„Най-добрият начин да направим децата добри е като ги правим щастливи“ е написал отдавна Оскар Уайлд. И е прав! Защото щастливите деца, стават щастливи възрастни, които ще направят света едно по-добро място за живеене! Дали от тази максима са водени хората, които някога някъде вземат решение да има празник, посветен на децата, ние не знаем. Факт е, обаче, че вече почти 100 години много държави по света отделят специален ден от календара, за да покажат на малките човеци, че са важни и обичани! Това се случва през 1925 г. на Световна конференция в Женева, на която се разискват въпросите на детското здраве и благосъстоянието на децата. Включването на България в тази кауза става след създаването на Съюз за закрила на децата (1925 г.) от Констанца Ляпчева, княгиня Евдокия и д-р Стефан Ватев. Много скоро се учредяват и клонове на съюза в по-големите български градове. Повече ТУК:
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
Добри Немиров: "Дано не случайно съм станал писател!" Така отговаря той на журналистически въпрос „Дали сте чувствал признанието си от дете или случайно сте станал писател?”
Роден като Добри Харалампиев Зарафов в Тутракан, но останал в историята като Добри Немиров от Русе. Следващите редове разказват историята на забравения писател, общественик, председател на Съюза на българските писатели.
Добри Немиров е роден на 3 февруари 1882 г. в Тутракан, но веднага след раждането му, семейството се установява в Русе, което е причина неговите биографи, впоследствие да отбелязват Русе като родното му място. Тук Немиров започва да пише и за първи път през 1902 г. публикува свои разкази в русенски списания. Немиров е шарена и всеобхватна личност. Интересува се от музика, свири на цигулка, рисува, влече го театралното изкуство и скулптурата. Освен артистичните си изяви, писателят развива и обществена дейност. В годините след края на Първата световна война, когато Южна Добруджа преминава в румънски ръце, той посещава по-големите градове в родния си край, изнася беседи, сказки, поддържа самочувствието на българите там. Не скрива силните си патриотични, но миролюбиви и хуманистични настроения: „Родолюбие, което да е еднакво силно във всяка българска душа – ето това ни трябва днес”, „Аз бих казал, че разумът по-скоро ще внесе разбирателство между народите, отколкото оръжието със своята безчовечна жестокост”.
През 1912 г. излиза първата му книга "Сборник разкази". Следват още повести, романи, пиеси - общо над 20 произведения. Най-известни са трилогията "Братя", "Първи бразди" и "През огъня", повестите "Когато бях малък" и "Бедният Лука" (филмирана през 1979 г.).
От 1937 г. до 1940 г. е председател на Съюза на българските писатели, след което поста наследява Елин Пелин - близък приятел на Немиров.
Последното си голямо произведение, романът "Напред", писателят завършва дни преди смъртта си на 30 септември 1945 г.
Много популярен и четен за времето си, един от създателите у нас на психологическия разказ и роман, днес той е почти забравен.
Спомените на русенската общественичка Ксения Кафеджиева разкриват детайли, които ни помагат да си представим човекът, а не писателят Добри Немиров. Кафеджиева се среща с него в дома на нейния вуйчо д-р Коста Константинов. Запомнила е поведението му, което е сърдечно и свойско, дори с хора, които вижда за пръв път, а в компания винаги е център на внимание. К. Кафеджиева си спомня за едно негово посещение в дома на вуйчо й, когато се разгорещява сериозен спор на тема изкуство и литература. Тогава Добри Немиров, за да разведри обстановката, задава въпрос към всички „Какво е любовта, описана само с две думи?”. Всеки запитан започва да отговаря: „опасен водовъртеж”, „върла магьосница” и т.н. Ксения Кафеджиева не отговаряла и запитана от Добри Немиров защо, тя отвърнала „защо да омаловажавам това прекрасно чувство само с две думи?”, като по този начин, всъщност дала отговор на Немировия въпрос…”ПРЕКРАСНО ЧУВСТВО!”
Друг спомен на Ксения Кафеджиева е едно посещение на Добри Немиров в нейния дом, където тя искала да запознае приятелките си с писателя. Той не се чувствал неудобно от компанията на толкова млади момичета, дори напротив. Запитан от тях как е станал писател, той отговорил: „Просто реших и това е! Отначало станах артист, но един мой познат ме разубеди. Тогава реших да се посветя на писателската дейност, въпреки многото лишения и неудобства, които трябваше да понеса, за да се утвърдя”.