Русенски истории
МОТОЦИКЛЕТНИ ВЪЛНЕНИЯ…ИЛИ КАК СЕ ЗАРАЖДА ТОЗИ СПОРТ В…

Първото мотоциклетно състезание в света е проведено през 1895 г. по маршрут Париж – Бордо – Париж.  Само след 8 години и Русе се нарежда до големите европейски градове, които организират мото-състезания. В Държавен архив – Русе се пазят спомените на легендата на колоездачния и мотоциклетен спорт Милко Клайнер. Повече по темата можете да научите тук. 

 

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

- Зараждане на борбата в Русе и региона

- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула

Новини

Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
31.03.2019

Всеки е чувал израза „Ce la Vie!” („Това е животът”), който токова добре описва френския начин на живот. Вкусна храна, музика, докосваща сърцето, мода, която се налага по целия свят, архитектурни постижения, случили се за първи път тук – в една от най – красивите държави в света…Франция! Франция е известна с много неща: франзелата, баретата, парфюмите и още много други. Но няма как, чуеш ли за Париж да не се сетиш за най-популярния френски символ – Айфеловата кула. Тази уникална структура от тонове метал става на 130 г. Няма човек по света, който не знае къде се намира, но колко знаят подробности за Айфеловата кула?! 

Построена е от Густав Айфел и неговият екип като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г. Официално кулата е осветена на 31 март 1889 г., когато Густав Айфел завежда група правителствени личности на обиколка, но е  отворена за посещения на 6 май 1889 г. Тя мигновено се превръща в хит и се образуват големи опашки от желаещи да се качат да я разгледат. Кулата е висока 324 м и за да се стигне до върха, трябва да се преодолеят 1792 стъпала. Броят на стъпалата не е случаен – това е  годината на обявяване на Първата Френска Република. Първоначалният план е  кулата да се демонтира след 20 години. Но съоръжението има потресаващ успех, въпреки че не всички французи се гордеят с постройката, наричащи я „безполезна” и „грозновата”, като дори са правени редица петиции за демонтирането й. Небивалият успех носи бързи печалби и до края на 1889 г. са изплатени повече от три четвърти от разходите по строителството й.

През годините по-късно Айфеловата кула намира различни приложения. През октомври 1898 г. Йожен Дюкрете провежда първия сеанс на телеграфна връзка между Айфеловата кула и Пантеона. През 1903 г. генерал Ферие я използва за своите научни експерименти. Използвана е и от военните. През 1906 г. на нея се помещава първата радиостанция. На 12 януари 1908 г. от Айфеловата кула е излъчено първото радиосъобщение на голямо разстояние. На 4 февруари 1912 г. австрийският шивач Франц Райхелт скача от 60-метрова височина от първото ниво на Айфеловата кула, като на гърба си има собственоръчно изработен плащ-парашут, но опитът завършва трагично. През 1925 г. мошеникът Виктор Ластиг на два пъти продава Айфеловата кула за скрап. В края на 20-те и началото на 30-те години на XX в. кулата е била като билборд – три от страните ѝ са били брандирани с реклами на „Ситроен”. Когато Адолф Хитлер посещава Париж по време на Окупацията през 1940 г., кабелите на асансьора са разсечени от французите, за да бъде принуден Хитлер да се катери по 1792-те стъпала на стълбището до върха, но той така и не го прави. Остава изразът, че Хитлер покорява Франция, но никога не покорява Айфеловата кула. През август 1944 г. Хитлер заповядва на генерал Дитрих фон Холтиц, военен губернатор на Париж, да разруши кулата и заедно с нея целия град. Генералът не се подчинява на заповедта и успява да убеди Хитлер да я запази за комуникации.

От 60-те години на ХХ в. международният туризъм започва да се развива и постепенно се увеличава броят на посетителите, който достига 7 милиона души годишно. Много русенци също посещават Париж. Целите на нашите съграждани от миналото са разнопосочни, като някои от тях дори остават в историята. Такъв е примерът със Симеон Петров - първият български летец, летял над територията на България. През 1912 година, след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж. По време на обучението си Петров предлага и, придружен от Луи Блерио, осъществява първият нощен полет в историята на Франция. При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи. Френското списание „L'Aero”, орган на парижкия аероклуб, коментира: „Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.“ Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио. 

През 1924 г. на Лятната олимпиадата в Париж (тъй като същата година в Париж се провежда и зимна такава), България е сред 44-те страни участнички. Представя се в състезанията по футбол, лека атлетика, колоездене и конен спорт. Русенският колоездач Милко Клайнер е част от българската седемчленна група колоездачи. Макар представянето му да не е блестящо, за българския „прохождащ” спорт това е постижение.

Роденият в Русе блестящ юрист и дипломат Венелин Ганев също свързва живота си с Париж. След подписването на Ньойски мирен договор (27 ноември 1919 г.) проф. Ганев е назначен от министър - председателя Ал Стамболийски за председател на Българската делегация в Париж. Професор Ганев разгръща мащабна дипломатическа дейност, защитавайки българските интереси по въпросите за Западна Тракия, Македония, освобождаване на военнопленниците и пр.

Париж е мястото, където Захари Стоянов напуска земният си път. Свързал живота си  с Русе (с женитбата си с Анастасия Обретенова - дъщерята на Баба Тонка) той поема последната си глътка въздух на 2 септември 1889 г. в „Отел дьо Суез”.

Примерите за връзката между града карай Дунав и града край Сена са безброй. В миналото русенци са учили в Париж, участвали са в панаирите и изложенията, организирани там, търгували са, вземали са участие в културния живот чрез театрите, музиката, балета, изобразителното изкуство и т.н. Връщайки се в Русе, те носят със себе си духа на този уникален град, новостите, които той предлага на света, като ги преплитат с българската действителност и начин на живот. Именно този е начинът, по който Русе става най-европейският град в България.

Толя Чорбаджиева
Държавен архив - Русе

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                               

 

                                                                          

 

                                                                           

                                                                                                                                                       

 

                                                                              

 

                                                                         

                                                                                

Съмишленици