Русенски истории
Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години

„Най-добрият начин да направим децата добри е като ги правим щастливи“ е написал отдавна Оскар Уайлд. И е прав! Защото щастливите деца, стават щастливи възрастни, които ще направят света едно по-добро място за живеене! Дали от тази максима са водени хората, които някога някъде вземат решение да има празник, посветен на децата, ние не знаем. Факт е, обаче, че вече почти 100 години много държави по света отделят специален ден от календара, за да покажат на малките човеци, че са важни и обичани! Това се случва през 1925 г. на Световна конференция в Женева, на която се разискват въпросите на детското здраве и благосъстоянието на децата. Включването на България в тази кауза става след създаването на Съюз за закрила на децата (1925 г.) от Констанца Ляпчева, княгиня Евдокия и д-р Стефан Ватев. Много скоро се учредяват и клонове на съюза в по-големите български градове. Повече ТУК:

 

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

- Зараждане на борбата в Русе и региона

- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула

- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе

- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка

- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?

Балетът като магия

- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"

- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта

- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов

- Русе и борбата му с епидемиите в миналото

- 60 години куклен театър в Русе

- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов

- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре

- Фамилия Оджакови

- Когато в киносалоните започва да звучи екранът

- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови

- Заедно на сцената и в живота

- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси

- Община Русе в Деня на Общините

- Как се строи град

- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот

- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе

- От партийните архиви за строителството на летище Русе

- 60 години русенски духов оркестър

- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години

- От архивите на русенския Яхтклуб

90 години от рождението на маестро Георги Делиганев

Дарителски фондове в русенска девическа гимназия

Новини

ЖИВОТЪТ НА „ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ” В РУСЕ. 170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ
08.07.2020

Има имена, които всеки българин знае, без значение на възраст, пол, вероизповедание. Тези имена са оставили следа след себе си и ще пребъдат, в това спор няма. Спомене ли се името на Иван Вазов, всеки се сеща за романа „Под игото”, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др. Но малко известен е фактът, че той е живял в Русе, тук сключва брак и има незабравими срещи с друга голяма личност – Любен Каравелов.

Ето една интересна история за русенския период на Вазов, с която да отбележим 170 – годишнина от рождението на патриарха на българската литература.

През февруари 1878 г. губернаторството на Русия е преместено от Свищов в Русе и така Иван Вазов се озовава тук. Назначен е да изпълнява длъжността преводач и чиновник за особени поръчения в канцеларията на генерал-губернатора. Писателят описва пред проф. Иван Шишманов редица интересни моменти от преживяното време в Русе. А от няколкото запазени писма на Иван Вазов до неговия приятел Спас Вацов, допълнително се разкриват подробности за живота му в града ни. „Животът ми в Русе – разказва Вазов пред проф. Шишманов – съм описал подробно в романа си „Нова земя” (част втора). Цялата ми работа в канцеларията на губернатора Акимов се състоеше в това да давам  в края на месеца общ отчет за произшествията в Русенска губерния…Но тая деятелност не ме задоволяваше, защото желаех да напредна по служба в някоя по-сериозна работа…Когато загатнах това  на генерала, който много  благоволеше към мене, той се усмихна и ми каза „Батюшка, защо Ви е повече работа? Вие сте поет и аз Ви оставям време да пишете”.

Като преводач Вазов придружава генерал Акимов по време на неговите обиколки из Русенска губерния. А за живота си в Русе, сам признава, че бил „доста шумен и весел”. Като жив и буден град, Русе предлага на Вазов забавления, на които тоѝ присъства винаги елегантен, според последните модни тенденции. Живеел в къщата на Андон Златев (Андон Златев в предосвобожденския период е касиер на Читалище „Зора”, а след това става чиновник.) по ул. „Икономова” № 23 (дн. „Духовно възраждане). Трябва да се отбележи, че буйният живот не пречи никак на поета да се занимава „усърдно с литература”. Тук той завършва стихосбирката „Избавление” (започната по време на службата му в Свищов), написва „На децата”, „Надей се, Българийо”, „Здравствуйте, братушки”, комедията „Михалаки чорбаджи”. В писмата си до Спас Вацов, Вазов дава доста интересни сведения не само за своите литературни занимания, но и за редица културни и обществени прояви в Русе по онова време. Тогава в града е основан руско-български клуб, който урежда вечеринки, срещи, театрални представления и пр. Начело с Вазов е основан и Македонски благотворителен комитет, който целял „да помага за освобождението на братята македонци” във връзка с избухването на Кресненското въстание.

По негови думи, тук в Русе, се случва и „голямото щастие” да се запознае по-отблизо с Любен Каравелов. Срещите им продължават кратко, тъй като революционера и поет Л. Каравелов напуска този свят на 21 януари 1879 г., а през март и Вазов напуска града. Той установява близко приятелство с Каравелов и често го посещава в дома му. Можем само да си представим какъв изблик на творчески гении са представлявали тези срещи на двамата големи в българската литература и то именно в Русе.

И в личен план нашият град оставя следа в живота на Вазов – русенката Атина Болярска се оказва единствената жена, с която той има сключен брак. Макар да е красива, образована и от добро семейство (Атина е племенница на Васил Друмев), бракът им е сключен по-скоро по морални скрупули, а не като плод на чувства между тях. Вазов споделя на брат си Борис: „Тая женитба – свидетелства Борис Вазов – не беше по любов. Брат ми беше, тъй да се каже, оженен доста набързо от своите добри приятели Михалаки Георгиев и Атанас Илиев, които очевидно му желаеха доброто. Той съвсем не е имал възможност да опознае бъдещата си жена”. Това, както и намесата на майката на Вазов, води до краткият им семеен живот – едва година и три месеца. Тук обаче трябва да споменем, че Атина Болярска вдъхновява Вазов да напише един от най-хубавите си разкази „Коледен дар” и бива първия читател и критик на неговите съчинения по онова време.

Вазов живее в Русе около година. В края на януари в града пристига Марин Дринов, който тогава е министър на просвещението. Министърът отправя предложение на Вазов да бъде назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. Поканата е приета и Вазов напуска Русе, поемайки към старопланинското градче.

През 1920 г. по случай юбилея на Иван Вазов, русенска делегация му поднася хубав подарък – сив халат от скъпа материя, с красива оригинална бродерия, кепе и везани домашни пантофи, изработени от ученичките в Русенското девическо професионално училище (дн. Професионална гимназия по облекло „Недка Иван Лазарова”). Не само пред делегацията, а и впоследствие с нарочно писмо Вазов изразява дълбоката си признателност за хубавия подарък, изпратен от русенци, за който град той пази до последно най-хубави спомени.

Толя Чорбаджиева
Държавен архив - Русе

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

 

     

 

                                                                                       

                                                                                

Съмишленици