Русенски истории
100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен…

Никола Недев Боздуганов е роден на 31 окт. 1924 г. в град Русе. Никола Боздуганов завършва Мъжката гимназия „Княз Борис I“ в родния си град. Неговата любов към музиката и стиховете се формират още в ученическа възраст. Той е цигулар-част от гимназиалния симфоничен оркестър, състоящ се от тридесетина ученика на Мъжката гимназия, под ръководството на Александър Йорганджиев. Още прочетете ТУК...

 

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

- Зараждане на борбата в Русе и региона

- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула

- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе

- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка

- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?

Балетът като магия

- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"

- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта

- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов

- Русе и борбата му с епидемиите в миналото

- 60 години куклен театър в Русе

- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов

- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре

- Фамилия Оджакови

- Когато в киносалоните започва да звучи екранът

- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови

- Заедно на сцената и в живота

- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси

- Община Русе в Деня на Общините

- Как се строи град

- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот

- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе

- От партийните архиви за строителството на летище Русе

- 60 години русенски духов оркестър

- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години

- От архивите на русенския Яхтклуб

90 години от рождението на маестро Георги Делиганев

Дарителски фондове в русенска девическа гимназия

Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години

Новини

Надя Винарова - с балетни стъпки от Русе към международната известност
02.05.2018

29 април е международен ден на балета. Няма по подходящ момент да си спомним за русенката Надя Винарова – първата българска примабалерина, която преди 90 години, през февруари 1928 г. играе Свинилда в първият балетен спектакъл на трупата на Софийската опера - „Копелия” от Лео Делиб. В свое интервю, Надя Винарова си спомня за подготовката на първия балетен спектакъл у нас. Емоционалните думи на балерината ни връщат в началото на миналия век и пресъздават трепета по подготовката на „Копелия”, във все още старата сграда на днешното софийско кино „Влайкова”. Цялата трупа репетира за подготовката до 24 ч. среднощ, но точно тогава Винарова си припомня как „патриарха на българския балет” Анастас Петров изчезва. Оказва се, че той е отпътувал за Париж, за да гледа как там е поставена „Копелия”. Завръща се с думите „ний можем да бъдем спокойни с нашата „Копелия”. Премиерата е на 22 февруари 1928 г., а Надя Винарова описва отзивите от нея с „Голям успех! Изключителен!”.

 

Надя Винарова е родена в Русе през 1903 г. Баща й е морски офицер. От малка Надя започва да свири на пиано, даже прави и композиционни опити и всички й предричат блестящо бъдеще като пианистка. През 1916 г. заминава с майка си във Виена и учи при прочутия клавирен педагог Йосиф Хофман. Свири по 10 часа на ден и за да се раздвижи се записва в балетната школа на проф. Годевски. Балетът толкова й харесва, че без знанието на родителите си, тя се отказва от пианото и решава да стане балерина. След като присъства на спектакъл на балета на Виенската опера, тя се представя на нейния ръководител, балетмайстора Карл Реймунд и го моли да я приеме за негова ученичка. Той приема и започва усилена подготовка. Благодарение на Реймунд, родителите на Винарова се съгласяват тя да започне сценична кариера като балерина. През 1924 г. е публичният й дебют във Виена и жъне голям успех, което кара известния импресарио Адолфи да я ангажира за гастроли във Варшава, Берлин и Лондон. През 1925 г. по време на лятната ваканция, Винарова изнася редица балетни концерти из страната: Варна, В. Търново, Русе, Г. Оряховица и др. Успехът и любовта на публиката я карат да напусне европейската си кариера и да се включи в новосъздадената балетна трупа към Софийската опера през 1927 г. Нейното присъствие на балетния небосклон инспирира много нови и новаторски постановки - "Змей и Яна" от Христо Манолов в хореографията на Анастас Петров, "Жар птица" от Стравински в хореографията на Лидия Вълкова, Царица Тамара в едноименния балет от Балакирев и в хореографията на Анастас Петров, "Шопениана", "Циганска любов", "Половецки танци"... и още много други. Надя Винарова изнася в същото време балетни вечери из цяла България и допринася много за развитието на балетното изкуство и популяризирането му. Известно време работи и като асистент-балетмайстор при Софийската опера. През 1951 г. ръководството на Софийската опера решава да съкрати Надя Винарова като "царска балерина", без да й остави право на пенсия. Резултатът е, че целият балетен колектив се подписва под искането Надя Винарова да бъде върната на Софийския балет. С тържествен концерт по случай 35-годишната й сценична дейност и със "Съперници", където тя играе Старата графиня - още една от нейните виртуозни "палцови" роли, Надя Винарова се прощава със сцената и през 1957 г. се пенсионира. Творчеството на Надя Винарова остава в спомените на много балетни артисти и постепенно се превръща в легенда за младите балетни поколения, непознавали Надя Винарова от сцената, но опознали я чрез разказите на колегите й, пожълтелите снимки и спомените за нея. Защото името на Надя Винарова отдавна е част от историята на българския балет.

 

Толя Чорбаджиева

Държавен архив - Русе

 

*Снимката на Надежда Винарова е от фонд 592К, оп. 1, а.е. 5, съхраняван в Централен държавен архив

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

 

     

 

                                                                                       

                                                                                

Съмишленици