Русенски истории
Стоян Михайловски

Тази година се навършват 90 години от смъртта на Стоян Михайловски - общественик, преподавател, писател, публицист. По време на своя 71-годишен живот Михайловски учи, твори, критикува, създава и защитава закони. Автор е на поеми, книги, басни и публицистични творби. Разглеждайки философската и сатиричната линии в творчеството му, едно стихотворение ни изненадва. При това въпросното стихотворение е върхов момент най-вече за българския народ, който той толкова дълбоко обича и брани. Става дума за Химна на светите братя Кирил и Методий, чийто текст Михайловски написва през 1892 г. в Русе. Малко известни факти за живота на Стоян Михайловски, запазени в Държавен архив – Русе, може да прочетете тук.

 

В продължение на 11 месеца Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

 

Освобождението на Русе

 

120 години от първата кинопрожекция в България

 

Добри Немиров

 

Бални страсти от преди две столетия

 

Русенската тарла

 

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

 

"В началото бе словото"

 

Димитър Вятовски

 

Здравко Кисьов 

 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

 

Река Дунав

 

Васил Левски - 180 години безсмъртие

 

Спомен за ваканцията

Новини

ПЪСТРОТА И ВЕСЕЛИЕ ЗАПАЗЕНИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ В ЕДНА ОТ ЕМБЛЕМИТЕ НА РУСЕ – ТАРЛАТА!
19.04.2017

Традиционният русенски панаир Тарла̀ съществува от преди Освобождението. Вероятно името идва от турски език и означава "нива" (тур.: tarla), защото панаирът се правел на празно място, извън града, на т. нар. Владикова бахча, където в момента е разположен Паркът на младежта. Откривала се винаги на първия ден на Великден и работела денонощно цяла седмица.

От запазените спомени на русенци научаваме, че на Тарлата се събирали селяните от региона, войниците и слугините. Повечето дами от русчушкия хайлайф били благосклонни и давали разрешение на слугините да отидат на панаира. За самите тях обаче хорото било под достойнството им на „аристократки“, особено недопустимо за омъжените кокони. С истинска любов за Тарлата си спомнят и учениците. Момчетата хвърляли дъвки в косите на момичетата или ги скубели. В дните на панаира изчезвали всякакви правила за обществено поведение и тук можело да се каже всичко.

На Тарлата хората си правели снимки за спомен, виждали "невидимия човек", люлки и фокусници, най-дебелата жена с брада и подобни, всичко това обвито с миризма на кебапчета и силна музика, заобиколени от множество сергии на амбулантни търговци. В повечето случаи на панаира се продавали и дреболии като стъклени топчета, дъвки, ластици. Там са се слушали най-модерните за времето си музикални изпълнения - например свирачи на хармониум с „чадърджийски изпълнения“, пеели се дълги изтощителни песни за войните. Специално за събитието русенки си шиели и нови дрехи. От общината канели музиканти, ромски оркестри. Те свирели хоро, на което всички можели да се хванат.

Ето и разказа на една възрастна русенка: Дядо ми събираше внуците, всички празнично облечени, весели, щастливи. Всички се качват на един файтон и отиват на Тарлата. Децата се омайват от шарениите, от шума и пъстротата, люлки, въртележки, лакомства, пищялки и пр., които добрият дядо не отказва да купи.  Надуват балоните пълни с водород, доволни и оживени. Но често се случва и да изтърве конеца, при което балончето отлита нагоре в небето, а детето започва да рони горчиви сълзи за него. Понякога ни купуваха и въртящи се тракатрушки, калейдоскопи или малки глинени стомнички, които като надуем през отвора, когато са пълни с вода, издават звуци като пеещ славей. Тарлата винаи се устройва по Великден и трае 10 дни. Разполага се винаги извън града, обикновено в „Алеите”, на мястото на тогавашното футболно игрище, там където сега се намира Дома на културата на транспортните работници, за да е на просторно място. На това място се стичаха множество амбулантни търговци от цялата страна, подреждаха стоките си на открити сергии или под Палатки. Имаше също развлекателни съоръжения, въртележки, въртящи се куполи, кончета и автомобилчета за по-малките деца. Имаше и миниатюрни фюникюлери, подобия на виенско колело. Музиката се лееше в ритъма на въртележките под купола на всяко едно от тях. Инсталираха се и малки паноптикуми, малки менажерии, съоръжения за изпитване на човешката сила, стрелбища, лотарийни въртележки и пр. В бараки се показваха разни чудеса на природата, илюзии. Имаше и набързо построени ателиета за снимки за спомен от Тарлата. За по-възрастните имаше покрити и открити дървени бирарии с вкусна скара, в които се пееха модерни шлагери от наетите за целта „певачки”. Задължително беше присъствието и на т.нар. захарен памук.  На сергиите изобилстваше от дървени стоки украсени с български мотиви: солнички, талерки, кутиики, чашки, вази. Възрастните задължително си купуваха нещо за украса на дома. Русенци се стичаха на Тарлата, но за един ден не може да се обиколи всичко, затова панира се обикаляше по няколко пъти. По време на трите дни Великден, децата носеха боядисаните си яйца и често се случваше вместо стотинки срещу яйца да склонят собствениците на люлките и въртележките да ги пуснат на тях, защото дечицата не винаги намираха пари да опитат всичко, което искат. Имаше ден и за селата – обикновено петъка след Великден. Тогава се стичаха селяни от окръга, а Тарлата се изпъстряше от носии и селски облекла.”

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                 

                                        

                                                                                            

 

 

Съмишленици