Дарители
16
Наближаващите празници и среща с една интересна дама провокираха размисли, относно позабравените русенци, творили, създавали и оставили след себе си рожбите на своята гениалност. Интересната дама е Виолета Василева, дъщеря и наследница на композитора, военен музикант и диригент Йордан Василев – Змейски. Почти е сигурно, че името ще бъде непознато за голяма част от читателите и именно това е смисъла на настоящата статия – да се осветли това име, останало изписано под нотите на маршовете „Беломорски бисери”, „Река Мур”, „Черно море” и пр., както и хората „Пролетни мечти”, „Войнишко хоро”, „Великденско хоро” и пр. А защо наближаващите празници са другата причина за това припомняне името на Йордан Змейски? Виолета Василева разказа в Държавен архив – Русе много любопитни истории за своя баща, но може би най-интригуващата бе тази за създаването на известното „Дунавско хоро”. Няма човек в България, които да не знае и да не обича това хоро, неизменен елемент от изпращането на старата и посрещането на новата година. По думите на неговата дъщеря, именно Змейски е създателя на „Дунавското хоро”, макар навсякъде да е известно че Дико Илиев е негов автор. Според Атанас Иванов – изследовател на духовите оркестри в България, Дико Илиев е написал спорното хоро на 18 април 1937 г., а причината за многото спорове, относно авторството е практиката в онези времена, военните музиканти да преписват в служебните си тефтерчета маршовете или хората заглавието на произведението, но никога кой е автора му. Тази практика донякъде обяснява защо толкова творби остават след време без автор или защо са започвали толкова „войни” за авторство. Би било любопитно да научим кой композира хорото, на което цяла България танцува на 1 януари, веднага след речта на Президента. Авторството предстои да се докаже от задълбочената работа на музиковеди и специалисти с вярна оценка. Вярното днес е, че който и от двамата да е (а може да се окаже истината коренно различна), всички българи са наследници на великолепната творба, уважават я и я обичат.
Йордан Василев Иванов - Змейски е роден в Русе през 1905 г., внук на опълченеца Иван Змейски, чийто кости почиват в русенския Пантеон на възрожденците. Седемгодишен остава сирак, което е причина да продължи живота си в нищета и лишения. Надарен с вроден усет и любов към музиката, 14 – годишният Йордан постъпва като музикантски ученик – доброволец в Шуменския военен оркестър, което е начало на творческия му път, отвел го до военните оркестри на Русе, София, Пловдив. По това време духовата музика се свири навсякъде и по всякакви поводи - на паради и тържества, на траурни митинги и весели забави. Йордан Змейски израства с желанието да твори музика и силен тласък за това дава обучението му при известния професор Добри Христов, в периода 1932-1935 г., когато Змейски е на обучение в Школата за запасни офицери в София. Воден от младостта и времето, през този период Змейски развива трескава музикална дейност - усвоява до виртуозност спецификата на музикалните инструменти, в резултат на което перфектно свири на 18 такива, съчинява много творби за духов оркестър, маршове, хора, ръченици, румби, танга. Много от тях като „Звезди в Ориента”, „Симина”, „Войнишки устрем”, „Герои”, Армейска слава” и др. за дълго време влизат в репертоара на духовите оркестри.
Като фелдфебел в Драмския полк, младият композитор взема участие във Втората световна война, като за проявен героизъм и особени заслуги е награден с медали и ордени. След края на войната военните полкове са разформировани, а с тях са разпуснати и военните оркестри. Змейски събира най-добрите музиканти и създава военен оркестър и тригласен мъжки хор в Пловдив. Следва основаване на десетки детски музикални школи по акордеон и духови инструменти в различни краища на страната. Едва след пенсионирането си Йордан Змейски се завръща в Русе, където продължава да работи като диригент на милиционерски оркестри. Типично в стила на социалистическа България, ръководи и ведомствените духови оркестри на няколко русенски завода, като този на ЛВЗ „В. Коларов” - Русе (дн. несъществуващ), на няколко училища и домове за деца, като Техникума по механотехника „Ю. А. Гагарин” (дн. Професионална гимназия по механотехника „Ю. Гагарин” – Русе и Дом за деца и юноши „Млада гвардия” - Русе. Дирижира и Държавен симфоничен оркестър на Русе, а в края на кариерата и живота си създава духов оркестър към училището в Две могили.
Самобитният талант Йордан Змейски напуска този свят на 7 юли 1979 г., оставяйки зад гърба си огромно музикално наследство. Името му остава запазено във фонда на Българското национално радио. Неговите творби се свирят и днес от много оркестри, танцуват се от много ансамбли. Малко обаче се знае за създателя на маршовете, хората и ръчениците, а Русе е длъжен да отстоява името на Йордан Змейски като композитор и творец.
Толя Чорбаджиева
Мл.експерт в Държавен архив - Русе
