Новини

Добри Немиров: "Дано не случайно съм станал писател!" Така отговаря той на журналистически въпрос „Дали сте чувствал признанието си от дете или случайно сте станал писател?”  

Роден като Добри Харалампиев Зарафов в Тутракан, но останал в историята като Добри Немиров от Русе. Следващите редове разказват историята на забравения писател, общественик, председател на Съюза на българските писатели. 

Добри Немиров е роден на 3 февруари 1882 г. в Тутракан, но веднага след раждането му, семейството се установява в Русе, което е причина неговите биографи, впоследствие да отбелязват Русе като родното му място. Тук Немиров започва да пише и за първи път през 1902 г. публикува свои разкази в русенски списания. Немиров е шарена и всеобхватна личност. Интересува се от музика, свири на цигулка, рисува, влече го театралното изкуство и скулптурата. Освен артистичните си изяви, писателят развива и обществена дейност. В годините след края на Първата световна война, когато Южна Добруджа преминава в румънски ръце, той посещава по-големите градове в родния си край, изнася беседи, сказки, поддържа самочувствието на българите там. Не скрива силните си патриотични, но миролюбиви и хуманистични настроения: „Родолюбие, което да е еднакво силно във всяка българска душа – ето това ни трябва днес”, „Аз бих казал, че разумът по-скоро ще внесе разбирателство между народите, отколкото оръжието със своята безчовечна жестокост”.

През 1912 г. излиза първата му книга "Сборник разкази". Следват още повести, романи, пиеси - общо над 20 произведения. Най-известни са трилогията "Братя", "Първи бразди" и "През огъня", повестите "Когато бях малък" и "Бедният Лука" (филмирана през 1979 г.).

От 1937 г. до 1940 г. е председател на Съюза на българските писатели, след което поста наследява Елин Пелин - близък приятел на Немиров.

Последното си голямо произведение, романът "Напред", писателят завършва дни преди смъртта си на 30 септември 1945 г.

Много популярен и четен за времето си, един от създателите у нас на психологическия разказ и роман, днес той е почти забравен. 

Спомените на русенската общественичка Ксения Кафеджиева разкриват детайли, които ни помагат да си представим човекът, а не писателят Добри Немиров. Кафеджиева  се среща с него в дома на нейния вуйчо д-р Коста Константинов. Запомнила е поведението му, което е сърдечно и свойско, дори с хора, които вижда за пръв път, а в компания винаги е център на внимание. К. Кафеджиева си спомня за едно негово посещение в дома на вуйчо й, когато се разгорещява сериозен спор на тема изкуство и литература. Тогава Добри Немиров, за да разведри обстановката, задава въпрос към всички „Какво е любовта, описана само с две думи?”. Всеки запитан започва да отговаря: „опасен водовъртеж”, „върла магьосница” и т.н. Ксения Кафеджиева не отговаряла и запитана от Добри Немиров защо, тя отвърнала „защо да омаловажавам това прекрасно чувство само с две думи?”, като по този начин, всъщност дала отговор на Немировия въпрос…”ПРЕКРАСНО ЧУВСТВО!”

Друг спомен на Ксения Кафеджиева е едно посещение на Добри Немиров в нейния дом, където тя искала да запознае приятелките си с писателя. Той не се чувствал неудобно от компанията на толкова млади момичета, дори напротив. Запитан от тях как е станал писател, той отговорил: „Просто реших и това е! Отначало станах артист, но един мой познат ме разубеди. Тогава реших да се посветя на писателската дейност, въпреки многото лишения и неудобства, които трябваше да понеса, за да се утвърдя”.