„Най-добрият начин да направим децата добри е като ги правим щастливи“ е написал отдавна Оскар Уайлд. И е прав! Защото щастливите деца, стават щастливи възрастни, които ще направят света едно по-добро място за живеене! Дали от тази максима са водени хората, които някога някъде вземат решение да има празник, посветен на децата, ние не знаем. Факт е, обаче, че вече почти 100 години много държави по света отделят специален ден от календара, за да покажат на малките човеци, че са важни и обичани! Това се случва през 1925 г. на Световна конференция в Женева, на която се разискват въпросите на детското здраве и благосъстоянието на децата. Включването на България в тази кауза става след създаването на Съюз за закрила на децата (1925 г.) от Констанца Ляпчева, княгиня Евдокия и д-р Стефан Ватев. Много скоро се учредяват и клонове на съюза в по-големите български градове. Повече ТУК:
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
„Ние двамата се срещнахме за първи път през пролетта на 1947 г. Той пиеше вода от чешмичката в градската градина на София, пред вратите на Мелпомена, а аз чаках своя ред. Очите ни се срещнаха, душите ни се засмяха, нищо не си казахме, но разбрахме, че ще се срещнем пак.“ С тези думи Ева Ганева описва първата си среща със Симеон Ганев. И наистина съвсем скоро тези две души се срещат, намират се завинаги и се свързват - както на сцената, така и в живота.
Евангелина (Ева) Георгиева Катранова е родена на 13 май 1919 г. в Берковица. Дебютът на артистичната ѝ кариера е в Русе през 1940 г., когато играе Евгения в „Хъшове“ на Иван Вазов, под режисурата на Тачо Танев. В следващите години тя е част от състава на Варненския, Пловдивски, Бургаския и Пернишкия театри, публиката я вижда и на сцената на Софийската оперета „Одеон“. През лятото на 1943 г. Ева завършва театрален курс към школата на Николай Масалитинов, а от 1948 г. творческият ѝ път вече трайно е свързан с русенската театрална сцена, където пресъздава героини с богати и настъпателни характери с широк жанров диапазон. Сред тях са кокетната и хитра Ана от „Кактуса“ на Васил Попов, лишената от самочувствие Арина Ивановна от „Децата на Ванюшин“ на Сергей Найдьонов, кака Гинка от „Под игото“ и Зоя от „Борислав“ на Иван Вазов, героини на Шекспир, Димитър Димов, Камен Зидаров, Константин Симонов, Ищван Йоркени и много други. Сама за себе си Ева Ганева казва „Амплитудата на образите, пресъздадени от мен в моя продължителен творчески път, е голяма. По обем и характер ролите ми са различни и те изпълваха дните ми с радост и напрежение. Потапяха ме в своята безбрежност, разгаряха или изстудяваха кръвта ми. Това беше и сладко и трудно…“. За дългогодишната си отдадена на театъра и на художествената самодейност работа Ева Ганева е удостоена с орден „Кирил и Методий“ - II степен, орден „1300 години България“, почетна значка за активна профсъюзна дейност и др.
Симеон Ганев е роден на 20 септ. 1916 г. в Лом. Още като ученик той се изявява в гимназиалните театрални постановки, а след постъпване на работа в мини „Перник“ се включва в полупрофесионалния работнически минен театър. Именно тук той се среща на живо и си партнира с безспорните колоси на българския театър - Кръстю Сарафов, Иван Димов, Владимир Трендафилов, които често гастролират в Перник. Тези срещи оказват своето благотворно влияние върху младия любител-артист и го насочват към професионалната сцена. От май 1942 г. Симеон Ганев е вече стажант-артист в Народния театър „Иван Вазов“ в София, получава своята школовка и се формира като завършен артист. Професионалните му ангажименти го отвеждат за година в Пернишкия драматичен театър, след което повече от 20 години той свързва съдбата си с Русенския театър „Сава Огнянов“, като за кратко е и директор на Драматичния театър в Силистра. Със своите превъплъщения С. Ганев поднася на русенската публика богата палитра от разнообразни, оригинални и интересни образи, различни по своя темперамент, плътност и значение - едни положителни, други не съвсем. Работил под вещото ръководство на режисьори от ранга на Николай Масалитинов, Владимир Тенев, Кръстю Сарафов и Леон Даниел той успява да „открадне“ от тяхната магия и да „попие“ всичко важно за един артист, а впоследствие да предаде този опит на по-младите си колеги. Незабравими остават ролите му на Лаерт в „Хамлет“ и Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Шекспир, Чацки в „От ума си тегли“ на Грибоедов, Бойчо Огнянов и Даскалът от „Под игото“ на Иван Вазов, герои на Шилер, Горки, Леонов, Орлин Василев и много други, в които той се раздава и радва любителите на театралния спектакъл. Както сам Симеон Ганев споделя, той е изпълнявал най-различни по жанр роли, но най-много е обичал в младите си години героите, понесени от романтично-героичен устрем. В зрелия си период той се увличал в роли, които носят главната тема на произведението или пък водят контрадействието. Освен в театрални, Ганев участва и в телевизионни постановки – „На всеки километър“, „Записки по българските въстания“, „Стубленските липи“, активно се включва и в художествената самодейност, като ръководител на колективи за художествено слово и театър в русенски предприятия. За всеотдайната си работа в театъра е удостоен с орден „Кирил и Методий“ - II степен, медал „25 години народна власт“, Почетна значка на Съюза на артистите в България и др.
Общият път на Ева и Симеон Ганеви започва в Перник. Тук през 1947 г. играе Ева Георгиева, тук по същото време е командирован и Симеон Ганев. Съдбата, срещнала ги за първи път на чешмичката в градската градина в София, им определя втора среща – този път в Пернишкия театър. И ако при първата среща само припламват искри, то втората е среща завинаги. Двамата млади политат на крилете на любовта, убедени, че са срещнали човека, когото са чакали и за когото са се подготвяли, човека, с когото ще споделят целия си живот. Общата страст към театъра и общите интереси допълват привличането и правят връзката още по-дълбока, още по-трайна. Близо година продължава опознаването им и както пише Ева Ганева: „На 8 август 1948 г. ние дадохме подписите си и сложихме на ръцете си вечното колело, сияйният пръстен, кръгът на нашият съвместен живот. И дойдохме в Русе.“
Така в Русе Ева и Симеон Ганеви поставят началото на общия си семеен и творчески път. Годините си минават, в театъра се сменят директори, актьори и режисьори, а те двамата остават и пресъздават роля след роля, радват публиката със своите герои, трупат приятели и почитатели. Споделят любовта към книгите и музиката, любовта към красивото в живота и пресъздават тази красота на сцената. Първата постановка на русенския театър, в която Ева и Симеон Ганеви играят заедно е „Под игото“ (сезон 1949/1950), постановка на Николай Фол, където Ганев е Бойчо Огнянов, а Ева е кака Гинка. Следват „Хора без родина“, постановка на Стефан Пенчев – Ева е Елена, а Симеон е д-р Манчев; „Село Борово“ – Ева е Женя, а Симеон е капитан; „Подводни пясъци“ – Симеон е Светлин, а Ева е Ната; „От ума си тегли“, постановка на Тачо Танев, където Ева Ганева е София Павловна, а Симеон Ганев е Александър Чацки; „Чакай на телефона“, постановка на Леон Даниел, Симеон Ганев е Дюжиков, а Ева Ганева е Дуня Бабурина; „Семейство“, където изпълняват ролите на Иван Толев и Таня и много други до последната им постановка заедно „Борислав“, сезон 1967/1968 – Симеон Ганев е Гавраил, а Ева Ганева е Зоя.
Дългите години заедно и в живота, и на сцената не променят отношенията между Симеон и Ева Ганеви, много изиграни роли не изчерпват тяхната енергия, не прегаря искрата между тях. Дори напротив, връзката им става още по-силна с годините, както и любовта им към Русе. Въпреки поканите от театри в Бургас, Плевен и София, с предложения за големи перспективи в развитието, те остават в тук в града на Дунава. И отново ще цитирам спомените на Ева Ганева, „за нас Русе беше вече втори рожден град. Ние го обичахме и не искахме да се разделяме с него.“ Нека и ние си спомним за тази артистична двойка в навечерието на Международния ден на театъра.
Таня Великова
Държавен архив – Русе