Дарители
16
След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. Важната и отговорна мисия, за нейното реализиране, за популяризиране чрез училищно обучение, чрез театър, кино, музика, изобразително изкуство се възлага на интелигенцията.
Министерството на народната просвета поставя началото на мащабни и последователни инициативи, с цел привличане на възможно по-широк кръг от образовани хора и приобщаването им към провежданата държавна политика в областта на културата и просветата. Организират се чествания на юбилеи на личности с висок обществен престиж, отбелязват се бележити годишнини на образавателни и културни институти, връчват се награди и престижни държавни отличия на писатели, композитори, артисти, художници, журналисти, учители и университетски преподаватели. В унисон на тези събития е и приемането на специален Закон за поощрение на родната литература и изкуство. Чрез него се регламентира учредяването на фондове за финансиране на наука, литература и изкуство.
Законодателните и обществени инициативи на държавната културна политика подпомагат засилващите се обединителни процеси сред интелигенцията. Едни от най-активните културно-просветни и професионални организации, с дълготрайно присъствие в българския културен живот в периода след Първата световна война до 9-септември 1944 г. са Домовете на изкуствата. В новосъздените културни институти се обединяват изявени творци-художници, писатели, учени, журналисти. В началото Домовете на изкуствата се основават в София, Пловдив и Варна, а след това и в Стара Загора, Русе, Шумен, Бургас, Велико Търново и Видин.
За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Обществото се интересува от съществуването на Дома и очаква той да поеме ръководството на културния живот в Русе. С взаимните усилия и доверието между гражданите и хората на изкуствата и печата в Русе най-после ще се създаде и тук едно културно огнище.ׅ“ И така, на 19 декември 1924 г. официално е открит Дома на изкуствата и печата в Русе. На тържеството Д. Немиров разяснява поставените цели, а Трифон Трифонов описва намеренията и перспективите. Официалната част продължава с концерт. Събитието е в Зимната градина на Доходното здание, която за дълъг период се ползва за клубно помещение на Дома. Основатели стават най-изявените представители на русенската интелигенция: Христо Стоянов - кмет на града, Трифон Ц. Трифонов - писател, Кирил Кръстев - журналист, Борис Еспе - режисьор, Екатерина Диолева - художничка, Екатерина Манчева - поетеса, Болгар Багрянов - режисьор, Тодор Дашков - гимназиален директор, Владо Владимиров - скулптор, Георги Каракашев – художник, Димитър Харалампиев-капелмайстор, актьорите Р. Тончева, П. Димитров, Г. Топалов, М. Червенков, учителите П. Спасов, З. Йорданов, професорите Михаил Стоянов, Стоян Брашованов и др. За председател е избран кметът Христо Стоянов. За необходимостта от възникване на Дома четем в Устава на организацията: Живущите в Русе писатели, артисти, художници, архитекти, музиканти и журналисти основават Дом на изкуствата и печата, с цел: да създават обстановка за по-тясно идейно сближение помежду си; да действат с общи сили за напредъка на родното изкуство и печат, будят и развиват интересите към тях в града; да се подпомагат членове, както и млади таланти, бедни или болни и по възможност нуждаещи се техни семейства; да издигнат в града Дом на изкуството и печата със зала за театър, сказки, концерти, художествени изложби, салон за клуб и прочие. За постигане на своите цели, Домът на изкуството и печата: урежда музикални вечери, литературни беседи, сказки, художествени изложби, концерти и театри; издава периодически литературно художествен лист, също отделни одобрени от Дома трудове; урежда читалня при Дома; грижи се за увековечяване паметта на видни заслужили български дейци в областта на изкуството и печата; дава премии за най-хубаво литературно, музикално, художествено и сценично произведение, изпълнени през годината.
Една от най-атрактивните изяви на Дома на изкуствата и печата са т.нар. Дни на изкуствата. По традиция те се провеждат ежегодно, по време на Великденските празници и включват театрални представления, изложби, концерти на открито, вечерни балове и други. Създава се възможност за творчески контакти и обмен на информация между поети, писатели, художници, журналисти, артисти, музиканти и почители на изкуствата. Тези събития допринасят за активизирането на културния живот в провинцията.
След 9 септември 1944 г. с настъпилите промени в политическите и обществено-икономически форми на управление, културата се развива по посока на организиране на масови прояви. В края на 1945 г. в Русе се създава Клуб за наука и култура, с председател Момчо Крумов и секретар Георги Чендов. Пет години по-късно е спряна субсидията за провинциалните клубове, което води до тяхното закриване. През януари 1960 г., с цел комунистическата партия да има „ценен помощник в борбата за извършване на културната революция“ в Русе е учреден Клубът на дейците на културата (КДК). Официално от 25 ноем. 1971 г. Клубът отваря вратите на своя собствен дом в реставрираната къща на търговеца Георги Мартинов, кмет на Русе от 1903 до 1906 г. Сградата е построена през 1900 г. по проект на архитект Нигохос Бедросян. Фреските и декоративните елементи по стените и таваните на къщата са дело на френския художник Карло Франческони и са изработени през 1902 г.
След демократичните промени, когато комерсиализацията измества изкуството, КДК е „остров“ на който продължава да витае духа на артистизма. Тук се организират гостувания на артисти от столицата и други градове, представят се списания и книги, прожектират се филми, провеждат се джаз концерти.
Една от неоспоримите заслуги на Домовете на изкуствата и печата е, че те допринасят изключително много за активизирането на културния живот в провинцията. Под тяхната егида се реализират различни артистични изяви: рецитали; концерти; творчески вечери; юбилейни чествания; срещи с деятели на изкуството и културата; камерни, музикални спектакли; изложби и други. Тяхната богата и наситена със събития дейност с основание ни дава право да определим Домовете на изкуствата и печата за стожери на духовнността през годините.
Автор: Д-р Надежда Цветкова, гл.експерт в Държавен архив-Русе
