Русенски истории
ЖИВОТЪТ НА „ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ” В РУСЕ. 170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО…

Има имена, които всеки българин знае, без значение на възраст, пол, вероизповедание. Тези имена са оставили следа след себе си и ще пребъдат, в това спор няма. Спомене ли се името на Иван Вазов, всеки се сеща за романа „Под игото”, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др. Но малко известен е фактът, че той е живял в Русе, тук сключва брак и има незабравими срещи с друга голяма личност – Любен Каравелов. Повече по темата тук. 

 

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

- Зараждане на борбата в Русе и региона

- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула

- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе

- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка

- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?

Балетът като магия

- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"

- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта

- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов

- Русе и борбата му с епидемиите в миналото

- 60 години куклен театър в Русе

Новини

ЖИВОТЪТ НА „ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ” В РУСЕ. 170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ
08.07.2020

Има имена, които всеки българин знае, без значение на възраст, пол, вероизповедание. Тези имена са оставили следа след себе си и ще пребъдат, в това спор няма. Спомене ли се името на Иван Вазов, всеки се сеща за романа „Под игото”, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказа „Иде ли?“ и др. Но малко известен е фактът, че той е живял в Русе, тук сключва брак и има незабравими срещи с друга голяма личност – Любен Каравелов.

Ето една интересна история за русенския период на Вазов, с която да отбележим 170 – годишнина от рождението на патриарха на българската литература.

През февруари 1878 г. губернаторството на Русия е преместено от Свищов в Русе и така Иван Вазов се озовава тук. Назначен е да изпълнява длъжността преводач и чиновник за особени поръчения в канцеларията на генерал-губернатора. Писателят описва пред проф. Иван Шишманов редица интересни моменти от преживяното време в Русе. А от няколкото запазени писма на Иван Вазов до неговия приятел Спас Вацов, допълнително се разкриват подробности за живота му в града ни. „Животът ми в Русе – разказва Вазов пред проф. Шишманов – съм описал подробно в романа си „Нова земя” (част втора). Цялата ми работа в канцеларията на губернатора Акимов се състоеше в това да давам  в края на месеца общ отчет за произшествията в Русенска губерния…Но тая деятелност не ме задоволяваше, защото желаех да напредна по служба в някоя по-сериозна работа…Когато загатнах това  на генерала, който много  благоволеше към мене, той се усмихна и ми каза „Батюшка, защо Ви е повече работа? Вие сте поет и аз Ви оставям време да пишете”.

Като преводач Вазов придружава генерал Акимов по време на неговите обиколки из Русенска губерния. А за живота си в Русе, сам признава, че бил „доста шумен и весел”. Като жив и буден град, Русе предлага на Вазов забавления, на които тоѝ присъства винаги елегантен, според последните модни тенденции. Живеел в къщата на Андон Златев (Андон Златев в предосвобожденския период е касиер на Читалище „Зора”, а след това става чиновник.) по ул. „Икономова” № 23 (дн. „Духовно възраждане). Трябва да се отбележи, че буйният живот не пречи никак на поета да се занимава „усърдно с литература”. Тук той завършва стихосбирката „Избавление” (започната по време на службата му в Свищов), написва „На децата”, „Надей се, Българийо”, „Здравствуйте, братушки”, комедията „Михалаки чорбаджи”. В писмата си до Спас Вацов, Вазов дава доста интересни сведения не само за своите литературни занимания, но и за редица културни и обществени прояви в Русе по онова време. Тогава в града е основан руско-български клуб, който урежда вечеринки, срещи, театрални представления и пр. Начело с Вазов е основан и Македонски благотворителен комитет, който целял „да помага за освобождението на братята македонци” във връзка с избухването на Кресненското въстание.

По негови думи, тук в Русе, се случва и „голямото щастие” да се запознае по-отблизо с Любен Каравелов. Срещите им продължават кратко, тъй като революционера и поет Л. Каравелов напуска този свят на 21 януари 1879 г., а през март и Вазов напуска града. Той установява близко приятелство с Каравелов и често го посещава в дома му. Можем само да си представим какъв изблик на творчески гении са представлявали тези срещи на двамата големи в българската литература и то именно в Русе.

И в личен план нашият град оставя следа в живота на Вазов – русенката Атина Болярска се оказва единствената жена, с която той има сключен брак. Макар да е красива, образована и от добро семейство (Атина е племенница на Васил Друмев), бракът им е сключен по-скоро по морални скрупули, а не като плод на чувства между тях. Вазов споделя на брат си Борис: „Тая женитба – свидетелства Борис Вазов – не беше по любов. Брат ми беше, тъй да се каже, оженен доста набързо от своите добри приятели Михалаки Георгиев и Атанас Илиев, които очевидно му желаеха доброто. Той съвсем не е имал възможност да опознае бъдещата си жена”. Това, както и намесата на майката на Вазов, води до краткият им семеен живот – едва година и три месеца. Тук обаче трябва да споменем, че Атина Болярска вдъхновява Вазов да напише един от най-хубавите си разкази „Коледен дар” и бива първия читател и критик на неговите съчинения по онова време.

Вазов живее в Русе около година. В края на януари в града пристига Марин Дринов, който тогава е министър на просвещението. Министърът отправя предложение на Вазов да бъде назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. Поканата е приета и Вазов напуска Русе, поемайки към старопланинското градче.

През 1920 г. по случай юбилея на Иван Вазов, русенска делегация му поднася хубав подарък – сив халат от скъпа материя, с красива оригинална бродерия, кепе и везани домашни пантофи, изработени от ученичките в Русенското девическо професионално училище (дн. Професионална гимназия по облекло „Недка Иван Лазарова”). Не само пред делегацията, а и впоследствие с нарочно писмо Вазов изразява дълбоката си признателност за хубавия подарък, изпратен от русенци, за който град той пази до последно най-хубави спомени.

Толя Чорбаджиева
Държавен архив - Русе

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                               

 

                                                           

 

                                                      

 

                                                                  

 

                                                    

 

                                                                                                                  

                                                                                

Съмишленици