Новини

„Ние двамата се срещнахме за първи път през пролетта на 1947 г. Той пиеше вода от чешмичката в градската градина на София, пред вратите на Мелпомена, а аз чаках своя ред. Очите ни се срещнаха, душите ни се засмяха, нищо не си казахме, но разбрахме, че ще се срещнем пак.“ С тези думи Ева Ганева описва първата си среща със Симеон Ганев. И наистина съвсем скоро тези две души се срещат, намират се завинаги и се свързват - както на сцената, така и в живота.

Евангелина (Ева) Георгиева Катранова е родена на 13 май 1919 г. в Берковица. Дебютът на артистичната ѝ кариера е в Русе през 1940 г., когато играе Евгения в „Хъшове“ на Иван Вазов, под режисурата на Тачо Танев. В следващите години тя е част от състава на Варненския, Пловдивски, Бургаския и Пернишкия театри, публиката я вижда и на сцената на Софийската оперета „Одеон“. През лятото на 1943 г. Ева завършва театрален курс към школата на Николай Масалитинов, а от 1948 г. творческият ѝ път вече трайно е свързан с русенската театрална сцена, където пресъздава героини с богати и настъпателни характери с широк жанров диапазон. Сред тях са кокетната и хитра Ана от „Кактуса“ на Васил Попов, лишената от самочувствие Арина Ивановна от „Децата на Ванюшин“ на Сергей Найдьонов, кака Гинка от „Под игото“ и Зоя от „Борислав“ на Иван Вазов, героини на Шекспир, Димитър Димов, Камен Зидаров, Константин Симонов, Ищван Йоркени и много други. Сама за себе си Ева Ганева казва „Амплитудата на образите, пресъздадени от мен в моя продължителен творчески път, е голяма. По обем и характер ролите ми са различни и те изпълваха дните ми с радост и напрежение. Потапяха ме в своята безбрежност, разгаряха или изстудяваха кръвта ми. Това беше и сладко и трудно…“. За дългогодишната си отдадена на театъра и на художествената самодейност работа Ева Ганева е удостоена с орден „Кирил и Методий“ - II степен, орден „1300 години България“, почетна значка за активна профсъюзна дейност и др.

Симеон Ганев е роден на 20 септ. 1916 г. в Лом. Още като ученик той се изявява в гимназиалните театрални постановки, а след постъпване на работа в мини „Перник“ се включва в полупрофесионалния работнически минен театър. Именно тук той се среща на живо и си партнира с безспорните колоси на българския театър - Кръстю Сарафов, Иван Димов, Владимир Трендафилов, които често гастролират в Перник. Тези срещи оказват своето благотворно влияние върху младия любител-артист и го насочват към професионалната сцена. От май 1942 г. Симеон Ганев е вече стажант-артист в Народния театър „Иван Вазов“ в София, получава своята школовка и се формира като завършен артист. Професионалните му ангажименти го отвеждат за година в Пернишкия драматичен театър, след което повече от 20 години той свързва съдбата си с Русенския театър „Сава Огнянов“, като за кратко е и директор на Драматичния театър в Силистра. Със своите превъплъщения С. Ганев поднася на русенската публика богата палитра от разнообразни, оригинални и интересни образи, различни по своя темперамент, плътност и значение - едни положителни, други не съвсем. Работил под вещото ръководство на режисьори от ранга на Николай Масалитинов, Владимир Тенев, Кръстю Сарафов и Леон Даниел той успява да „открадне“ от тяхната магия и да „попие“ всичко важно за един артист, а впоследствие да предаде този опит на по-младите си колеги. Незабравими остават ролите му на Лаерт в „Хамлет“ и Ромео в „Ромео и Жулиета“ на Шекспир, Чацки в „От ума си тегли“ на Грибоедов, Бойчо Огнянов и Даскалът от „Под игото“ на Иван Вазов, герои на Шилер, Горки, Леонов, Орлин Василев и много други, в които той се раздава и радва любителите на театралния спектакъл. Както сам Симеон Ганев споделя, той е изпълнявал най-различни по жанр роли, но най-много е обичал в младите си години героите, понесени от романтично-героичен устрем. В зрелия си период той се увличал в роли, които носят главната тема на произведението или пък водят контрадействието. Освен в театрални, Ганев участва и в телевизионни постановки – „На всеки километър“, „Записки по българските въстания“, „Стубленските липи“, активно се включва и в художествената самодейност, като ръководител на колективи за художествено слово и театър в русенски предприятия. За всеотдайната си работа в театъра е удостоен с орден „Кирил и Методий“ - II степен, медал „25 години народна власт“, Почетна значка на Съюза на артистите в България и др.

Общият път на Ева и Симеон Ганеви започва в Перник. Тук през 1947 г. играе Ева Георгиева, тук по същото време е командирован и Симеон Ганев. Съдбата, срещнала ги за първи път на чешмичката в градската градина в София, им определя втора среща – този път в Пернишкия театър. И ако при първата среща само припламват искри, то втората е среща завинаги. Двамата млади политат на крилете на любовта, убедени, че са срещнали човека, когото са чакали и за когото са се подготвяли, човека, с когото ще споделят целия си живот. Общата страст към театъра и общите интереси допълват привличането и правят връзката още по-дълбока, още по-трайна. Близо година продължава опознаването им и както пише Ева Ганева: „На 8 август 1948 г. ние дадохме подписите си и сложихме на ръцете си вечното колело, сияйният пръстен, кръгът на нашият съвместен живот. И дойдохме в Русе.“

Така в Русе Ева и Симеон Ганеви поставят началото на общия си семеен и творчески път. Годините си минават, в театъра се сменят директори, актьори и режисьори, а те двамата остават и пресъздават роля след роля, радват публиката със своите герои, трупат приятели и почитатели. Споделят любовта към книгите и музиката, любовта към красивото в живота и пресъздават тази красота на сцената. Първата постановка на русенския театър, в която Ева и Симеон Ганеви играят заедно е „Под игото“ (сезон 1949/1950), постановка на Николай Фол, където Ганев е Бойчо Огнянов, а Ева е кака Гинка. Следват „Хора без родина“, постановка на Стефан Пенчев – Ева е Елена, а Симеон е д-р Манчев; „Село Борово“ – Ева е Женя, а Симеон е капитан; „Подводни пясъци“ – Симеон е Светлин, а Ева е Ната; „От ума си тегли“, постановка на Тачо Танев, където Ева Ганева е София Павловна, а Симеон Ганев е Александър Чацки; „Чакай на телефона“, постановка на Леон Даниел, Симеон Ганев е Дюжиков, а Ева Ганева е Дуня Бабурина; „Семейство“, където изпълняват ролите на Иван Толев и Таня и много други до последната им постановка заедно „Борислав“, сезон 1967/1968 – Симеон Ганев е Гавраил, а Ева Ганева е Зоя.

Дългите години заедно и в живота, и на сцената не променят отношенията между Симеон и Ева Ганеви, много изиграни роли не изчерпват тяхната енергия, не прегаря искрата между тях. Дори напротив, връзката им става още по-силна с годините, както и любовта им към Русе. Въпреки поканите от театри в Бургас, Плевен и София, с предложения за големи перспективи в развитието, те остават в тук в града на Дунава. И отново ще цитирам спомените на Ева Ганева, „за нас Русе беше вече втори рожден град. Ние го обичахме и не искахме да се разделяме с него.“ Нека и ние си спомним за тази артистична двойка в навечерието на Международния ден на театъра.    

             Таня Великова
Държавен архив – Русе