налага от факта, че от сведенията за раждания и умирания се установява, че най-голяма е смъртността между децата до една година… Ние всички имаме дълг да съдействуваме за намаляване смъртността, особено на тоя поразителен процент… Моля, ако считате, че с това бихме извършили едно добро дело, нека още днес да се основе тоя клон…“
Призивът намира подкрепа и още същия ден е учреден Русенският клон на Съюза за закрила на децата. За негов председател е избран Борис Димев-окръжен управител, подпредседател става Мария Бисерова-председател на Женско дружество „Добродетел“, секретар е Дора Цаперкова-началник на Бюрото по настаняване при Инспекцията на труда, касиер е Нико Просеничков-директор на Мъжката гимназия, а домакин Сава Събев-окръжен полицейски инспектор. За съветник е привлечен д-р Александър Доганов, основоположник на лятната колония „Св. Константин“ край Варна при Комитет „Здравец“. В Контролния съвет влизат д-р Мюфтиев-председател на Окръжната постоянна комисия, Петко Атанасов-директор на Русенската девическа гимназия, и окръжният училищен инспектор Мирев. Още в учредителния протокол от 21 ноември 1926 г. ясно е формулирана необходимостта от изграждане на здравни станции, които да подпомагат майките в грижата за техните деца. В документа се посочва, че България е сред страните с изключително висока детска смъртност – на 1000 живородени деца умират 230, докато в Русия броят им е 272, а в Норвегия – 76. Като една от основните причини се изтъква недостатъчната здравна просвета сред населението, особено сред майките, които често не разполагат с необходимите знания за правилното отглеждане на децата.
В тази връзка учредителите предвиждат създаването на подвижна детска изложба и здравна съвещателна станция за майки. В тях жените, настоящи и бъдещи майки, трябва да получават безплатни съвети от лекари и медицински сестри по въпросите на храненето, отглеждането и възпитанието на децата. Предвижда се и посещение на семействата по домовете, за да се проследява как се прилагат дадените медицински препоръки. Така здравната просвета трябва да достигне непосредствено до семейната среда.
Първите здравно-съвещателни станции
В началния период основна задача на Русенския клон е набирането на средства за подпомагане на всяко нуждаещо се от помощ дете. Постепенно дейността се насочва към изграждането на по-организирана система за здравна и социална подкрепа. На заседание от 12 май 1927 г., вече новият председател на Клона Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Михаил предлага да бъде открита здравно-съвещателна станция в града. Предложението бързо се осъществява. На 16 май 1927 г. в помещенията на IV градска амбулатория на ул. „Доростол“ е открита първата здравно-съвещателна станция в Русе. За нейното ръководство е назначена д-р А. Саламанова, а първата медицинска сестра е Н. Йосифова.
Русенската окръжна постоянна комисия отпуска първоначално 15 000 лв. за обзавеждане на станцията, а Русенската градска община предоставя още 3 000 лв. Със събраните средства и дарения Клонът започва да осигурява необходимите материали и пособия за здравно-съвещателните станции и да организира подвижна детска служба в Русенския окръг. Помощта има съвсем конкретно измерение в ежедневието на семействата. Осигуряват се хранителни продукти – мляко за кърмачетата, брашно, яйца и други основни храни. Раздават се бельо и детски дрешки, доставя се сапун за поддържане на личната хигиена. В определени дни се извършват медицински прегледи и се дават съвети на бременни жени, родилки и деца, а при необходимост се предоставят и лекарства.
Интересът към услугите на станцията бързо нараства. До 1 октомври 1927 г. са записани 400 деца, което налага откриването на втора станция при II градска амбулатория. До края на годината в двете станции вече са регистрирани общо 540 деца.
Денят на детето
Още през април 1927 г. Русенският клон реализира една от първите си големи обществени инициативи – отбелязването на Деня на детето. Празникът има по-широка цел от организирането на детски забавления и раздаването на подаръци и лакомства. Неговото предназначение е да насочи вниманието на обществото към положението на децата в България, към недостатъчната грижа за тях и към необходимостта от по-активно участие на гражданите в решаването на проблемите им.
Чрез манифестации, сказки, беседи и изложби организаторите се стремят да привлекат вниманието на общественици, учители, майки, бащи и заможни граждани към идеите и мисията на Съюза за закрила на децата в България. Празникът се превръща и във важна възможност за набиране на средства, необходими за бъдещата дейност на организацията.
По предложение на митрополит Михаил се предприема обиколка на банки, учреждения и по-видни граждани с цел осигуряване на по-значителна финансова подкрепа. Приходите от Деня на детето през 1927 г. възлизат на близо 20 000 лв. Но не по-малко важно е, че инициативата успява да привлече вниманието и да ангажира широки кръгове от русенската общественост.
През следващите години празникът става все по-посещаван, а събраните средства – все по-значителни. Така Денят на детето постепенно се утвърждава не само като празнично събитие, но и като израз на обществена съпричастност към съдбата на най-малките.
Дарителството
През 1928 г. финансовите възможности на Русенския клон се разширяват. Все повече граждани, предприятия и дружества се включват с постоянни дарения, превръщайки благотворителността в устойчива форма на подкрепа. Сред дарителите се откроява Захарната фабрика, която чрез своя директор Рене Арнцен предоставя еднократно 350 кг захар, а впоследствие започва да дарява по 150 кг месечно. Мелница „Алекси Митев и С-ие“ осигурява ежемесечно по 120 кг грис, а Моско Калми – по 60 кг брашно.
Към 15 март 1928 г. събраните от граждани средства възлизат на 121 260 лв., а помощта от общината е 3 180 лв. От постъпленията до този момент са изразходвани около 44 251 лв. Тези дарения показват, че подкрепата за децата постепенно се превръща в обща кауза, в която се включват както отделни благодетели, така и представители на местния бизнес и обществени институции.
Детските домове и приютите – сигурност и грижа за най-малките
Важна част от дейността на Съюза е свързана с поддържането на дневни детски домове и приюти. Те осигуряват подкрепа на деца от бедни семейства, особено на тези, чиито майки са принудени да работят извън дома.
Към 1937 г. в Русе функционират два дневни детски дома, създадени и покровителствани от Братство „Добрина Йосиф I“ – „Св. Климент Охридски“ и „Св. Георги“. В тях се приемат деца на бедни работнички, заети в русенските фабрики, работилници и частни домове. През зимните месеци двата дома осигуряват храна, подслон, възпитание и обучение на около сто деца. Детските домове се превръщат в места, където грижата не се изчерпва с осигуряването на храна и подслон, а включва и възпитание, образование и създаване на условия за пълноценно детство.
Безплатните ученически трапезарии
Една от най-разпространените форми за подпомагане на деца в нужда през този период е поддържането на безплатни ученически трапезарии. В тях учениците получават закуска, а най-бедните и обяд.
В Русе са открити осем трапезарии, организирани от дружествата „Св. Иван Рилски“, „Св. Възкресение Христово“, „Добродетел“, „Сахабет“, „Милостивия кръст“, „Малбиш Арумим“, „Младежки червен кръст“ и дружество „Ангел Кънчев“. Особено активна е дейността на дружество „Ангел Кънчев“, което поддържа седем трапезарийни клона в училищата „Христо Ботев“, „Отец Паисий“, „Царица Йоана“, „Стефан Караджа“, „Св. Георги“, Трета прогимназия и „Братя Миладинови“. В тях ежедневно се осигуряват закуски и обяд за приблизително 550 деца, като през следващите години броят им значително нараства.
Дружество „Ангел Кънчев“ за безплатни ученически трапезарии е основано през 1929 г. първоначално като трапезариен комитет. Той съществува до 5 юли 1930 г., когато по законен ред се преобразува в самостоятелно дружество. Негов ръководител е д-р М. Стоилов, който през 1945 г. заема председателското място в Русенския клон на Съюза за закрила на децата, наследявайки митрополит Михаил.
Значителна част от децата, подпомагани чрез безплатните трапезарии, са ученици от русенските села, дошли в града, за да получат образование. За тях осигурената храна е съществена подкрепа, която улеснява достъпа им до училище и им дава възможност да продължат обучението си.
Благотворителните организации
Сред значимите участници в дейността на Съюза е и Българският Червен кръст. Организацията обединява и организира частната и обществената помощ за ранени, бедни и болни хора и се стреми да координира усилията на дружества и организации със сходни цели. Сред изтъкнатите членове на русенското дружество са д-р Симеон Хитов – негов председател, подпредседател на „Ротари клуб“ и член на масонската ложа „Дунавска звезда“, д-р Горанов, Петко Атанасов – директор на Русенската мъжка гимназия през 1920–1921 г. и на Девическата гимназия през 1918–1920 г. и 1928–1934 г., както и Нико Просеничков – педагог и директор на русенските Мъжка и Девическа гимназии. Включването на подобни организации и обществени личности показва, че закрилата на детето не е задача само на една институция. Тя изисква сътрудничество между различни обществени, благотворителни, образователни и религиозни среди, които обединяват усилията си около общата грижа за детското благополучие.
Детските летовища
Създаването на детски летовища е друга важна посока в дейността на Съюза за закрила на децата. Основната им цел е укрепването на детското здраве чрез престой сред природата, чист въздух, здравословно хранене и постоянни грижи от страна на лекари и учители. Възможност да се възползват от тези условия получават предимно деца от бедни семейства, за които подобна почивка иначе би била недостъпна.
Животът в летовищата е организиран според определени правила, основани на християнските нравствени ценности. Денят започва рано и включва сутрешна и вечерна молитва, гимнастика, беседи по въпросите на християнския мироглед, слънчеви бани, игри и излети. Беседите се водят от ръководителите М. Стоянова и Й. Славчева, а за слънчевите бани следи Соня Оджакова-учителка в Девическата гимназия.
Детските игрища
В стремежа си да предпази децата от вредни влияния и пороци, Съюзът и свързаните с него организации насочват вниманието си и към създаването на летни детски игрища. Те са предназначени за деца на възраст от 3 до 14 години и осигуряват организирани занимания, игри и забавления. На 1 юни 1930 г. дружество „Закрила“ открива първото детско игрище в Русе. До 1937 г. броят на игрищата в града достига четири.
Духовно и нравствено възпитание
Дейността на Съюза за закрила на децата – клон Русе, не се ограничава единствено до здравните и материалните потребности на подрастващите. Значително място заема и тяхното духовно, нравствено и обществено възпитание. В тази посока работят и „Българските младежи разузнавачи“, чиято основна цел е нравственото, религиозното, физическото и общественото възпитание на българските младежи. Дейността им е насочена към повишаване на образоваността, възпитаване на любов и преданост към Родината и Царя, изграждане на самостоятелност, инициативност и решителност. Особено внимание се отделя на създаването на чувство за солидарност и отговорност.
Благотворителността
През цялата година Съюзът за закрила на децата – клон Русе, оказва индивидуална помощ на деца в нужда. Особено активни са благотворителните инициативи по време на големите християнски празници Рождество Христово и Възкресение Христово, когато нуждаещите се получават дрехи, обувки и учебни помагала. Дружествата, членуващи в Съюза, подпомагат бедните деца по различни начини, без да ги разделят по етническа принадлежност, пол или личностни качества. В град като Русе, отличаващ се със своето културно и етническо многообразие, благотворителността се проявява като общочовешка грижа, насочена към всяко дете, което има нужда от подкрепа.
Финансирането на благотворителните организации се осъществява по различни начини – чрез средства от общинския бюджет, членски внос, помощи от Съюза за закрила на децата, приходи от вечеринки, забави, кинопрожекции и лотарии, както и от продажба на предмети, изработени от членките на дружествата, включително дрехи.
Сто години по-късно
Създаването на Съюза за закрила на децата в България – клон Русе, през 1926 г. е събитие с важно местно и общонационално значение. То поставя началото на организирани обществени усилия, които постепенно надхвърлят рамките на традиционната благотворителност и се превръщат в пример за обединяване на граждани, институции, дружества и организации около една обща социална мисия. Държавни и общински институции, лекари, учители, духовници, благотворителни дружества, предприятия и отделни граждани намират общ език и обединяват усилията си в името на детето. Така Русе дава един от успешните примери за възможностите на обществената организираност и съпричастност в България.
През първите години от своето съществуване Русенският клон развива активна и многостранна дейност, превръщайки грижата за децата в обща обществена кауза. След 1945 г. видът, структурата и дейността на Съюза претърпяват значителни промени.
Сто години след учредяването на Съюза неговата история ни напомня, че грижата за децата винаги е била и остава обща отговорност. Защото отношението към детето е мярка за зрелостта на едно общество, а подкрепата за неговото здраве, образование и развитие е инвестиция в бъдещето на целия град и на цялата страна.
