„Най-добрият начин да направим децата добри е като ги правим щастливи“ е написал отдавна Оскар Уайлд. И е прав! Защото щастливите деца, стават щастливи възрастни, които ще направят света едно по-добро място за живеене! Дали от тази максима са водени хората, които някога някъде вземат решение да има празник, посветен на децата, ние не знаем. Факт е, обаче, че вече почти 100 години много държави по света отделят специален ден от календара, за да покажат на малките човеци, че са важни и обичани! Това се случва през 1925 г. на Световна конференция в Женева, на която се разискват въпросите на детското здраве и благосъстоянието на децата. Включването на България в тази кауза става след създаването на Съюз за закрила на децата (1925 г.) от Констанца Ляпчева, княгиня Евдокия и д-р Стефан Ватев. Много скоро се учредяват и клонове на съюза в по-големите български градове. Повече ТУК:
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
Традиционният русенски панаир Тарла̀ съществува от преди Освобождението. Вероятно името идва от турски език и означава "нива" (тур.: tarla), защото панаирът се правел на празно място, извън града, на т. нар. Владикова бахча, където в момента е разположен Паркът на младежта. Откривала се винаги на първия ден на Великден и работела денонощно цяла седмица.
От запазените спомени на русенци научаваме, че на Тарлата се събирали селяните от региона, войниците и слугините. Повечето дами от русчушкия хайлайф били благосклонни и давали разрешение на слугините да отидат на панаира. За самите тях обаче хорото било под достойнството им на „аристократки“, особено недопустимо за омъжените кокони. С истинска любов за Тарлата си спомнят и учениците. Момчетата хвърляли дъвки в косите на момичетата или ги скубели. В дните на панаира изчезвали всякакви правила за обществено поведение и тук можело да се каже всичко.
На Тарлата хората си правели снимки за спомен, виждали "невидимия човек", люлки и фокусници, най-дебелата жена с брада и подобни, всичко това обвито с миризма на кебапчета и силна музика, заобиколени от множество сергии на амбулантни търговци. В повечето случаи на панаира се продавали и дреболии като стъклени топчета, дъвки, ластици. Там са се слушали най-модерните за времето си музикални изпълнения - например свирачи на хармониум с „чадърджийски изпълнения“, пеели се дълги изтощителни песни за войните. Специално за събитието русенки си шиели и нови дрехи. От общината канели музиканти, ромски оркестри. Те свирели хоро, на което всички можели да се хванат.
Ето и разказа на една възрастна русенка: Дядо ми събираше внуците, всички празнично облечени, весели, щастливи. Всички се качват на един файтон и отиват на Тарлата. Децата се омайват от шарениите, от шума и пъстротата, люлки, въртележки, лакомства, пищялки и пр., които добрият дядо не отказва да купи. Надуват балоните пълни с водород, доволни и оживени. Но често се случва и да изтърве конеца, при което балончето отлита нагоре в небето, а детето започва да рони горчиви сълзи за него. Понякога ни купуваха и въртящи се тракатрушки, калейдоскопи или малки глинени стомнички, които като надуем през отвора, когато са пълни с вода, издават звуци като пеещ славей. Тарлата винаи се устройва по Великден и трае 10 дни. Разполага се винаги извън града, обикновено в „Алеите”, на мястото на тогавашното футболно игрище, там където сега се намира Дома на културата на транспортните работници, за да е на просторно място. На това място се стичаха множество амбулантни търговци от цялата страна, подреждаха стоките си на открити сергии или под Палатки. Имаше също развлекателни съоръжения, въртележки, въртящи се куполи, кончета и автомобилчета за по-малките деца. Имаше и миниатюрни фюникюлери, подобия на виенско колело. Музиката се лееше в ритъма на въртележките под купола на всяко едно от тях. Инсталираха се и малки паноптикуми, малки менажерии, съоръжения за изпитване на човешката сила, стрелбища, лотарийни въртележки и пр. В бараки се показваха разни чудеса на природата, илюзии. Имаше и набързо построени ателиета за снимки за спомен от Тарлата. За по-възрастните имаше покрити и открити дървени бирарии с вкусна скара, в които се пееха модерни шлагери от наетите за целта „певачки”. Задължително беше присъствието и на т.нар. захарен памук. На сергиите изобилстваше от дървени стоки украсени с български мотиви: солнички, талерки, кутиики, чашки, вази. Възрастните задължително си купуваха нещо за украса на дома. Русенци се стичаха на Тарлата, но за един ден не може да се обиколи всичко, затова панира се обикаляше по няколко пъти. По време на трите дни Великден, децата носеха боядисаните си яйца и често се случваше вместо стотинки срещу яйца да склонят собствениците на люлките и въртележките да ги пуснат на тях, защото дечицата не винаги намираха пари да опитат всичко, което искат. Имаше ден и за селата – обикновено петъка след Великден. Тогава се стичаха селяни от окръга, а Тарлата се изпъстряше от носии и селски облекла.”