След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
- 90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
- Дарителски фондове в русенска девическа гимназия
- Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години
- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева
Източниците за появата на волейболната игра в Русе и региона са оскъдни. Според историческата справка на Димитър Млекаров – известен спортен деятел от миналото, запазена в Държавен архив – Русе и базирана на спомените на представители на спортни клубове от близкото минало, за появата на волейбола в Русе няма точни данни. По спомените на Благовест Николов - председател и Никола Павлов – секретар на спортния клуб “Победа” от с. Хотанца, Русенско в селото още през 1925-1926 г. е бил основан спортния клуб и впоследствие през 1930 г. легализиран към Б.Н.С.Ф. като си изработили печат, създали архив и др. В справката на Димитър Млекаров четем, че жителите на това село тогава били под влиянието на англо-американското религиозно течение протестанти, което издържало Американския девически колеж в гр. Ловеч (по-късно Езикова гимназия). В този колеж са учили момичетата от селото и там са играели баскетбол и волейбол. Като се връщат в село през лятната ваканция на 1926 г. момичетата донасят игрите от колежа, тъй като до тогава момчетата са играели само футбол. Здравка Захари Димитрова, Иванка Хаджийска, Елена Райчева, сестрите Екатерина и Елена В. Петрови и др. възприемат и започват да играят волейбол, а не баскетбол, защото за последния се изисквало повече съоръжения – табла, рингове и др. За волейбола забивали два кола и вместо мрежа опъвали въже. Към момичетата се присъединили и момчетата футболисти от селото - Петър В. Петров, Драгошин Първанов, Колю Марков и др.
Волейболът постепеннно увлича и други момичета от селото. За да се попълни необходимото число играчи за два отбора, често се играело смесено. Игрището е представлявало обикновена поляна, като вместо очертаване, страничните линии били окопавани, забивали два кола и опъвали въже. Тези игри продължили и до 1942 г., въпреки масовите мобилизирвания на мъжете, като в тях вземали участие и някои омъжени жени с деца. В спомените на бившия учител по физическо възпитание и главатар на местното дружество “Юнак” в с. Червена вода, Русенско Трифон Обретенов също се споменава, че към 1936 г. е въвел играта волейбол за момичета.
Данни за съзтезания като цяло липсват и такива се появяват едва през 1934 г., когато Русенската спортна област организира окръжни състезания, в които с.к. “Левски” - Русе решава да участва с един мъжки и един дамски отбор. Преди това в тогавашния в. “Русенска поща” бр. 4169 и 4170 от 1934 г. е поместено, че ще се проведе пропаганден волейболен мач между с.к. “Напредък” и сборен отбор.
През 1939 г. в юбилейното издание по случай 20-годишния юбилей от основаването на с.к. “Ангел Кънчев” - Русе се подчертава за волейбола “Тази игра се практикува у нас доста дълго време, обаче едва миналата година (значи 1938 г.) управата на Р.О.С.О. уреди състезания за шампионат, в който мъжкия волейболен тим на „Ангел Кънчев“ взема областното първенство. Последователи на волейбола има много, но е необходимо по-добри условия и час по скорошното завършване на клубното игрище“.
За пръв път Държавно първенство по волейбол се провежда през 1936 г. и в подготовка за него в Русе се провежда първото градско първенство с участието на клубовете “Ангел Кънчев”, “Раковски”, “Напредък” и спечелено от с.к “Ангел Кънчев” - Русе с капитан Николай Ганчев. През същата година се провежда квалификационна среща между Русе и Варна за държавно първенство, спечелена от Варна.
В този начален период волейбол се е играел на тревно-землен терен и офиицалното игрище е било встрани от футболното игрище в “Алеите”. Волейболната игра се разпространява най-вече в училищата и предимно между класовете в Мъжката гимназия. Първоначално се е играело с отбори от по 9 състезатели, а впоследствие - с по 6 и то без “въртене”, а на постоянни постове – повдигачи и забивачи. В този ранен период волейболните игри са се ръководили от някои по–изтъкнати състезатели. Впоследствие, когато играта се практикува в разни почивни станции, лагери и др. в Русе се явява първият правоспособен съдия Илия Бахлев.
Играта се масовизира и регламентира с идването на учителя по физическо възпитание в Мъжката гимназия в Русе Димитър Ефремов. Под негово ръководство изстрастват редици кадри от ученическите среди, които стават гръбнака на русенския волейбол.
Цветомира Димитрова, гл. експерт в ОДА - Русе