Дарители
16
В спомените на много русенци все още изплува името на винаги усмихнатия Константин Казанджиев. Познат още като „Фалана“ или „Батето“, закърмен с музика още от най-ранната си детска възраст, той е един от хората имащи водеща роля при създаването на Русенската опера в края на 40-те години на ХХ в.
Константин Василев Казанджиев е втори син в семейството на Миланка Казанджиева и Васил Костов Казанджиев. Роден е на 29 април 1900 г. в Русе. По думите на неговата племенница - Бонка Стоянова, майка му била рядко весела и симпатична жена и именно от нея той е наследил чувството си за хумор, своя бодър дух и весел нрав. Константин учи в Първа мъжка прогимназия „Ангел Хаджиоглу” – Русе, днес ОУ „Отец Паисий“. От малък той пеел соловите партии в училищния хор и изпълнявал главните роли в оперетите, поставени от учителя по музика. Бил също така солист и на първото музикално дружество за деца в Русе – „Емануил Манолов“. Тъй като и другите деца (общо пет) в семейството били музикални – Иван свирел на китара, Мария – на мандолина, често зимните вечери в къщи се превръщали в семейни концерти – всички свирели и пеели, Константин бил солист, а майка му пеела двугласно.
След прогимназията, Константин Казанджиев завършва Русенската мъжка гимназия „Княз Борис"(1918), а мечтата му била да учи пеене. Родителите му го изпратили в Германия, където по това време по-големият му брат Иван Казанджиев (по-късно директор на з-д „Георги Димитров“) учел машинно инженерство. По тяхно настояване Константин записва специалността „Външна търговия”. Той владеел много добре немски език и следването му вървяло успешно, но не спирал да мечтае за музикалната столица – Виена и за музикална кариера. Скоро се преместил и записал във Виенската консерватория, като успоредно с външна търговия започнал да учи и музика. Завършил и двете специалности с отличие, а за да не затруднява прекалено родителите си в издръжката на двама студенти в чужбина, започнал работа в търговска фирма, където водел балансите им. Виена много допадала на Константин Казанджиев, защото му напомняла за родния град Русе. Тук той завързва близки отношения с композитора Франц Лехар, с оперните певци Тодор Мазаров (тенор) и с прочутия бас Борис Христов.
Певческата кариера на Казанджиев във Виенската опера започнала с дебют в ролята на Канио от операта „Палячо” на Леонкавало и Рудолф от операта „Бохеми” на Пучини. Той участвал в концерти във Виена и спечелва титлата Камерзингер. През 1930 г. след издържан публичен изпит, той станал член на Международната артистична организация. За свое и на меломаните съжаление, по настояване на родителите си, К. Казанджиев се завръща в Русе и започва работа в сферата на търговията – като износител на грозде и зеленчуци за Германия, защото „цигулар къща не храни“. Както всяка дейност с която се захване и в търговията К. Казанджиев вложил цялата си душа и сърце. Той работел неуморно, утвърдил се и си спечелил име в областта на външната търговия.
Но музиката си останала неговата мечта. Реализацията ѝ намира, когато в края на 40-те години на ХХ в. в Русе се формират условия за създаване на Русенската опера и Константин Казанджиев е сред русенците, имащи водеща роля. Той използва свои познати в музикалните среди, за да постави този въпрос в столицата, а според племенницата му, участва и със собствени средства. А когато операта вече е факт, той става неин артистичен секретар. В тази си роля предприема много пътувания в търсене на оперни артисти – млади дарования или вече утвърдени професионалисти, които да попълнят състава на Русенската опера. Неговото обаяние успява да привлече в Русе Евгения Бабачева, Мария Бохачек, Маргарита Начева, Косьо Лунгов, Николай Здравков, Кирил Кръстев, Пенка Маринова и редица други. Приятел е с първите диригенти на операта Константин Илиев и Добрин Петков. Казанджиев е целодневно в операта и не пропуска вечерно представление – весел и щастлив в директорската ложа. Артистите го обичали и уважавали, тъй като винаги можели да разчитат на него за помощ, за съвет, дори само да ги изслуша. С прозвището „Фалана“ бил известен сред русенци, а в операта го наричали просто „Батето“. К. Казанджиев бил душата на всяка компания, неизчерпаем като разказвач и имитатор, с много приятели и любим гост в домовете им.
Дори и след пенсионирането си Константин Казанджиев остава свързан с Русенската опера, не пропуска представление - гастрол или концерт, а често посещава и репетициите. Музиката и допирът с нея поддържат жив духа му.
Константин Казанджиев завършва жизнения си път на 24 август 1979 г. в Русе, изпратен с голяма любов от русенци.
Автор: Таня Великова, Държавен архив - Русе
