Дарители
16
Първото мотоциклетно състезание в света е проведено през 1895 г. по маршрут Париж – Бордо – Париж. Само след 8 години и Русе се нарежда до големите европейски градове, които организират мото-състезания. В Държавен архив – Русе се пазят спомените на легендата на колоездачния и мотоциклетен спорт Милко Клайнер. Според разказа му през 1903 г. на Велодрум (със землен насип) е използван мотоциклет, което може да се смята за първото в България, въпреки официалната теза, че в София мотоциклет за състезания се ползва между 1907-1910 г. Доказателство за преднината на Русе е Протокол на Колоездачно русенско дружество от 27 февр. 1903 г., в което недвусмислено е посочено: „Точно в 6, 31 ч. бегачите на 20 километра, след като се споразумели с Ханс Вебер, щото да ги води с мотора си 59 обиколки, тръгват. На 22-рата обиколка Оскар Шехтер излиза пред мотора, който карал полека и бегача Адолф Пехер, който застигнал при ляв завой пада с велосипеда си, на който след малко пак секачи и продължи пътя си, обаче бил спрян от Вебер, когото журито поставиха да провожда бегачите. В това време обаче, Шехтер изминал 22-рата обиколка и по решение на журито, той слезе от велосипеда си, като му се призна и приза…”. Ханс Вебер, заедно с брат си Алонс и майка си Мария Вебер притежават до 1919 г. магазин за грамофони, електрически и пиротехнически артикули, картички и пр.
Междувременно в Европа продължават да работят по усъвършенстването на мотора и на мото-спорта, а в Лондон през 1904 г. се създава и Международен съюз по мотоциклетизъм. Българските любители на скоростите не пропускат това. До 1910 г. в страната ни има около 7-8 машини, а едни от най-популярните марки са „Лаурин – Клемент”, „Адлер”, „Вандерер” и др. Българския мотоциклетен клуб се създава 20-те години на ХХ в., а първото организирано мотоциклетно състезание в България е по маршрут София – Панчарево и обратно, през 1925 г. Сред участниците е и русенецът Милко Клайнер. Русенския клуб на мотоциклетистите се създава една година по-късно и вече редовно се включва във състезания. За русенецът Милко Клайнер, който между впрочем е и начело на представителство на солидната немска фирма „Солинген” със седалище в Русе, мотоциклетизмът е поредното сериозно увлечение, взаимствано от промените на „широкия свят”. Толкова сериозно, че през 1929 г. на 6-7 юли печели сребърната купа от международната надпревара по пистата на Колудрума. Няма съмнение, че Клайнер е един от най-изтъкнатите мотоциклетисти у нас в зората на мотоциклетния спорт.
За приноса на крайдунавския град за развитието на мотоциклетизма може да се говори много. Мотоциклетните състезания бързо навлизат в ежедневието на русенци. През 30-40-години на ХХ в., тъй като са пряко свързани с развитието на техниката, нещо модерно и почти невиждано до онова време, започват бързо да завладяват главите на младите хора. От колоездачите мотоциклетисти Милко Клайнер и Атанас Атанасов, в края на 30-те години се форми сериозна група отдадена на този спорт:Цанко Джамбазов, Христо Николов – Дядката, Антон и Иван Ковачеви, Харалампи Иванов, Кирил Иванов.
