Русенски истории
Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки…

Наглед несъвместими области като пощенските, модните и пътешествията са обединени по странен и неочакван начин от един исполините на българското перо Алеко Константинов. Повече по темата можете да научите тук. 

 

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

- Зараждане на борбата в Русе и региона

- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула

- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе

- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка

Новини

115 Г. ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА АРХЕОЛОГИЧЕСКАТА СБИРКА ПРИ РУСЕНСКАТА МЪЖКА ГИМАНЗИЯ „КНЯЗ БОРИС” (ДН. СУ „ХРИСТО БОТЕВ”)
16.01.2019

Напоследък стана модерно да се говори за патриотизъм и колко е важно да се обича Родината. Замисляме ли се обаче, какво се прави реално в тази посока? Защото на всички ни е ясно, че единствено с „приказки” няма да започнем да се чувстваме повече патриоти. Нужни са примери! Като този от далечното минало, когато на 1 януари 1904 г. е открита първата в Русе музейна сбирка, която този месец навършва 115 г. от създаването си. Сбирка, която години наред е учила не само русенци, не само българите, а и много чужденци, посетили Русе, че е важно да знаем откъде идва българският род и защо трябва да се гордеем с историята си.

Създател на сбирката е Херман Шкорпил, който по това време е учител в Русенската мъжка гимназия „Княз Борис”. Той открива експозицията на 1 ян. 1904 г. под името „Исторически музей при реалната гимназия „Княз Борис”. След Х. Шкорпил, сбирката сменя няколкократно своите уредници. От 1906 до 1922 г. уредник е Димитър Костов. По негово време, през 1913 г. Музеят се сдобива с нумизматична сбирка и други предмети, изпратени от директора на Силистренското педагогическо училище, поради опасността от румънска окупация. Димитър Костов неуморно подрежда и обогатява музея. Под негово ръководство се разкопава праисторическата могила, намираща се до Захарната фабрика и сбирката се попълва с нови ценни предмети. Също по негова инициатива на 13 февр. 1922 г. се основава Гражданско археологическо дружество. След като Д. Костов напуска гимназията, археологическият интерес постепенно замира, а Археологическото дружество преустановява дейността си. По-късно ръководството на Училищния музей се поема от учителя по история в гимназията Н. Михайлов, от В. Т. Ковачев, от М. Дяков, Стоян Атанасов.

Музейната сбирка е местена няколко пъти, което поражда необходимост тя да бъде подредена от специалист по музейно дело. От Софийския Народен музей е поискано да изпрати такъв специалист и на 12 окт. 1932 г. Министерството на народното просвещение назначава учителя по история и география Васил Маринов, който да поеме сбирката в Гимназията. В. Маринов подрежда сбирката в една от големите източни стаи на Мъжката гимназия, а археологическите материали са подредени и групирани в шкафове по епохи. „Предисторическата епоха” (неолит) е онагледена с материали от кремък и пръст, материали от кости (чукове, игли, шила, харпуни и пр.), материали с вдлъбнати, врязани, релефни и инкрустирани орнаменти. Всички тези експонати са от Русенската праисторическа могила до Захарната фабрика. „Римската епоха” е представена от съдове, римски лампички, фибули и пр. Римските материали са събрани в „Тракийската епоха”, твърде малко на брой, подредени в един от централните шкафове. Следват други римски материали, събрани в околността на Военния клуб. В „Средновековния отдел” експонатите също не са много. Всички предмети са подредени в шкафове, като в последния, осми шкаф, са събрани изданията на Софийски народен музей, с които гимназията разполага. По стените са изложени оръжия от периода на турската власт („кремъклийки”, „кърджалийки”, пищови, ножици) и малко етнографски материали (обеци, пръстени, пафти, колани). Нумизматичната сбирка заема централно място и наброява приблизително 1500 римски, византийски, български и др. монети.

Дълги години Музейната сбирка в Русенската мъжка гимназия оформя в младите българчета и в посетителите ѝ едно особено националното чувство, правейки ги горди българи. Важното ѝ значение за Русе е осъзнато от нейните основатели,  които дават мнението си, че тя показва нагледно миналото на страната и на народите, минали през нейните територии. От такива примери има нужда и днес България. Те идват да покажат на младото поколение, че страната им не е само чалга, лоши пътища и корупция, а нещо повече… тяхната Родина, бъдещето на която зависи от самите тях!

Толя Чорбаджиева
Държавен архив - Русе

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                               

 

                                                           

 

                                                      

 

                                                                  

 

                                                    

 

                                                                                                                  

                                                                                

Съмишленици