Русенски истории
100 години от създаването на Дома на изкуствата и печата…

След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

- Зараждане на борбата в Русе и региона

- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула

- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе

- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка

- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?

Балетът като магия

- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"

- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта

- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов

- Русе и борбата му с епидемиите в миналото

- 60 години куклен театър в Русе

- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов

- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре

- Фамилия Оджакови

- Когато в киносалоните започва да звучи екранът

- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови

- Заедно на сцената и в живота

- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси

- Община Русе в Деня на Общините

- Как се строи град

- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот

- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе

- От партийните архиви за строителството на летище Русе

- 60 години русенски духов оркестър

- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години

- От архивите на русенския Яхтклуб

90 години от рождението на маестро Георги Делиганев

Дарителски фондове в русенска девическа гимназия

Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години

- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант

- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева

 

Новини

60 ГОДИНИ РУСЕНСКИ ДУХОВ ОРКЕСТЪР
06.12.2023

Русенският духов оркестър е наследник и продължител на дълголетна традиция, създадена веднага след Освобождението. Още през м. май 1879 г. към 4-та батарея, дислоцирана в Русчук, с командир майор Николай Василиевич Калински, е създадена Първата Българска артилерийска духова музика. Тя не остава дълго в Русе, защото през 1880 г. е преместена като полкова музика във 2-ри артилерийски полк в гр. Шумен. Следващият опит е от 80-те години на 19-ти век. Тогава, на 10 декември 1883 г. командирът на Дунавската флотилия в Русе капитан-лейтенант Зиновий Рожественский подава рапорт до военния министър на Княжество България с искане да бъде разрешено откриването на оркестър към флотилията. На 15 декември министърът удовлетворява тази молба и със своя заповед № 22 от 10 януари 1884 г., Рожественский обявява списъка на първите 22-ма назначени музиканти. На 28 февруари 1884 г. за капелмайстор на оркестъра е назначен Франц Минарик. Официално с този акт новото флотско формирование става втори щатен оркестър в Българската войска. Така в Русе е поставено началото на военната духова музика, а скоро след него са формирани военни духови оркестри и към пехотните части. След петнайсетина години, при настъпили реорганизации, целият музикален взвод, начело с капелмайстора са преместени във Варна. Години по-късно Русенският военен духов оркестър е възстановен, а сред неговите диригенти са капелмайсторите Камен Луков, Венелин Крушев, Атанас Странджев, Антон Бояджиев, Ив. Златарев и др.

 

Когато през май 1963 г., Военният духов оркестър е разпуснат, за да не остане Русе без професионален духов оркестър, необходим за осъществяването на всички културно-масови и просветни събития, на диригента Стефан Вачев и на всички оркестранти е предложено да останат в града и да се включат в сформирането на граждански духов оркестър. Така през втората половина на 1963 г. е създаден Русенският граждански духов оркестър с диригент Стефан Вачев, музикант с опит, дългогодишен симфоничен диригент и капелмайстор. С щат от 22 оркестранти, първоначално той функционира към Стопанско предприятие „Културен отдих и украса“, а от 1971 г. е прехвърлен на подчинение на Окръжен съвет за изкуство и култура. Днес Биг бенд – Русе (духовият оркестър) е в структурата на Общинско предприятие „Русе Арт“.

 

През 60-те години от съществуването си Духовият оркестър се утвърждава като неизменен участник във всички градски културни прояви, национални празници и годишнини, посрещане и изпращане на гостуващи делегации, откриване на паметници и предприятия, участие във всички градски ритуали, както граждански, така и военни, и музикално-образователни програми. За всеки национален празник, за юбилейните годишнини и за всеки конкретен повод, оркестърът изготвя и посвещава специална концертна програма. С голям успех оркестърът се представя на прегледите на професионалните духови оркестри, като още през 1966 г. в София завоюва званието „Първенец“, прекрасен атестат за работа на диригента и постигнатия бърз напредък.

 

 Концертната дейност извън Русе е многостранна и многопосочна и привлича любители на музиката както в областта, така и в цяла България. Успешни са гастролите в Ботевград, Видин, Толбухин (дн. Добрич), София, Велико Търново, Силистра, Търговище и др. Репертоарът е разнообразен и винаги съобразен със събитието. Сред най-добрите постижения са изпълненията на пиесите „Вардар“ на П. Владигеров, „Нестинарка“ на М. Големинов, „Хайдушка песен“ на Ал. Райчев и др., а сред солистите четем имената на н.а. Николай Здравков, н.а. Кирил Кръстев, з.а. Атанас Атанасов, з.а. Петър Петров - саксофон, Пенка Дилова, Петър Льондев - пиано и др.

 

В началото на 70-те години на ХХ в. Гражданският духов оркестър е изправен пред катаклизъм. От пролетта на 1970 г. е възстановен Военния духов оркестър, с далеч по-добри условия за работа, които привличат както диригента Стефан Вачев, така и голяма част от оркестрантите. В града вече има 2 духови оркестъра, и двата ръководени от Ст. Вачев. Издига се дори идеята за военни събития да свири военният, за граждански – гражданският, а за национални празници и тържества да се обединяват. Тази идея си остава само като идея, а Ст. Вачев е диригент и на двата оркестъра временно, до назначаването на нов диригент - Петър Терзиев, дългогодишен артист-оркестрант в Русенския симфоничен и оперен оркестри. В негово лице виждаме човек с голяма амбиция, любов и отдаденост, човек с образование, готов да погледне проблемите и да се заеме с тяхното решаване. А те не са никак малко, но най-належащо е да се осигури зала за репетиции, да се подбере подходящ и разнообразен репертоар. Увеличаването на щатния състав и попълването му с можещи музиканти е бонус в тази посока. Резултатите от усилията на диригента П. Терзиев постепенно станат видими. Репертоарът е обогатен, все по-често пред оркестъра се поставят сложни в техническо и художествено отношение задачи – той свири увертюри, рапсодии, валсове, полка, и първите похвали не закъсняват. Произведенията на български и чуждестранни композитори, както класически, така и чисто военни, се възприемат спонтанно от публиката. Визията на оркестрантите е запазена – хубавите моряшки униформи - летни и зимни, които подхождат на духовия оркестър на най-големия и красив дунавски град – Русе, и го правят разпознаваем. За краткото време след назначаването си П. Терзиев успява да подготви подобаваща програма за 10-годишнината на оркестъра. Тържественият концерт се провежда в Дома на културата и преминава под бурните аплодисменти на русенската публика. Следва явяване на Втория преглед на гражданските духови оркестри в Кърджали, където русенци получават ласкави отзиви и оценки от критиците. Отличното впечатление, което оставят ги прави желан гост на всички празници и прегледи на духовата музика. В Толбухин (дн. Добрич) през 1979 г. с изпълнения на Щраус, Вагнер, Росини, Бородин и Хунгер, оркестърът вдъхновява публиката, а на прегледа на духовите оркестри в Кърджали, през 1981 г., вече безапелационно е завоювано почетно място сред оркестрите в България. Като връх в постиженията могат да се отбележат концертите, посветени на годишнините, както и изявите в гр. Рига (Съветски съюз), в рамките на „Дни на Русе в Рига“, при които са осъществени три самостоятелни концерта и телевизионни записи. (ф. 1545, а.е. 53)  Димчо Рубчев е диригентът осъвременил репертоара на оркестъра, привнасяйки нотки от популярната музика, евъргрийни и български фолклор, пречупен през призмата на съвременната музика. Той включва изпълнения на кавърверсии на Елвис Пресли и Франк Синатра, като по този начин привлича и по-различен тип меломани. Гост солисти на концертите на бенда са едни от най-добрите български джаз музиканти – Ангел Заберски, Михаил Йосифов, Венцислав Благоев, Хилда Казасян и др.

 

Диригентите на Представителния духов оркестър за целия 60-годишен период са само трима: Стефан Вачев, който застава начело в първите 8 години и полага основите; Петър Терзиев, който поема поста през 1972 г. и до 1995 г., когато се пенсионира, с уверена ръка води и утвърждава оркестъра и Димчо Рубчев, който и до днес ръководи и надгражда Биг бенд – Русе.  Не трябва да подминаваме и гост-диригентите проф. Николай Тонев и проф. Ерих Клай – диригент на Кведлинбургския държавен симфоничен оркестър от Германската демократична република, дали своя принос във формирането и израстването на духовия оркестър.

 

Наследил дълголетната традиция духовият оркестър се утвърждава със собствен стил и постепенно се превръща в една от емблемите на културния и обществен живот в Русе. Той има реализирани записи за Българската национална телевизия и Българско национално радио, има издадени самостоятелни компактдискове, а за големите си музикални и творчески постижения е отличен със специалната награда на Министерството на културата и орден „Кирил и Методий” I-ва степен (22.10.1988 за 25-год.). Номиниран е и в престижните национални награди „Кристална лира 2013 и 2014” в категория „Оркестрово изкуство”, като това е първият духов оркестър номиниран в тази категория. За изключителен принос за развитието на българското професионално изпълнителско изкуство през 2013 г., Биг Бенд – Русе е удостоен с 4 награди от Съюза на българските музикални и танцови дейци – две „Златни лири” на оркестъра и диригента и две „Сребърни лири” на двама от солистите на състава. През 2021 г. Биг бенда е удостоен и с „Награда Русе“.

 

Русенският духов оркестър заема достойно място сред културните институти в града. Години наред той печели обичта и уважението на русенци и присъствието му на градския площад създава празнично настроение и повдига духа им, защото празничният ден за гражданите е работен за оркестрантите. Дълголетното му съществуване доказва необходимостта му за русенци като продължител на музикалните традиции в нашия прекрасен град. В тази юбилейна година пожелаваме на диригента и оркестрантите много здраве, творчески успехи и любовта на публиката да не стихва!

 

Снимките и документите са от личните фондове на Стефан Вачев и Петър Терзиев, съхранявани в Държавен архив – Русе. Автор на материала: Таня Великова, Държавен архив - Русе.

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

 

     

 

                                                                                       

                                                                                

Съмишленици