Русенски истории
100 години от създаването на Дома на изкуствата и печата…

След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

- Зараждане на борбата в Русе и региона

- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула

- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе

- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка

- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?

Балетът като магия

- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"

- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта

- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов

- Русе и борбата му с епидемиите в миналото

- 60 години куклен театър в Русе

- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов

- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре

- Фамилия Оджакови

- Когато в киносалоните започва да звучи екранът

- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови

- Заедно на сцената и в живота

- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси

- Община Русе в Деня на Общините

- Как се строи град

- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот

- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе

- От партийните архиви за строителството на летище Русе

- 60 години русенски духов оркестър

- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години

- От архивите на русенския Яхтклуб

90 години от рождението на маестро Георги Делиганев

Дарителски фондове в русенска девическа гимназия

Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години

- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант

- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева

 

Новини

Добри Немиров: "Дано не случайно съм станал писател!"
14.03.2017

Добри Немиров: "Дано не случайно съм станал писател!" Така отговаря той на журналистически въпрос „Дали сте чувствал признанието си от дете или случайно сте станал писател?”  


Роден като Добри Харалампиев Зарафов в Тутракан, но останал в историята като Добри Немиров от Русе. Следващите редове разказват историята на забравения писател, общественик, председател на Съюза на българските писатели. 

 

Добри Немиров е роден на 3 февруари 1882 г. в Тутракан, но веднага след раждането му, семейството се установява в Русе, което е причина неговите биографи, впоследствие да отбелязват Русе като родното му място. Тук Немиров започва да пише и за първи път през 1902 г. публикува свои разкази в русенски списания. Немиров е шарена и всеобхватна личност. Интересува се от музика, свири на цигулка, рисува, влече го театралното изкуство и скулптурата. Освен артистичните си изяви, писателят развива и обществена дейност. В годините след края на Първата световна война, когато Южна Добруджа преминава в румънски ръце, той посещава по-големите градове в родния си край, изнася беседи, сказки, поддържа самочувствието на българите там. Не скрива силните си патриотични, но миролюбиви и хуманистични настроения: „Родолюбие, което да е еднакво силно във всяка българска душа – ето това ни трябва днес”, „Аз бих казал, че разумът по-скоро ще внесе разбирателство между народите, отколкото оръжието със своята безчовечна жестокост”.

 

През 1912 г. излиза първата му книга "Сборник разкази". Следват още повести, романи, пиеси - общо над 20 произведения. Най-известни са трилогията "Братя", "Първи бразди" и "През огъня", повестите "Когато бях малък" и "Бедният Лука" (филмирана през 1979 г.).

 

От 1937 г. до 1940 г. е председател на Съюза на българските писатели, след което поста наследява Елин Пелин - близък приятел на Немиров.


Последното си голямо произведение, романът "Напред", писателят завършва дни преди смъртта си на 30 септември 1945 г.

 

Много популярен и четен за времето си, един от създателите у нас на психологическия разказ и роман, днес той е почти забравен. 

 

Спомените на русенската общественичка Ксения Кафеджиева разкриват детайли, които ни помагат да си представим човекът, а не писателят Добри Немиров. Кафеджиева  се среща с него в дома на нейния вуйчо д-р Коста Константинов. Запомнила е поведението му, което е сърдечно и свойско, дори с хора, които вижда за пръв път, а в компания винаги е център на внимание. К. Кафеджиева си спомня за едно негово посещение в дома на вуйчо й, когато се разгорещява сериозен спор на тема изкуство и литература. Тогава Добри Немиров, за да разведри обстановката, задава въпрос към всички „Какво е любовта, описана само с две думи?”. Всеки запитан започва да отговаря: „опасен водовъртеж”, „върла магьосница” и т.н. Ксения Кафеджиева не отговаряла и запитана от Добри Немиров защо, тя отвърнала „защо да омаловажавам това прекрасно чувство само с две думи?”, като по този начин, всъщност дала отговор на Немировия въпрос…”ПРЕКРАСНО ЧУВСТВО!”

 

Друг спомен на Ксения Кафеджиева е едно посещение на Добри Немиров в нейния дом, където тя искала да запознае приятелките си с писателя. Той не се чувствал неудобно от компанията на толкова млади момичета, дори напротив. Запитан от тях как е станал писател, той отговорил: „Просто реших и това е! Отначало станах артист, но един мой познат ме разубеди. Тогава реших да се посветя на писателската дейност, въпреки многото лишения и неудобства, които трябваше да понеса, за да се утвърдя”.

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

 

     

 

                                                                                       

                                                                                

Съмишленици