Русенски истории
Началото на волейболната игра в Русе и региона

Източниците за появата на волейболната игра в Русе и региона са оскъдни. Според историческата справка на Димитър Млекаров – известен спортен деятел от миналото, запазена в Държавен архив – Русе и базирана на спомените на представители на спортни клубове от близкото минало, за появата на волейбола в Русе няма точни данни. По спомените на Благовест Николов - председател и Никола Павлов – секретар на спортния клуб “Победа” от с. Хотанца, Русенско в селото още през 1925-1926 г. е бил основан спортният клуб и впоследствие през 1930 г. легализиран към Б.Н.С.Ф. като си изработили печат, създали архив и др. 

 

Прочети повече тук

 

 

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

 

Освобождението на Русе

 

120 години от първата кинопрожекция в България

 

Добри Немиров

 

Бални страсти от преди две столетия

 

Русенската тарла

 

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

 

"В началото бе словото"

 

Димитър Вятовски

 

Здравко Кисьов 

 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

 

Река Дунав

 

Васил Левски - 180 години безсмъртие

 

Спомен за ваканцията

 

Стоян Михайловски

 

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

 

Как русенци са творили добро в миналото

 

Леон Даниел

 

Пробуждането като състояние на духа 

 

Сирни Заговезни

 

Всички лица на жената

 

Спасяването на българските евреи

 

Проф. Венелин Ганев 

 

Надя Винарова 

 

Български червен кръст

 

Спортът - воля, дух, обединение на хората

 

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

 

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

 

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Новини

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
15.09.2018

Датата 15 септември без съмнение предизвиква една и съща асоциация у малки и големи – това е първият учебен ден в България! А дали някога сме се замисляли защо точно тогава е решено да ударят за първи път училищните звънци?

До 1921 г. учениците са се връщали в класните стаи на 1 септември. През 1919 г. на власт у нас идва Александър Стамболийски заедно с партията му “Български земеделски народен съюз”, създадена като професионална организация на селяните у нас. Затова управляващите съвсем логично съобразяват политиката си с ежедневието и нуждите на хората от селата. Стамболийски взима решение за промяна на първия учебен ден, премествайки го с две седмици, а основната причината е да може децата да помагат в прибирането на реколтата.

От Възраждането до 1944 г. учебната година започва с водосвет и тържествено приемане на училищното знаме. По време на комунистическия режима водосветът е изключен от ритуала, но се възобновява на много места след 1989 година.  Учебните години не са започвали на обичайната дата само когато България е участвала във войни. По време на Балканските и на Първата световна война, например, повечето от големите ученици и преподавателите били на фронта, а голяма част от училищата се ползвали за щабове или военни лазарети. 

Русе е град, който още от годините преди Освобождението полага основите на доброто образование. На брега на Дунава за първи път отваря врати  Мъжката гимназия (дн. СУ „Хр. Ботев”), която до такава степен се превръща в елитно училище, че нивото на образованието, което получават възпитаниците й, доста дълго време не може да бъде задминато дори от Софийски университет. Макар и средно училище, директорите и преподавателите на Русенската мъжка гимназия „Княз Борис” възпитават и подготвят учениците си толкова старателно и качествено, че болшинството от тях стават професори, лекари, учени и дори министри.

България, която е предимно аграрна страна има отколешни традиции и в практическото образование. В Русе е открито първото земеделско училище в страната ни. След Освобождението първоначално със селскостопанското образование се заемат практическите образцови чифлици, първият от които се открива в бившия Нумине чифлик, основан от турския реформатор Мидхат паша през 1865 г. В своя доклад № 35 от 12.XII. 1879 г. Григор Начович, временен министър на финансите, обосновава необходимостта от отварянето на земеделски образцови чифлици, в които земеделието да се изучава практически. В отговор на 13.XII. 1879 г. излиза Указ № 374 на княз Александър I Батенберг за организирането на Образцов чифлик като нисше практическо училище, с пръв управител и учител по земеделие Георги Андреев Георгов и иконом – счетоводител Петър Жълтов. През 1883 г. нисшето практическо училище става средно земеделско училище, към което се създава опитно поле, за нуждите на винарски отдел, отдел за нови сортове земеделски култури, овощарска продукция, пчеларство и други.

В първите години след Освобождението, Русе е притегателен център за много чужденци. Река Дунав, предоставяйки многобройни възможности е основна причина в града да навлязат както финансови постъпление чрез търговията, така и новостите и европейските идеи. През 1883 г. в Русе отварят врати Немско училище, с първоначалната идея да дава образование на все по-нарастващата немска колония в града. Постепенно училището се развива и дава знания на учениците си както по основните предмети, така и по финансова кореспонденция и счетоводство, достигайки до признаването му за едно от  най-добрите немски училища извън Германия.

През 1896 г. в Русе е открит девически колеж с пансион, т.нар.  френски колеж „Нотър Дам Де Сион. Тук освен българки, са се  обучавали и еврейки, туркини, арменки, чехкини, австрийки и дори белгийка. Именно благодарение на възможностите на бащата на белгийката, собственика на т. нар. „Захарна фабрика” в града, към пансиона е построен и тенис корт. В колежа са предлагани също и разнообразни курсове. Почти всички дисциплини са изучавани на френски език, а учебниците и наръчниците са доставяни от Франция. Още в началните класове немският език е преподаван от немски учител, а впоследствие - английски, латински, италиански и през последните години - руски, преподаван от руски учител.

Началото на септември е начало на учебната година и в много други страни. На 1 септември прага на школото прекрачват в Чехия, Русия и повечето от останалите бивши съветски републики. В Гърция първият учебен ден е в средата на август. В Италия обаче не бързат и първия звънец бие чак на 1 октомври. В други страни обаче няма точно определена дата, а школата сами решават. Така е във Франция, Германия и Великобритания.

В Япония обаче традицията е друга и първият учебен ден започва в началото на април, когато цъфтят японските вишни - сакура. В страната на изгряващото слънце е прието, че пролетта символизира началото на нов живот, ето защо няма по-подходящо време за започване на училищни занятия. Японските ученици обаче все пак почиват през лятото. В Австралия пък учебната година започва през февруари.

Толя Чорбаджиева
Държавен архив - Русе

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                                    

 

 

                                            

 

                                                                       

 

                                                        

 

                                                                   

 

                                                                                                                           

 

 

Съмишленици