Новини

За повечето младежи думата – „бригадирско движение“ не означава нищо. За някои от тях дали родители, дали баби и дядовци са разказвали интересни спомени от него. За някои добри, за други лоши. Зависи от гледната точка на всеки. Някои с умиление си спомнят лагерните огньове и песните около тях, а за други в съзнанието им се е запечатал тежкия труд и условия при които са работили. Условията за живот са били примитивни, храната оскъдна и с лошо качество, а работата тежка и извършвана на ръка. И въпреки това много от тогавашните бригадири са запазили много топли спомени от онова тежко време – първите години на следвоенна България.

Днешните младежи не знаят, че с труда на хиляди младежи и девойки от цялата страна са построени редица национални и регионални обекти, които се използват и днес. Това са прохода Хаинбоаз,  железопътни линии Ловеч - Троян, Самуил – Силистра, Перник - Волуяк, язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“, дигата на река Марица, построяването на Димитровград – десетки жилища, завод „Вулкан“, язовири, индустриални предприятия и много други. От регионалните обекти – Ряховската дига, Бръшлянската напоителна система, Далекопровода Русе – Разград и др.

Но ако попиташ жители на Димитровград всеки ще каже, че градът е построен от бригадири. А в Уикипедия пише: „Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Техният девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград.“

Днес историята на бригадирското движение е представена единствено в постоянната експозиция на Историческия музей в Димитровград. Ще разкажем без да се впускаме в много подробности точно за това явление – а именно да построиш цял град и за участието на русенци в него. Звучи много мащабно и леко абсурдно, нали? Защото град не се строи току така…И затова ще представим част от спомените и от разказите на някои от онези момичета и момчета от Русенския край, участвали в построяването на Димитровград.

Годината е 1949 г. Трета година се изгражда Димитровград. По искане и настояване на русенци с Решение на ЦК на СНМ през 1949 г. Русе, Русенска и Разградска околии през първа и трета смени участват в изграждането на Димитровград със свои младежки строителни отряди. Първа смяна започва от 05.05.1949 г. до 05.07.1949 г. Лагера носи името „Лиляна Димитрова“. Сформират се отряди - Русенски градски отряд „Иван Димитров“ и Русенски околийски отряд „Ангел Гецов“. Участват 400 младежи и девойки от Русе и Русенска околия. Разградска околия участва с отряд от около 260 души. За  Русенски градски отряд „Иван Димитров“ отговарят: Иван Панайотов-отряден командир и лагерен отговорник;  Гюро Гюров – зам. отряден командир и отговорник за идейно-възпитателната работа и Васил Карабелов - зам. отряден командир и отговорник за производството и отчетността. За Русенски околийски отряд „Ангел Кънчев“ – Цвятко Георгиев – отряден командир, Стефан Варамезов – зам. отряден командир и отговорник за културно- просветната дейност, Йордан Дудев – зам. отряден командир и отговорник за производството и отчетността, Александър Генадиев – отряден и лагерен физкултурник, Димо Обрешков – лагерен отговорник. За Разградски околийски отряд, който е в друг лагер, отряден командир е Ангел Ангелов, зам. отряден командир и отговорник за идейно-възпитателната работа Лиляна Тодорова.

В спомените си младежите разказват, че са въодушевени и с нетърпение очакват заминаването. Явяват се на 30.04.1949 г., преминават тържествено по центъра на града, стъклената будка, паметника, площад „Свобода“ и обратно, а хората им се радват. След което тръгват от ж.п. гара „Пристанище“, пътуват в закрити товарни вагони. Влакът спира на Гара Марийно. Двата отряда се строяват и запяват „Тих бял Дунав“. Така русенци известяват, че са дошли да строят Димитровград. Те са част от тези 4000 бригадири, възпяти от поета Пеньо Пенев в стихотворението „Четири хиляди“, които ще участват в изграждането на втория младежки град в света – Димитровград. А първият е град Комсомолск на брега  на река Амур. Русенци пристигат в бригадирския стан. На висок стълб се развява българското знаме. На плаца лекарска комисия извършва медицински преглед на бригадирите. От общо всички младежи от Димитровград по здравословни причини са върнати 150 младежи и една девойка от Русе, която е болна. Настаняват се по бараките, някои бързат да напишат първите си писма до близки и любими.

На 05.05.1949 г. тръбачът свири и известява първия работен ден. Битовите условия, при които живеят са лоши. Поради липса на вода, бригадирите се мият на река Марица. Закусват в  столова, която също е на брега на реката, след което получават бригадирските си дрехи и изведнъж всички стават еднакви и се шегуват, че не могат да се разпознаят. Тръбата отново изсвирва и отрядите се строяват за работа. Пристигат в района на ТЕЦ „Марица“ 1. Работата е изключително тежка, някои от девойките, които не са хващали досега кирка и лопата, бързо се изморяват, но не се отказват. Работи се 8 часа дневно – 50 мин. работа и 10 мин. почивка. Вечер, тръбата свири за вечерна проверка, отчитат се резултатите. За деня III- та мъжка чета, която е работила на изкопите за жилища е на първо място в отряда. Мъжка група „Млада гвардия“ е изпълнила трудовите норми с 330 % и е първенец от групите в отряда, а индивидуален  ударник на отряда за деня е Петър Янков с 430% изпълнение на трудовите норми. Отряда „Иван Димитров“ през деня е изпълнил трудовите норми с 113%. Отряд „Ангел Гецов“ също отчита добри резултати. Вечер на вечерния огън, бригадирите се събират след тежкия ден, свирят и пеят.

Зареждат се бригадирските дни. Подписват се договори за съревнование между националните бригади „Христо Ботев“ – от ж.п. линията Самуил-Силистра, „Асен Златаров“ – от далекопровода Мездра-Курило и бригада „Млада гвардия“ от Димитровград. В села и градове организирано се събират колети с храна, пишат се писма, изпращат се книги. Така изминава един месец, русенци са доволни от постигнатите резултати. Работата е тежка, русенци работят на един от най-трудните обекти - комина на ТЕЦ „Марица“. На обект „Комина“ работят от втора мъжка чета и част от девойките. На пътя „Раковски-Марийно“ работят голяма част от русенските девойки. Те събарят няколко кубически метра земна маса, за да открият улицата за съединяване с Марийно. На жилищните блокове за миньорските семейства работят бригадирите от III-та мъжка чета.

В запазения в Държавен архив – Русе от тогава доклад четем: „1. Русенски градски отряд „Иван Димитров“ всестранно работата е обхваната. Производството и просветната работа са добри, добре е и физкултурната работа. Да се обърнат повече грижи за организацията на работата на обекта и дисциплината в отряда. 2. Русенски околийски отряд „Ангел Гецов“ – и тук работата е добре обхваната. Необходимо е да се обърне повече внимание на организацията на труда; разгаряне на съревнованието и редовно провеждане на идейно-възпитателната работа. 3. Разградски околийски отряд. Работата е добре обхваната. Производството и разходът общо взето са добри. На ниско ниво е хигиената в лагера и поддържането. Не е достатъчна идейно-възпитателната работа. В класацията за състоянието на просветната дейност първите три места се заемат както следва: I –во място – Врачански отряд;  II- ро място Русенски градски отряд и III-то място Хасковски отряд“.

Директорът на ТЕЦ „Марица“1 поздравява русенските бригадири, които въпреки трудната работа се справят отлично. Наградени са ударниците: Асен Павлов – от техническа работилница „Деспред“ – Русе с чифт туристически обувки; Мария Маркова -  от ДСО „Русе“ с хавлиена кърпа; Петър Янков – фланелка и Атанас Шумов с три метра вълнен плат.

Работата се редува с художествена самодейност и спорт, а русенци се представят отлично и в спорта и в художествената самодейност. На пунктови прегледи, проведени на 12 юни 1949 г. русенските физкултурници от 8 дисциплини по лека атлетика печелят първите 5 места. В София на физкултурните тържества, състояли се от 21 до 28 юни от бригада „Млада гвардия“ 80 от участниците са русенци. От художествените колективи на прегледа първо място е спечелено от Русенски градски отряд „Иван Димитров“, следван от Врачанския на второ място и от Русе – Околийски на трето място. И трите художествени колектива влагат нещо свое, отразяващо моменти от родния край. Провеждат се и курсове по ограмотяване. Общо в бригада „Млада гвардия“ през първа смяна са ограмотени 199 бригадири. 

Най-голямото трудово постижение за отряд „Иван Димитров“ е полагането на първия бетонов пръстен в основата на комина на ТЕЦ „Марица“1. За изключително тежката работа на бригадирите  може да се добие представа от дописката във в. „Отечествен фронт“: Цитираме дословно, а пропагандния дух, който се носи от нея е нещо характерно за този период от най-новата ни история. „Юнашки се забиваха кирките в твърдата почва, премесена със сгур. Звънтяха лопатите. Летяха пълните колички и  вагонетки. Лютив пушек се спускаше от железните тръби на ТЕЦ „Марица“1 и давеше гърлата на бригадирите. Очите им сълзяха от ръсещия се като ситен дъждец въглищен прах. Един по един младежите изтърваха инструментите и триеха очите си. В тях имаше моменти на отчаяние и съжаляваха, че щабът на отряда ги е пратил на такъв труден обект. Само огнярът С. Кацелов от Захарна фабрика – Русе работеше упорито и не смяташе да се предава. Младежът Колю Боев от „Хоремаг“ Русе, също беше за пример. Примерът на двамата увличаше останалите. Основата на комина с диаметър от 10 м. слизаше все по-дълбоко с всеки изминат ден. Русенските момчета изпълняваха по две и три норми на ден. Появяваха се вода и тиня…“.

Втората бригадирска смяна в Димитровград продължават студентите. Няма отделен лагер и отряд на русенци. Те са разпределени по съответните факултети, в които учат. В лагер „Лиляна Димитрова“ са студенти лесовъди, от Театралната академия, зоотехници, от института „Майка“, лаборанти, от института при МНЗ, индустриални техници и др. Тук бригадири са били актьорите Георги Георгиев Гец, Георги Парцалев, Коста Цонев и др. В лагер „Никола Йонков Вапцаров“ са два отряда от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Трета бригадирска смяна за русенци в Димитровград започва от 09.08. до 10.10. 1949 г . Бригадирите са настанени в лагер „Лиляна Димитрова“. Русенски отряд „Тодор Койнов“се състои от 357 души – 107 младежи от Русе и 250 от Русенска околия. Девойките са 66. Командир на отряда е Цвятко Стоянов, зам. командири са Гюро Гюров и Борис Раднев. През III-та смяна русенци продължават да работят на обектите: Комина на ТЕЦ – Марица I; пътят за Марийно; Градската баня и др. Построен е цял един град! „В основите на този град зазидахме частици от нашата младост, любов, оптимизъм! …ако имаше поне една въшлива риза…..но вътре, в сърцата си, бяхме чисти! – думи на един от участниците в построяването на Димитровград.

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

главен експерт