Новини

Богоявление през 1924 г. (19 януари по стар стил) съвпада с две важни за Русе събития – освещаване новоремонтираната сграда на Военния клуб и посещението на Н.В. Цар Борис III.

Борис пристига в събота сутринта, като управлява сам машината от гара Горна Оряховица до Русе. След като пристига, престоява няколко часа във вагона си,  а след това се отправя към катедралния храм Света Троица. Документите разказват, че мълвата за пристигането на царската особа в Русе се плъзва мълниеносно из русенските улици и домове и населението се струпва около храма, а околностите му се преизпълват с граждани. Все пак, това е рядко събитие за хората и всеки иска да се докосне до цар Борис III, дори за миг. Митрополит Василий, който е и духовен наставник на Борис III, отслужва празничен водосвет. След края на православния обред, е устроен парад, командван от началника на гарнизона полковник Райнов и приет от Царя. Първи в парада минават Опълченското и Сливнишкото дружества, а след тях войските. След като Негово Величество приема парада, се отправя пеша към новопостроената сграда на Военния клуб. Разходката на Бори III  до военното здание зорко е проследена от следващото го многохилядната тълпа. Всеки русенец желае да види видната личност, а разходката е музикално оформена от „Шуми Марица“.

И ето, българският цар е в сградата на Военния клуб и влиза в разкошно украсения салон. Началникът на Шуменския гарнизон полковник Соларов и началника на русенския гарнизон полковник Райнов, развеждат Негово Величество из всички помещения на сградата, при което царските отзиви са изключително благосклонни за свършената работа по сградата, която той определя както много красива, така и с правилно местоположение. В салона Борис III разговаря с присъстващите, сред които румънския консул Питищяну, испанския консул Афталион, както и със секретаря на испанското консулство Руси Калев. Официалните разговори са отложени, за да се извърши официалното освещаване на клуба. То, разбира се, е извършено от Митрополит Василий. Официалните лица, присъстващи на историческото събитие произнасят речи. Така например полковник Соларов казва: „Застанали сме пред тази, осветена вече стряха, ние сме пред един вече свършен факт. Военния клуб, след опожаряването, днес отново ни събира, с еднакви чувства, с еднакви мисли. Радвам се че русенските офицери, отново се прибират в своя дом и посрещат скъпи гости – Н. В. Царят и русенските граждани…(следват думите му за попарените надежди след войните и незагубените такива, че все пак българската мечта ще бъде осъществена, след което неговата реч завършва с …)…въодушевени от светли надежди, нека в този момент извикаме УРА за Царят на българите и русенските граждани“. И действително гръмко „УРАААААА…“ оглася Клуба, улиците, целия град, а Митрополит Василий поръсва със светена вода всяко кътче от военното здание. На гостите е сервирана чаша коняк, а Царя с чаша в ръка произнася думите: „Офицери от Русенския гарнизон и доблестни русенски граждани, моите пожелания са: войнишкото себеотрицание и гражданската добродетел да намират тук, в този клуб, винаги контакт. ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!“. Тези царски думи са последвани от ново мощно „УРАААААААА…“, а хорът на Александър Йорганджиев и музиката на маестро Харалампиев правят момента още по-незабравим. Докато русенските музиканти изпълняват по най-професионален начин класически произведение, на Негово Величество Борис Борис III са представени лично офицерите от гарнизона, началниците на учрежденията и видни русенски граждани.

Събитието по освещаване на Военния клуб приключва в 12:15 ч., а цар Борис III  напуска Клуба с автомобил, придружен от адютанта си. На Царя е организиран официален обяд, в дома на Атанас Буров (дн. Къщата се намира на улица, носеща името на известния икономист, индустриалец, общественик Атанас Буров. Тя  е използвана в миналото като Пионерски дом; строена е от братовчед му Иван Буров – дел. Т.Ч.). След заслужената почивка в дома на видния русенец, в 15:45 Царят отпътува  от Русе с влак, отправяйки се на обиколка из Великотърновските и Горнооряховските села.

Съботният 19-ти януари на 1924 г. за цар Борис III  вероятно е ден, като много други – официална визита, среща с официални лица, официални разговори и пр. За русенци, обаче е паметен ден! Ден, за който е говорено много време след това, разказван е на децата, внуците, помнен и преразказван…

Автор: Толя Чорбаджиева, Държавен архив - Русе