С пристигането си в Русе през 1894 г. швейцарските учители Шарл Дюванел и Луи Айер носят със себе си уреди за различни видове спорт, сред които има и боксови ръкавици. На своите събори в началото на 20 в. спортистите от гимнастическо дружество „Юнак” в Русе демонстрират тип бокс, който води началото си от старата френска борба с крака (савате), към която се прибавят и ударите с ръце, но без да се употребяват ръкавици. През 1924 г. Спортен клуб „Русенец” сформира отделна секция „бокс”, ръководена от Тодор Пантелеев (Крушака) и Никола Неделчев Дяков. Счита се, че с нея се полагат основите на организирания бокс в Русе. Тренировките се водят предимно на открито - на старото игрище в Алеите, където днес се намира Домът на културата. По-късно за обзавеждане на пригодените зали са използвани подръчни материали - чували с пясък, стълба, наподобяваща шведска стена и т.н. Състезанията са провеждани неорганизирано - в циркове, театри, по панаири. Независимо от лошите условия за тренировка и състезания, боксът набира популярност. Учредяват себоксови секции и към други клубове - „Левски”, „Напредък”, „Ангел Кънчев”.

Швейцарските учители дошли по покана на министър Тодор Живков
През 1926 г. е учреден Българският боксов клуб (ББК), членове на който са и русенци. Изявени боксьори от 20-те и 30-те години на 20 в. са Тодор Николов (Картофа), Иван Цанев (Джапона), Любен Неделчев (Бубито), Михаил Николов (Дядката), Никола Караколев, Пано Сидов и др.

Тодор Николов (Картофа)
През 1927 г. русенските боксьори участват за пръв път в международни мачове – в Гюргево.
През 1935 г. боксьори от София гостуват в Русе. Впечатлен от победите им един от ръководителите на ББК признава: „Русе е първият град, който притежава добри боксьори, които конкурират софийските”.

Тодор Кръстев (1934 г.)
Боксът бележи бурно развитие през 50-те и 60-те години на ХХ в. Интересът към него става все по-голям, а състезателите - все по-подготвени. Съвсем закономерно русенци са включени в националния отбор по бокс: Васил Борисов, Румен Геранлиев, Борислав Величков и др. През 1957 г. Силви Николов става носител на купа „Странджа”, а заслугите му за отборното трето място на Европейското първенство през 1966 г. са неоспорими.
В периода 1960-1990 г. русенския бокс е познат като присъствие и изяви на българските и международните рингове. На европейски първенства за младежи и мъже Русенската боксова школа завоюва 7 бронзови и един сребърен медал. На Балкански шампионати русенци носят един златен – на Алексей Василев, три сребърни и един бронзов медал. Ново поколение национали са Георги Гарвалов, Милен Влахов, Илиян Брайнов, Фикрет Зюлкяров, Цветан Тодоров, Серкан Ахмедов. През последните десетилетия на ХХ в. Русенската боксова школа продължава да защитава своя авторитет.
.jpg)
Алексей Василев (Дунав Рс)
Носител на златен, сребърен и бронзов медал
от Балкански първенства
Много внимание и уважение заслужават всички състезатели, треньори, наставници, съдии, спонсори и почитатели на бокса: Александър Петров, Борис Шаханов, Янко Боянов, Георги Гарджев, Любомир Беломорски, Димитър Боев, Илия Сяров, Трифон Кънчев, Илиян Брайнов, Михаил Кирилов, Алексей Василев, Кънчо Ангелов, Милен Влахов, Пламен Сяров, Сайгън Ахмедов, Хубен Алексиев, Мерджетин Юсменов и др.

Селейдин Османов
.jpg)
Конов (Дунав Рс) срещу Славчев (Академик Сф), 1982 г.
.jpg)
Минчев (Дунав Рс) срещу Благоев (Академик Сф), 1982 г.
.jpg)
Митев (Дунав Рс) срещу Пенчев (Академик Сф), 1982 г.
.jpg)
Фикрет Ахмедов (Дунав - Рс) - бронзов медал на Световно първенство в Турция