Русенски истории
ЕНЬОВДЕН, БИЛКАРИ И АПТЕКАРИ, ПРЕПЛЕТЕНИ С МАГИЧЕСКАТА…

Според традициите, на 24 юни всяка година отбелязваме Еньовден! И тъй като Еньовден се свързва с лечението и лекарствата, то това е професионалния празник на всички фармацевти. Този факт ни предизвика да разровим старите архивни документи и да се върнем в миналото на Русе, за да разберем кога са създадени първите аптеки. Повече може да научите тук

 

В продължение на 11 месеца Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

 

Освобождението на Русе

 

120 години от първата кинопрожекция в България

 

Добри Немиров

 

Бални страсти от преди две столетия

 

Русенската тарла

 

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

 

"В началото бе словото"

 

Димитър Вятовски

 

Здравко Кисьов 

Новини

120 г. ОТ ПЪРВАТА КИНОПРОЖЕКЦИЯ В БЪЛГАРИЯ
27.02.2017

Да. Точно толкова години вече изминаха от онзи паметен 27 февруари 1897 г., когато в къщата на русенския търговец Марин Чолаков по ул. „Княжеска”, в съседство на Русенската съдебна палата, или по-точно там, където днес се намира ресторант „Кралска закуска”, се приема, че се е състояла първата кинопрожекция в Русе, а, може би, и в България. Но това е датата на поместеното съобщение в русенския вестник „Законност” за станалото събитие, където е записано, че „в града ни от десетина дена насам е пристигнал един цинематограф”. Това означава, че първата прожекция в Русе е от средата на февруари 1897 г. От 1960 г. насам периодически съобщението от този вестник се използва по повод на кръгли годишнини. На 12 март 1967 г., след тържеството по случай 70-годишнината от първата кинопрожекция, станало в кино „Просвета”, на мястото, където е била къщата на Марин Чолаков е открита мемориална плоча, на която пише: „В тази сграда през месец февруари 1897 г. се е състояла първата публична кинопрожекция в България”.

Първият български игрален филм  е „Българан е галант”. Комедията е прожектирана в Русе на 17 и 18 януари 1915 г. в кино „Аполо”. Режисьор, сценарист и изпълнител на главната роля е Васил Гендов ( 1891-1970). Той завършва Мъжката гимназия „Княз Борис” в Русе. Едва 19-годишен започва снимките на „Българан е галант” – подражание на френските фарсове от тази епоха. Гендов става прочут  с втория си филм – „Любовта е лудост” (1917). Сред пионерите на българското кино трябва да споменем и русенеца Васил Бакърджиев (1906-1980). На 18 години създава първата си гротеска -  „Чарли Чаплин на Витоша”, на която е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. През 1925 г. е режисьор и оператор на филма „Атентатът в „Света Неделя”. С много усилия през 1930 г. успява да заснеме пълнометражния игрален филм „На тъмен кръстопът”, като написва сценарий по разказ на писателя Димитър Христов. Бакържиев участва във филма и като актьор.

В началото на 1911 г. започва строежът на масивна сграда, специално за кино, наречено „Модерен театър”. Откриването на киното станало на 25 декември 1911 г. с филма „Одисей”. В това кино започват да се прожектират пълнометражни филми, повечето  внасяни предимно от Букурещ, с надписи на чужди езици,. Впоследствие киното става „Москва”, по-късно „Братя Люмиер” ….

През 1912 г. софиянци наемат известния русенски ресторант „Фишер” на братя Йонкови, който се намирал до днешната Дирекция „Териториално и селищно устройство” на Общината и го преустройват в кино „Аполо”. По-късно то преминава в собствена сграда на отсрещната страна на улицата (днес „Ол. Панов”). През 1933 г. става „Роял”, а след това „М. Горки”. Закрито е под името „Роял”.

Кино „Одеон” започва своята дейност в края на 1912 г. и е било едно от най-богато обзаведените - с вентилационна инсталация, мека мебелировка, гипсови статуи, орнаменти и плюшени завеси. По-късно става „Ц. Церковски”.

През 1920 г., в близост до своята къща и бирария „Батенберг”, Марин Чолаков, заедно със собственика на „Модерен театър” Цанков и търговеца Линцен, построяват дъсчен цирк и го наричат „Хиподрум”. Мястото е на днешната Съдебна палата. През 1923 г. циркът е преустроен в кино „Олимпия”. Впоследствие става „Девети септември” и така се закрива.

1926 г. е юбилейна за Народно читалище „Св. Георги”. След 25 -годишнината му Настоятелството решава да открие читалищно кино в своя сграда. През 1933 г. по проект на арх. Ст. Бобчев читалището построява нов киносалон, купува нова апаратура и кино „Свети Георги” влиза в конкуренция  с „Модерен театър” и „Аполо”. „Св. Георги” като читалищно кино не е национализирано, но приема новото име на читалището „Ангел Кънчев”.

В центъра на града през 1963 г. се открива ново кино - „Просвета”. В него първоначално  се прожектират научно-популярни, документални и детски филми. Киното е уютно, с добра акустика и висококачествена прожекция. По-късно там се показват и игрални филми, а от 1973 г. то става Студийно кино, в което могат да се видят едни от най хубавите филми от световния екран.

С изграждането на Дома на културата на транспортните работници (днес зала „Филхармония”) в него започва да работи кино „Култура”(1955 г.)

Големият интерес към киното в Русе налага да се открият още две летни кина – широкоформатното „Аврора” (1967 г). и „Дружба”  в едноименния квартал.

В квартал „Здравец” до 1971 г. функционира кино „Виктор Юго”, когато в същия квартал е построено ново, модерно кино с кафе-сладкарница – „Здравец” (1971 г.), по проекта на софийското кино „Изток”.

През 1985 г. се открива и последното кино – лятното „Светлина” (до бишия Дом на учителя), което просъществува до 1989 г.

                                                        Тодор БИЛЧЕВ – гл. експерт в ДА - Русе

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                 

                                        

                                    

 

                                                          

 

 

Съмишленици