След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
- 90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
- Дарителски фондове в русенска девическа гимназия
- Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години
- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева
Богоявление през 1924 г. (19 януари по стар стил) съвпада с две важни за Русе събития – освещаване новоремонтираната сграда на Военния клуб и посещението на Н.В. Цар Борис III.
Борис пристига в събота сутринта, като управлява сам машината от гара Горна Оряховица до Русе. След като пристига, престоява няколко часа във вагона си, а след това се отправя към катедралния храм Света Троица. Документите разказват, че мълвата за пристигането на царската особа в Русе се плъзва мълниеносно из русенските улици и домове и населението се струпва около храма, а околностите му се преизпълват с граждани. Все пак, това е рядко събитие за хората и всеки иска да се докосне до цар Борис III, дори за миг. Митрополит Василий, който е и духовен наставник на Борис III, отслужва празничен водосвет. След края на православния обред, е устроен парад, командван от началника на гарнизона полковник Райнов и приет от Царя. Първи в парада минават Опълченското и Сливнишкото дружества, а след тях войските. След като Негово Величество приема парада, се отправя пеша към новопостроената сграда на Военния клуб. Разходката на Бори III до военното здание зорко е проследена от следващото го многохилядната тълпа. Всеки русенец желае да види видната личност, а разходката е музикално оформена от „Шуми Марица“.
И ето, българският цар е в сградата на Военния клуб и влиза в разкошно украсения салон. Началникът на Шуменския гарнизон полковник Соларов и началника на русенския гарнизон полковник Райнов, развеждат Негово Величество из всички помещения на сградата, при което царските отзиви са изключително благосклонни за свършената работа по сградата, която той определя както много красива, така и с правилно местоположение. В салона Борис III разговаря с присъстващите, сред които румънския консул Питищяну, испанския консул Афталион, както и със секретаря на испанското консулство Руси Калев. Официалните разговори са отложени, за да се извърши официалното освещаване на клуба. То, разбира се, е извършено от Митрополит Василий. Официалните лица, присъстващи на историческото събитие произнасят речи. Така например полковник Соларов казва: „Застанали сме пред тази, осветена вече стряха, ние сме пред един вече свършен факт. Военния клуб, след опожаряването, днес отново ни събира, с еднакви чувства, с еднакви мисли. Радвам се че русенските офицери, отново се прибират в своя дом и посрещат скъпи гости – Н. В. Царят и русенските граждани…(следват думите му за попарените надежди след войните и незагубените такива, че все пак българската мечта ще бъде осъществена, след което неговата реч завършва с …)…въодушевени от светли надежди, нека в този момент извикаме УРА за Царят на българите и русенските граждани“. И действително гръмко „УРАААААА…“ оглася Клуба, улиците, целия град, а Митрополит Василий поръсва със светена вода всяко кътче от военното здание. На гостите е сервирана чаша коняк, а Царя с чаша в ръка произнася думите: „Офицери от Русенския гарнизон и доблестни русенски граждани, моите пожелания са: войнишкото себеотрицание и гражданската добродетел да намират тук, в този клуб, винаги контакт. ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!“. Тези царски думи са последвани от ново мощно „УРАААААААА…“, а хорът на Александър Йорганджиев и музиката на маестро Харалампиев правят момента още по-незабравим. Докато русенските музиканти изпълняват по най-професионален начин класически произведение, на Негово Величество Борис Борис III са представени лично офицерите от гарнизона, началниците на учрежденията и видни русенски граждани.
Събитието по освещаване на Военния клуб приключва в 12:15 ч., а цар Борис III напуска Клуба с автомобил, придружен от адютанта си. На Царя е организиран официален обяд, в дома на Атанас Буров (дн. Къщата се намира на улица, носеща името на известния икономист, индустриалец, общественик Атанас Буров. Тя е използвана в миналото като Пионерски дом; строена е от братовчед му Иван Буров – дел. Т.Ч.). След заслужената почивка в дома на видния русенец, в 15:45 Царят отпътува от Русе с влак, отправяйки се на обиколка из Великотърновските и Горнооряховските села.
Съботният 19-ти януари на 1924 г. за цар Борис III вероятно е ден, като много други – официална визита, среща с официални лица, официални разговори и пр. За русенци, обаче е паметен ден! Ден, за който е говорено много време след това, разказван е на децата, внуците, помнен и преразказван…
Автор: Толя Чорбаджиева, Държавен архив - Русе