Новини

„Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“  е първият създаден филм. Годината е 1895 –та, а за братята Люмиер кинематографът е само едно интересно техническо изобретение. Те не предполагат, че откритието им може да бъде експлоатирано и  ще се превърне в могъщо средство за забавление, информация и формиране на общественото съзнание и най-вече – ще бъде „Седмото изкуство”.

Първите десетилетия от историята на киното преминават безмълвно. Кино лентата предава картината, хората, движенията, но не и звук, думи, музика. В нямото кино е изработен неповторим стил на общуване със зрителите с помощта на мимика и жестове. Изразителността на движенията на някои актьори от нямото кино остават пример до днес. Но как се заражда звуковото кино? Всъщност първият озвучен филм е прожектиран през 1900 г. Това обаче не оказва силно влияние върху киноиндустрията от началото на 20-ти век. Компанията “Гомон” започва да разработва филми със звук и това е пионерство за времето си, което дава тласък на световното кино. През 1923 г. в Ню Йорк е показан първият филм със записан звук върху него. Ако направим справка, ще прочетем следното: “За първи озвучен пълнометражен филм обикновено се приема „Дон Жуан” („Don Juan”), режисиран през 1926 година от Алан Кросланд с участието на Джон Баримор, а за първи филм с говор – „Джаз певецът” („The Jazz Singer”), режисиран също от Кросланд през следващата година.” Филмът „Певецът на джаз” излиза за първи път на екран през 1927 г. в Ню Йорк. На премиерата не присъстват големите босове в киноиндустрията, тъй като точно тогава е погребението на Сам Уорнър. Сюжетът на филма е за емигрант от еврейски произход, който иска да стане джаз певец и неговите перипетии, свързани с това. Всъщност истинската история на актьора, изпълняващ главната роля е взаимствана за сценария на „Певецът на джаз”. Във филма той изпълнява няколко популярни джазови мелодии и песни, но освен това за първи път се чува реплика. Тази реплика е великото „ново” за киното и, както всичко голямо и радикално за човечеството, тя се появява случайно.

Но какво се случва в киносалоните на Русе през 20-те и 30-те години на ХХ в., когато звуковият филм стои на „на прага” на кината и чака да превземе света. Настаняваме се удобно в салона и чакаме филма да започне. Залата е удобна и кокетна, с артистични тапети и декорации. Освен екран има сцена и специално помещение за оркестъра, който да допълва филмите с подходящи музикалните илюстрации, точно по образец на западноевропейските кинотеатри. Ако прожектирания филм е руски, то оркестъра изпълнява руски мелодии, ако ли пък на лентата са пресъздадени бойни сцени, то военни мелодии съпровождат лентата и пр. Светлините угасват, чува се специфичното съскане на кинематографа и филмът започва. Изненадата е, че той съвсем не е „ням”. Звук има, макар той да не идва от кинолентата. Пианист свири на клавирния инструмент по време на прожекцията, за да направи връзката между картината и хората и да предаде емоцията от показаната история до край. Не минава много време и филмът спира, салонът отново светва, започват глъчка и бурни разговори между хората. В ерата на нямото кино, филмите се прожектират на части, а в антрактите за настроението на хората се грижат джаз оркестри, смесени хорове, балерини и пр. музикални представления. Ето че светлините отново загасват и поредната част от филма започва. В салона актьор чете репликите на заснетите артисти, а когато има нужда той пояснява на зрителите как се развива действието: „Продавачката е втрещена и уплашена, защото в магазина влиза подозрителен и страшен мъж” или „Той е ядосан и нервен, защото вижда пред вратата на дома си, чужди мъжки обувки” и пр. Препълнената зала ахва при всяко напрегнато действие и интрига във филма, ръкопляска, смее се. След края на филма започват коментари, обсъждат се героите и техните постъпки. И всички очакват следващата прожекция, ако не в това кино, то в някое от другите русенски кина. В началото на ХХ в. в Русе работят няколко киносалона – „Модерен театър”, „Аполо”, „Свети Георги”, „Сан Стефано”, „Метрополис”, „Глория палас”, „Роял”... Всички те винаги са пълни, но продължават да привличат зрителите си с допълнителни екстри. В студения декември на 1929 г. кино „Свети Георги” примамва посетителите, освен със заглавията „Пленницата от Шанхай” и „Съдбата на безпътните”, с информацията, че „салонът е добре отоплен”. А през летните горещи дни кино „Метрополис” публикува в местния вестник „Русенска поща“ реклама за филмите си с информацията, че киното е „доста прохладно”. По това време в Русе все още няма говорящо кино, но пък русенци са имали възможност да видят тази световна новост в Гюргево. В гюргевското кино „Европа”, срещу 40 леи за партера и 20 лей за галерията, през 1930 г. е прожектиран филмът „Лудият певец” със Сони Бой и Ал. Солсон. Говорящо кино в този период има и в София. На 11 авг. 1930 г. кино „Одеон” показва „тонфилмова оперета” „Любовен валс”, който, както пише в. „Зора”, е  „великолепен 100% говорящ филм с чаровниците на екрана Лилиян Харвей и Вилли Фрич…копието е лихтон (звуците, говорът и музиката се възпроизвеждат от самата лента)”.

През 30-те години на ХХ в. говорящият филм се настанява трайно и в русенските киносалони. Излизането му на екран и самата трансформация на филмите от неми в говорящи не се случва веднага. Промяната е  трудна и дълга. Трудна, защото почти никой занимаващ се с кино не е желаел филм със звук, тъй като това означава много разходи за нова апаратура и пр. Кината и без друго са пълни, пред касите се извиват дълги опашки, интересът на хората така или иначе е голям. Импулсът за създаване на звуковия филм идва не от самата киноиндустрия, а от вън. 20-те години на ХХ в. са десетилетие на електричеството. Всичко и всички започват да се електрифицират, уредите започват да работят с ток. Електрическата индустрия решава, че киното, като нещо толкова масово и популярно сред хората, би могло да бъде мощна реклама на все по-навлизащото в бита на хората електричество. Стига се до влагане на сериозни суми от страна на електрокомпаниите в кинематографията. И така няколко години, време през което немият филм запазва своята водеща роля, а звуковият филм все така „стои на прага” на киносалоните в очакване на своя възход.          

Всъщност звуковото кино е закъсняла последица от Втората индустриална революция и нейните открития – телефонът и радиото. Без нововъведенията в киното от 20-те год. на ХХ  век нямаше да имаме истинските шедьоври днес, а също и телевизия в познатия ни вид. И ……., както всичко в историята, то също е част от причинно-следствените връзки, движещи човешкия живот.

Толя Чорбаджиева

Държавен архив - Русе