Новини

Според традициите, на 24 юни всяка година отбелязваме Еньовден! И тъй като Еньовден се свързва с лечението и лекарствата, то това е професионалния празник на всички фармацевти. Този факт ни предизвика да разровим старите архивни документи и да се върнем в миналото на Русе, за да разберем кога са създадени първите аптеки.

Първите имена, които откриваме са на Йохан Мохош и Фридрих Ябоди. Австриец по народност, Молош създава своята аптека в Русе в средата на XIX в. Приблизително по същото време аптеката си създава и немеца Фридрих Ябоди. По стечение на обстоятелствата, аптеката на Йохан Молош е разположена в малка странична улица, затова през 1866 г., той купува аптеката на Фридрих Ябоди, находяща се на  далеч по-удобно място, близо до Вилаетското управление.

Решение на Русенската община (1895 г.) за създаване на Градска аптека

Сред първите аптекари на Русе е и Соломон Бони. Дипломиран през 1849 г. в Цариград, Бони отваря аптеката си в Русе още преди Освобождението, а заниманията му с фармация продължават и след дошлата през 1878 г. свобода на българските земи. Името Соломон Бони се споменава в протоколите на Русенската градска община. В тях през 1886 г. намираме даденото му разрешение да отвори аптеката си на ул. Николаевска, а по-късно през 1894 г. Бони е един от тримата избрани от Общината аптекари, които могат да раздават лекарства на бедните за сметка на управата на града. През същата тази 1894 г. Русенската градска община осъзнава нуждата от място, където жителите на града и региона, да могат да се снабдяват с медикаменти, особено най-бедните. Затова Общината решава да се създаде Градска аптека, която да е част от Санитарното отделение на Русенската община. Богатият русенски търговец Петър Златев отдава под наем своя сграда, която е ползвана за Градската амбулатория. През следваща година (1895 г.) в Общината постъпва заявление от аптекаря А. Пришак, който предлага 40 % отстъпка за лекарствата, които тя да отпуска на бедните, но предложението му е отхвърлено с обосновката, че е  предвидено да се прави градска аптека.

Снимка на д-р Димо Куюмджиев в аптека

Като говорим за начало на аптекарското дело, няма как да не споменем Георг и Михаил Силаги – баща и син с унгарски произход. Бащата - Георг Силаги, е авантюрист и пътешественик с неспокоен дух. Участва в полското национално-освободително движение, в Гражданската война на САЩ, живее малко в Италия, а през 1865 г. става аптекар в Османската армия. Службата го довежда в Русе. Тук се жени за Пауна Гюргова, но съдбата го изпраща в Шумен, където живее 2 години. Няколко години след Освобождението, Георг Силаги се връща в Русе и открива спицерия (аптека) в Махала „Варош”. В Русе семейство Силаги се сдобива с 5 деца - Атила, Борис, Михаил и дъщерите Ружа и Еленка. Михаил Силаги е роден на 8 ноември 1878 г. и учи в престижната Държавна мъжка гимназия в Русе, като негови съученици са Венелин Ганев, Александър Доганов, а учители са му Димо Смядовски, Никола Бобчев, Стефан Огнянов, д-р Занетов, Христо Мистакиди и др. След завършването на гимназията той продължава образованието си във Виена, където се дипломира като магистър-фармацевт. Завръща се в Русе и заедно с баща си отварят най-модерно обзаведената в града аптека „Унгарска корона”. Аптеката се е намирала на партера в първата за България частна банка „Гирдап” и е разполагала със специална рецептурна стая за приготвяне на място на всички лекарства.  Като съвременна аптека в нея стажуват всички русенски аптекари - Манев, Глушков, Менахемов, Досев и др. 

Михаил Силаги

През 1914 година се основава Българско аптекарско кооперативно дружество. Георг и Михаил Силаги участват в управителното му тяло и имат максимално възможните 200 дяла.  Русе в началото на ХХ в. е основният канал за внос на лекарства, тинктури, суровини от Австро-Унгария по река Дунав, а Михаил Силаги отговарял за вноса и изпращането им в складовете из България.

А от учениците на Силаги, ще споменем Стефан Манев. Неговата аптека е сред най-добрите в Русе, доставяща медикаментите и лекарствата от Австро - Унгария. Синът му Георги Манев също е аптекар, а неговото име в значителна степен е свързано с развитието на спорта. Част от управителното тяло на Спортен клуб  „Напредък” -  Русе, аптекарят Георги Манев допринася за развитието на атлетиката, тениса, футбола и пр.

Любопитна подробност, вече забравена, но пазена в старите пожълтели документи, е съществувалата в миналото длъжност хининар. Говорим за времената, когато маларията е изключително разпространена болест, често отнемаща човешки животи. Работата на хининаря е била да следи за разпространението на малария сред населението, особено след проливните пролетните дъждове. Той е натоварен да взема кръвни проби, които праща в най-близката лаборатория, раздава на нуждаещите се хинин, а накрая цялата си дейност грижливо се вписва в т.нар. хининарна книжка.

Архивните документи са запазили и рецепти за различни видове заболявания. Така например против атеросклероза и за  правилно оросяване на всички краища на тялото се прави следното: 2 чаени лъжички мед, 2 капки йод, 2 чаени лъжички оцет се сипват в чаша вода. В един от архивните документи е запазена домашна тайна за приготвяне на вино от акациев цвят. Ефикасността на този лек не можем да гарантираме, но пък е сигурно едно: предците ни са усетили, че здравето е най-голямото богатство и, че животът е красив тогава, когато има здраве. 

Толя Чорбаджиева