Русенски истории
Спортът - воля, дух, обединение на хората

От 2006 г. 17 май е обявен за Ден на българския спорт и празнуват всички, които работят в сферата на спорта. През далечната 1894 г. българският спорт прави първите си крачки, с пристигането на швейцарските учители по физическо. Русе може да се гордее, че е един от малкото градове, в които Шарл Шампо, Луи Айер и компания внасят футболни топки, боксови ръкавици, ски. Луи Айер дори е учител по физическо в Русенската мъжка гимназия в периода 1912 – 1915 г. Повече за постиженията на Русе свързани със спорта може да прочетете тук

 

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

 

Освобождението на Русе

 

120 години от първата кинопрожекция в България

 

Добри Немиров

 

Бални страсти от преди две столетия

 

Русенската тарла

 

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

 

"В началото бе словото"

 

Димитър Вятовски

 

Здравко Кисьов 

 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

 

Река Дунав

 

Васил Левски - 180 години безсмъртие

 

Спомен за ваканцията

 

Стоян Михайловски

 

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

 

Как русенци са творили добро в миналото

 

Леон Даниел

 

Пробуждането като състояние на духа 

 

Сирни Заговезни

 

Всички лица на жената

 

Спасяването на българските евреи

 

Проф. Венелин Ганев 

 

Надя Винарова 

 

Български червен кръст

Новини

Надя Винарова - с балетни стъпки от Русе към международната известност
02.05.2018

29 април е международен ден на балета. Няма по подходящ момент да си спомним за русенката Надя Винарова – първата българска примабалерина, която преди 90 години, през февруари 1928 г. играе Свинилда в първият балетен спектакъл на трупата на Софийската опера - „Копелия” от Лео Делиб. В свое интервю, Надя Винарова си спомня за подготовката на първия балетен спектакъл у нас. Емоционалните думи на балерината ни връщат в началото на миналия век и пресъздават трепета по подготовката на „Копелия”, във все още старата сграда на днешното софийско кино „Влайкова”. Цялата трупа репетира за подготовката до 24 ч. среднощ, но точно тогава Винарова си припомня как „патриарха на българския балет” Анастас Петров изчезва. Оказва се, че той е отпътувал за Париж, за да гледа как там е поставена „Копелия”. Завръща се с думите „ний можем да бъдем спокойни с нашата „Копелия”. Премиерата е на 22 февруари 1928 г., а Надя Винарова описва отзивите от нея с „Голям успех! Изключителен!”.

 

Надя Винарова е родена в Русе през 1903 г. Баща й е морски офицер. От малка Надя започва да свири на пиано, даже прави и композиционни опити и всички й предричат блестящо бъдеще като пианистка. През 1916 г. заминава с майка си във Виена и учи при прочутия клавирен педагог Йосиф Хофман. Свири по 10 часа на ден и за да се раздвижи се записва в балетната школа на проф. Годевски. Балетът толкова й харесва, че без знанието на родителите си, тя се отказва от пианото и решава да стане балерина. След като присъства на спектакъл на балета на Виенската опера, тя се представя на нейния ръководител, балетмайстора Карл Реймунд и го моли да я приеме за негова ученичка. Той приема и започва усилена подготовка. Благодарение на Реймунд, родителите на Винарова се съгласяват тя да започне сценична кариера като балерина. През 1924 г. е публичният й дебют във Виена и жъне голям успех, което кара известния импресарио Адолфи да я ангажира за гастроли във Варшава, Берлин и Лондон. През 1925 г. по време на лятната ваканция, Винарова изнася редица балетни концерти из страната: Варна, В. Търново, Русе, Г. Оряховица и др. Успехът и любовта на публиката я карат да напусне европейската си кариера и да се включи в новосъздадената балетна трупа към Софийската опера през 1927 г. Нейното присъствие на балетния небосклон инспирира много нови и новаторски постановки - "Змей и Яна" от Христо Манолов в хореографията на Анастас Петров, "Жар птица" от Стравински в хореографията на Лидия Вълкова, Царица Тамара в едноименния балет от Балакирев и в хореографията на Анастас Петров, "Шопениана", "Циганска любов", "Половецки танци"... и още много други. Надя Винарова изнася в същото време балетни вечери из цяла България и допринася много за развитието на балетното изкуство и популяризирането му. Известно време работи и като асистент-балетмайстор при Софийската опера. През 1951 г. ръководството на Софийската опера решава да съкрати Надя Винарова като "царска балерина", без да й остави право на пенсия. Резултатът е, че целият балетен колектив се подписва под искането Надя Винарова да бъде върната на Софийския балет. С тържествен концерт по случай 35-годишната й сценична дейност и със "Съперници", където тя играе Старата графиня - още една от нейните виртуозни "палцови" роли, Надя Винарова се прощава със сцената и през 1957 г. се пенсионира. Творчеството на Надя Винарова остава в спомените на много балетни артисти и постепенно се превръща в легенда за младите балетни поколения, непознавали Надя Винарова от сцената, но опознали я чрез разказите на колегите й, пожълтелите снимки и спомените за нея. Защото името на Надя Винарова отдавна е част от историята на българския балет.

 

Толя Чорбаджиева

Държавен архив - Русе

 

*Снимката на Надежда Винарова е от фонд 592К, оп. 1, а.е. 5, съхраняван в Централен държавен архив

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                                                                                                                                                                                              

 

 

Съмишленици