След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
- 90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
- Дарителски фондове в русенска девическа гимназия
- Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години
- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева
Датата 15 септември без съмнение предизвиква една и съща асоциация у малки и големи – това е първият учебен ден в България! А дали някога сме се замисляли защо точно тогава е решено да ударят за първи път училищните звънци?
До 1921 г. учениците са се връщали в класните стаи на 1 септември. През 1919 г. на власт у нас идва Александър Стамболийски заедно с партията му “Български земеделски народен съюз”, създадена като професионална организация на селяните у нас. Затова управляващите съвсем логично съобразяват политиката си с ежедневието и нуждите на хората от селата. Стамболийски взима решение за промяна на първия учебен ден, премествайки го с две седмици, а основната причината е да може децата да помагат в прибирането на реколтата.
От Възраждането до 1944 г. учебната година започва с водосвет и тържествено приемане на училищното знаме. По време на комунистическия режима водосветът е изключен от ритуала, но се възобновява на много места след 1989 година. Учебните години не са започвали на обичайната дата само когато България е участвала във войни. По време на Балканските и на Първата световна война, например, повечето от големите ученици и преподавателите били на фронта, а голяма част от училищата се ползвали за щабове или военни лазарети.
Русе е град, който още от годините преди Освобождението полага основите на доброто образование. На брега на Дунава за първи път отваря врати Мъжката гимназия (дн. СУ „Хр. Ботев”), която до такава степен се превръща в елитно училище, че нивото на образованието, което получават възпитаниците й, доста дълго време не може да бъде задминато дори от Софийски университет. Макар и средно училище, директорите и преподавателите на Русенската мъжка гимназия „Княз Борис” възпитават и подготвят учениците си толкова старателно и качествено, че болшинството от тях стават професори, лекари, учени и дори министри.
България, която е предимно аграрна страна има отколешни традиции и в практическото образование. В Русе е открито първото земеделско училище в страната ни. След Освобождението първоначално със селскостопанското образование се заемат практическите образцови чифлици, първият от които се открива в бившия Нумине чифлик, основан от турския реформатор Мидхат паша през 1865 г. В своя доклад № 35 от 12.XII. 1879 г. Григор Начович, временен министър на финансите, обосновава необходимостта от отварянето на земеделски образцови чифлици, в които земеделието да се изучава практически. В отговор на 13.XII. 1879 г. излиза Указ № 374 на княз Александър I Батенберг за организирането на Образцов чифлик като нисше практическо училище, с пръв управител и учител по земеделие Георги Андреев Георгов и иконом – счетоводител Петър Жълтов. През 1883 г. нисшето практическо училище става средно земеделско училище, към което се създава опитно поле, за нуждите на винарски отдел, отдел за нови сортове земеделски култури, овощарска продукция, пчеларство и други.
В първите години след Освобождението, Русе е притегателен център за много чужденци. Река Дунав, предоставяйки многобройни възможности е основна причина в града да навлязат както финансови постъпление чрез търговията, така и новостите и европейските идеи. През 1883 г. в Русе отварят врати Немско училище, с първоначалната идея да дава образование на все по-нарастващата немска колония в града. Постепенно училището се развива и дава знания на учениците си както по основните предмети, така и по финансова кореспонденция и счетоводство, достигайки до признаването му за едно от най-добрите немски училища извън Германия.
През 1896 г. в Русе е открит девически колеж с пансион, т.нар. френски колеж „Нотър Дам Де Сион. Тук освен българки, са се обучавали и еврейки, туркини, арменки, чехкини, австрийки и дори белгийка. Именно благодарение на възможностите на бащата на белгийката, собственика на т. нар. „Захарна фабрика” в града, към пансиона е построен и тенис корт. В колежа са предлагани също и разнообразни курсове. Почти всички дисциплини са изучавани на френски език, а учебниците и наръчниците са доставяни от Франция. Още в началните класове немският език е преподаван от немски учител, а впоследствие - английски, латински, италиански и през последните години - руски, преподаван от руски учител.
Началото на септември е начало на учебната година и в много други страни. На 1 септември прага на школото прекрачват в Чехия, Русия и повечето от останалите бивши съветски републики. В Гърция първият учебен ден е в средата на август. В Италия обаче не бързат и първия звънец бие чак на 1 октомври. В други страни обаче няма точно определена дата, а школата сами решават. Така е във Франция, Германия и Великобритания.
В Япония обаче традицията е друга и първият учебен ден започва в началото на април, когато цъфтят японските вишни - сакура. В страната на изгряващото слънце е прието, че пролетта символизира началото на нов живот, ето защо няма по-подходящо време за започване на училищни занятия. Японските ученици обаче все пак почиват през лятото. В Австралия пък учебната година започва през февруари.
Толя Чорбаджиева
Държавен архив - Русе