След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
- 90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
- Дарителски фондове в русенска девическа гимназия
- Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години
- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева
Добри Немиров: "Дано не случайно съм станал писател!" Така отговаря той на журналистически въпрос „Дали сте чувствал признанието си от дете или случайно сте станал писател?”
Роден като Добри Харалампиев Зарафов в Тутракан, но останал в историята като Добри Немиров от Русе. Следващите редове разказват историята на забравения писател, общественик, председател на Съюза на българските писатели.
Добри Немиров е роден на 3 февруари 1882 г. в Тутракан, но веднага след раждането му, семейството се установява в Русе, което е причина неговите биографи, впоследствие да отбелязват Русе като родното му място. Тук Немиров започва да пише и за първи път през 1902 г. публикува свои разкази в русенски списания. Немиров е шарена и всеобхватна личност. Интересува се от музика, свири на цигулка, рисува, влече го театралното изкуство и скулптурата. Освен артистичните си изяви, писателят развива и обществена дейност. В годините след края на Първата световна война, когато Южна Добруджа преминава в румънски ръце, той посещава по-големите градове в родния си край, изнася беседи, сказки, поддържа самочувствието на българите там. Не скрива силните си патриотични, но миролюбиви и хуманистични настроения: „Родолюбие, което да е еднакво силно във всяка българска душа – ето това ни трябва днес”, „Аз бих казал, че разумът по-скоро ще внесе разбирателство между народите, отколкото оръжието със своята безчовечна жестокост”.
През 1912 г. излиза първата му книга "Сборник разкази". Следват още повести, романи, пиеси - общо над 20 произведения. Най-известни са трилогията "Братя", "Първи бразди" и "През огъня", повестите "Когато бях малък" и "Бедният Лука" (филмирана през 1979 г.).
От 1937 г. до 1940 г. е председател на Съюза на българските писатели, след което поста наследява Елин Пелин - близък приятел на Немиров.
Последното си голямо произведение, романът "Напред", писателят завършва дни преди смъртта си на 30 септември 1945 г.
Много популярен и четен за времето си, един от създателите у нас на психологическия разказ и роман, днес той е почти забравен.
Спомените на русенската общественичка Ксения Кафеджиева разкриват детайли, които ни помагат да си представим човекът, а не писателят Добри Немиров. Кафеджиева се среща с него в дома на нейния вуйчо д-р Коста Константинов. Запомнила е поведението му, което е сърдечно и свойско, дори с хора, които вижда за пръв път, а в компания винаги е център на внимание. К. Кафеджиева си спомня за едно негово посещение в дома на вуйчо й, когато се разгорещява сериозен спор на тема изкуство и литература. Тогава Добри Немиров, за да разведри обстановката, задава въпрос към всички „Какво е любовта, описана само с две думи?”. Всеки запитан започва да отговаря: „опасен водовъртеж”, „върла магьосница” и т.н. Ксения Кафеджиева не отговаряла и запитана от Добри Немиров защо, тя отвърнала „защо да омаловажавам това прекрасно чувство само с две думи?”, като по този начин, всъщност дала отговор на Немировия въпрос…”ПРЕКРАСНО ЧУВСТВО!”
Друг спомен на Ксения Кафеджиева е едно посещение на Добри Немиров в нейния дом, където тя искала да запознае приятелките си с писателя. Той не се чувствал неудобно от компанията на толкова млади момичета, дори напротив. Запитан от тях как е станал писател, той отговорил: „Просто реших и това е! Отначало станах артист, но един мой познат ме разубеди. Тогава реших да се посветя на писателската дейност, въпреки многото лишения и неудобства, които трябваше да понеса, за да се утвърдя”.