Дарители
16
Информацията е онази част от живота на човека, която граничи единствено с вечността. Докосвайки се до нея, всеки един архивист трябва да я адаптира, изпълнявайки ролята на своеобразен филтър и така да я съхрани и популяризира в полза на обществото. Русенският държавен архив пази паметта на поколения българи. В тази съкровищница от документи всеки може да открие както информация за предприятия, институции, учреждения и организации, така и за отделни личности–политически и културни дейци, учени и изследователи, творци и съзидатели, елита на русенското общество. По повод 155 г. от рождението на д-р М. Симеонов „лекаря с голямо сърце“, както го наричат пациентите, е чудесна възможност да засвидетелстваме признанието към един от медиците, положили темелите на българското здравеопазване в новоосвободена България.
Михаил Ангелов Симеонов е роден на 9 юни 1870 г. в град Русе. Баща му Ангел Симеонов е заможен и културен човек, със сериозни позиции в обществото, родолюбец и радетел за опазване на живота, имота и честта на българите, по време на национално-освободителните борби. Той е снабдявал четниците с храна и пари, участвал е активно като благодетел в църковните борби за самостоятелна църква.
М. Симеонов получава първоначално образование в Русенското народно училище, като се дипломира на 29 юни 1881 г. с пълно отличие и поведение „твърде добро“. За завършено четвърто отделение на Русенското варошко първоначално училище през 1882 г. получава похвален лист за отличен успех. По-късно, през годината баща му го изпраща да учи в гимназията на град Николаев, Русия, която са завършили Алеко Константинов, проф. Пенчо Райков, Георги Кирков и още много други бележити българи. Независимо, че получава диплома през 1890 г., от тази престижна за времето си гимназия, М. Симеонов се явява на изпити в Софийската класическа гимназия, които издържа с отличен успех и получава зрелостно свидетелство и в България.
В края на XIX в. новоосвободената ни държава има нужда от специалисти във всички области. М. Симеонов се записва в Медицинския университет в Москва, Русия през 1892 г. и открива своето призвание- медицината. След дипломирането през 1897 г. се завръща в България. В родината започва професионалния си път, като училищен лекар.
В началото на XX в. участва в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Той служи като лекар в: Девети конен полк, Първи артилерийски полк и в Седемнадесети пехотен полк. Военните звания, които заема са: подпоручик, поручик, капитан, майор и подполковник. Уволнява се от армията през 1919 г.
След ужасите на войните, множеството ранени и убити, в настъпилото примирие, М. Симеонов започва работа като участъков лекар в Чирпан. Впоследствие работи в болниците в Тутракан и Разград, след което се установява на работа в Русенската окръжна болница.
Той е от лекарите, които полагат основите на здравеопазването в освободена България, заедно с лекарите: д-р Мустаков, д-р Чуховски, д-р Доганов и други.
На 14 дек. 1938 г. М. Симеонов тържествено отбелязва четиридесет и две години медицинска дейност. По този повод му е връчен Поздравителен адрес от Русенския лекарски съюз, от неговите колеги и приятели. В документа е изказана почит и уважение за безкористната му работа като лекар в областта на родното здравеопазване. За трудното всекидневие, колегите му бегло споменават: „ние празнуваме многото неволи и малкото радост, които всеки един от нас ежедневно изпитва“.
Трудовият му път на приключва като училищен лекар в Техническото училище (дн. Професионална гимназия по механотехника „Юрий Гагарин“-Русе).
М. Симеонов е космополитна личност. Ерудиран, със знания и интереси в различни области на културата и изкуствата, той не пропуска театрални представления и концерти. Участва активно в обществения живот, изнася множество здравни беседи, с различна тематика, дава съвети и напътствия по медицински въпроси и проблеми. Поддържа контакти с хора от най-различни професии и съсловия. Много от тях му гостуват в дома, разговарят по разнородни теми, спомнят си за живота на фронта и за трудното ежедневие след войната.
Д-р М. Симеонов е много точен и изпълнителен в работата си. Винаги се бори за справедливо решаване на проблемите, в интерес на болните пациенти. Поради това често е влизал в конфликт с директорите на училищата, с главния лекар и други ръководни медицински фактори. За неговата безкористност, за хуманизма и уважението към пациентите, много русенци са казвали, че д-р М. Симеонов е „лекар с голямо сърце“, винаги готов да помогне, ползващ се с голям авторитет и доверие.
Д-р М. Симеонов умира на 27 май 1953 г. на 83 годишна възраст в родния си град Русе.
д-р Н. Цветкова
гл. експерт в Държавен архив - Русе
