Русенски истории
БАЛЕТЪТ КАТО МАГИЯ

Съвършеният танц, наречен балет, е като магия, от която никой не може да избяга. Събрал в себе си толкова грация, нежност, въображение, суета, това е изкуството, което ни въвежда в един вълшебен свят изпълнен с магия, мечти, младост и красота. Повече по темата тук. 

 

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

- Зараждане на борбата в Русе и региона

- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула

- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе

- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка

- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?

Новини

115 Г. ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА АРХЕОЛОГИЧЕСКАТА СБИРКА ПРИ РУСЕНСКАТА МЪЖКА ГИМАНЗИЯ „КНЯЗ БОРИС” (ДН. СУ „ХРИСТО БОТЕВ”)
16.01.2019

Напоследък стана модерно да се говори за патриотизъм и колко е важно да се обича Родината. Замисляме ли се обаче, какво се прави реално в тази посока? Защото на всички ни е ясно, че единствено с „приказки” няма да започнем да се чувстваме повече патриоти. Нужни са примери! Като този от далечното минало, когато на 1 януари 1904 г. е открита първата в Русе музейна сбирка, която този месец навършва 115 г. от създаването си. Сбирка, която години наред е учила не само русенци, не само българите, а и много чужденци, посетили Русе, че е важно да знаем откъде идва българският род и защо трябва да се гордеем с историята си.

Създател на сбирката е Херман Шкорпил, който по това време е учител в Русенската мъжка гимназия „Княз Борис”. Той открива експозицията на 1 ян. 1904 г. под името „Исторически музей при реалната гимназия „Княз Борис”. След Х. Шкорпил, сбирката сменя няколкократно своите уредници. От 1906 до 1922 г. уредник е Димитър Костов. По негово време, през 1913 г. Музеят се сдобива с нумизматична сбирка и други предмети, изпратени от директора на Силистренското педагогическо училище, поради опасността от румънска окупация. Димитър Костов неуморно подрежда и обогатява музея. Под негово ръководство се разкопава праисторическата могила, намираща се до Захарната фабрика и сбирката се попълва с нови ценни предмети. Също по негова инициатива на 13 февр. 1922 г. се основава Гражданско археологическо дружество. След като Д. Костов напуска гимназията, археологическият интерес постепенно замира, а Археологическото дружество преустановява дейността си. По-късно ръководството на Училищния музей се поема от учителя по история в гимназията Н. Михайлов, от В. Т. Ковачев, от М. Дяков, Стоян Атанасов.

Музейната сбирка е местена няколко пъти, което поражда необходимост тя да бъде подредена от специалист по музейно дело. От Софийския Народен музей е поискано да изпрати такъв специалист и на 12 окт. 1932 г. Министерството на народното просвещение назначава учителя по история и география Васил Маринов, който да поеме сбирката в Гимназията. В. Маринов подрежда сбирката в една от големите източни стаи на Мъжката гимназия, а археологическите материали са подредени и групирани в шкафове по епохи. „Предисторическата епоха” (неолит) е онагледена с материали от кремък и пръст, материали от кости (чукове, игли, шила, харпуни и пр.), материали с вдлъбнати, врязани, релефни и инкрустирани орнаменти. Всички тези експонати са от Русенската праисторическа могила до Захарната фабрика. „Римската епоха” е представена от съдове, римски лампички, фибули и пр. Римските материали са събрани в „Тракийската епоха”, твърде малко на брой, подредени в един от централните шкафове. Следват други римски материали, събрани в околността на Военния клуб. В „Средновековния отдел” експонатите също не са много. Всички предмети са подредени в шкафове, като в последния, осми шкаф, са събрани изданията на Софийски народен музей, с които гимназията разполага. По стените са изложени оръжия от периода на турската власт („кремъклийки”, „кърджалийки”, пищови, ножици) и малко етнографски материали (обеци, пръстени, пафти, колани). Нумизматичната сбирка заема централно място и наброява приблизително 1500 римски, византийски, български и др. монети.

Дълги години Музейната сбирка в Русенската мъжка гимназия оформя в младите българчета и в посетителите ѝ едно особено националното чувство, правейки ги горди българи. Важното ѝ значение за Русе е осъзнато от нейните основатели,  които дават мнението си, че тя показва нагледно миналото на страната и на народите, минали през нейните територии. От такива примери има нужда и днес България. Те идват да покажат на младото поколение, че страната им не е само чалга, лоши пътища и корупция, а нещо повече… тяхната Родина, бъдещето на която зависи от самите тях!

Толя Чорбаджиева
Държавен архив - Русе

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                               

 

                                                           

 

                                                      

 

                                                                  

 

                                                    

 

                                                                                                                  

                                                                                

Съмишленици