Новини

С течение на годините, особено след Освобождението, русенци са изградили празника 6 май като значим и важен за града. С него се отдава почит на паднали във войните българи, показва се уважение към армията, а същевременно се спазват хубавите християнски традиции на Гергьовден. Всичко това русенци правят заедно, задружно и организирано, усещайки празничността и особеността на деня.

Русе се готви за 6 май винаги изключително сериозно. Дали защото българския народ винаги се стреми към своя национален идеал: обединение на всички български земи (а армията е един от ключовете за постигането му)? Дали, защото това е един от най-големите християнски празници? Дали, защото хората (без значение в коя епоха живеят) обичат пролетта и нейната сила да възражда? Факт е, че 6 май има особено значение за българите и в частност за русенци. 

През 20- те, 30- те и 40-те години на миналия век, 6 май  е  един от най-големите празници за града. Всички магазини, сладкарници, пивници, ресторанти и заведения са затворени през целия ден, но задължително са закичени с националния флаг, зеленина, цветя и портретите на царското семейство. Празникът започва с литургии във всички църкви на града и особено в двете големи -  „Свети Георги” и „Света Троица”. Отслужва се панихида за загиналите бойци и молебен за здраве. Всичко това е последвано от пищен парад на войсковите част в града. Преди самия парад се прави  подготовка за зарята и се обръща голямо внимание на „фатките със сабя”. От естрадата началникът на гарнизона приема парада, поздравява войсковите части и събралото се множество, след което произнася реч. Ротите са строени на площада от 8 ч. сутринта, като всеки е застанал мирно и в точна позиция, посочена от командира му. Присъстват всички части на гарнизона: 5 пехотен дунавски полк, 1 дивизионен артилерийски полк, Дунавска флотилия, Германски гарнизон. Важните лица от управата на града са на площада – кметът, окръжният управител, консулите, пребиваващи в града. Дошли са шефовете на учреждения и фирми със своите подчинени,  родолюбивите и благотворителни организации („Добродетел”, „Добруджа”, „Любов към родината”, „Защита”, „Съюз за закрила на децата” и др.), спортните организации  („Юнак”, „Колоездачното дружество”, футболните клубове и др.), представители на духовенството, браншовите организации („Коларо-железарско сдружение”, Сладкарско сдружение”, „Бръснарско сдружение” и др.) и хиляди граждани. Всички те със знамената си преминават в церемониален марш, под звуците на музиката и смаяните погледи на гражданите, изпитващи гордост от тази рядка церемония. След церемониалния марш частите се водят в казармите, на войниците е сервиран празничен обяд,  на който присъстват всички офицери.

На тържествата по 6 май участие взима и т.нар. учаща младеж. Във всички училища учителите обръщат специално внимание на този ден и  на неговото значение, разказвайки им подробности за Гергьовден, за герои, паднали във войните, за чувството да си горд българин. През 1926 г. вестник „Русенска поща” съобщава за особената тържественост на гергьовския парад, който бил много посетен от гражданите, но липсвали много от учениците, които според автора на статията са предпочели разходките с лодки до островите Матей и Люляка или традиционната Тарла. Всъщност тези разходки са любими не само за учениците, а за всички русенци и са неизменна част от празника. Семейства с деца, млади влюбени, компании ученици и пр., с кошници за излет, с мандолини и балалайки наемат лодки (които пък специално за празника возят на половин цена) и отиват до островите.

Толя Чорбаджиева

Държавен архив - Русе