Новини

Всеки знае, че Томас Едисон е изобретил крушката. През 1879 г. един от най-известните изобретатели в света успешно тества електрическата крушка с нажежаема жичка. По време на демонстрацията Едисон заявява, че ще направи електричеството толкова евтино, че само богатите ще използват свещи. Месец по-късно той получава патент и светът никога не е същия.

По същото време България е млада, правеща първите си стъпки автономна държава. Като нейна столица, София има привилегията първа да ползва електричество. Но Русе бързо крачи след нея и още през 1900 г. започва сериозно обсъждане на въпроса за електрифициране на града. Електрифициране тогава не се е случило не поради нежеланието на фирми, които да го направят, а заради мнението на Русенската община, че електрифицирането е „ненавременно и скъпо”. В началото на века електричеството се смята достъпно само за богатите и за много градове осветлението е било немислимо. Русе по това време дори не е водоснабден и общинската управа отказва  да работи по електрифицирането. След години Русенската община счита това свое решение за огромна грешка, тъй като електрифицирането и водоснабдяването са два отрасла, добре работещи заедно, носещи добри приходи за бюджета на града. През 1910 г. Общината възлага на инж. Петър Малчев да изготви необходимите проекти, планове и тръжни книжа за направата на електрическата инсталация. За да събере сведения и работещ пример, инж. Малчев е командирован за около два месеца в различни градове: Будапеща, Виена, Нанси, Париж, Брюксел, Кьолн, Берлин, Ниш, София и др. Още през 1910 г. проектът на инж. Малчев е готов, като в своя рапорт той пише, че е вече крайно време Русе да бъде осветен, най-вече заради модернизацията на „главния осветителен орган -  електрическата крушка, която стигна тази точка на съвършенство щото вместо да консумира голямо количество ел. енергия на час, то това вече не е така, а и фабрикацията на ламби се усъвършенствува от ден на ден”. По време на своите проучвания на водещите фирми, произвеждащи електрически артикули, инж. П. Малчев успява да заинтригува много от тях, като фирмите дори изпращат свои инженери в Русе, за да съставят съответните доклади.  По време на дебатите какъв тип осветление да се направи на града, П. Малчев категорично изключва газовото, добавяйки, че  „нищо не е по-практично, по-елегантно, по-силно и даже по-икономично от електрическото осветление. Никое друго осветление не е тъй подвижно, променяемо  навсякъде и всякога, във всеки ъгъл на къщата и да е подчинено на нашата воля както нажежената електрическа ламбичка”. В проектите му се предвижва изграждането на електроцентрала, която да дава осветление за нуждите на града (публично и частно), за помпите по водоснабдяването, както и за моторите на дребната индустрия      - както в града, така и в околностите му.  На първо време са предвидени за осветяване близо 40 километра улици, най-вече в централната част на града и там, където последната регулация не пречи на проводниците. П. Малчев прави следните изчисления: „Сравнена, консумацията на ламбите в Русе със Софийската тарифа за публично осветление, би струвало 38,600 лв. годишно, а ако си служим със старите Едисонови ламби, такива каквито са днес в Софийските и които общината няма право да сменява, годишната консумация би била около 512250 киловата годишно и би струвало около 92,500 лв. Частните абонати се разделят на няколко категории, според „продължителността на горение: къщни, дюкянски, лабми в учреждения и такива с непрекъснато горение, като казарми, болници, телеграф и пр.”.

В края на 1910 г. инж. П. Малчев е повикан на двумесечно обучение като запасен офицер и работата по електроцентралата е спряна и едва средата на декември 1910 г. проектите са разгледани от техническата комисия, в която освен местни техници, участие взима и професор А. Модюи от френския град Нанси. Комисията намира работата на инж. П. Малчев за повече от задоволителна, като единствено е изменено местоположението на електроцентралата – от центъра на града „над Митницата, при градските бани”, вън от града „при изгорялата воденица”. Изменението е направено поради недостатъчното място, за едно бъдещо разширение на електроцентралата – за трамвайно депо и др. Плановете са приети от Общината и от комисия на Министерството, а от 1  ян. 1911 г. инж. П. Малчев е назначен за началник на електрическото отделение. В източната зона на Русе до р. Дунав е отделен парцел за строеж на електроцентрала, който се извършва от акционерно дружество от Виена. Строителството се извършва от фирма „Сименс Шукерт”.

Градската електроцентрала започва работа на 26 август 1916 г., но официалното ѝ откриване става на 17 февруари 1917 г. Русе е третият електрифициран град в България. Първоначално осветление има само от свечеряване до полунощ. Тази ограниченост на осветлението от една страна икономисва средства, но от друга създава проблеми. В часовете след изгасяне на осветлението, полицията все повече получава сигнали за кражби на части от градската мрежа. Това е предизвикано от усиленото търсене на частите (бушони, предпазители, жици), необходими за свързване на частните инсталации, каквито се предлагат много по-малко, отколкото е тяхното търсене. Заловени са русенци, които крадат нужните им части, като се катерят по стълбовете след 11 часа вечер, когато осветлението е спряно. Кражбите взимат такива размери, че принуждават началника на електрическото отделение при Русенската община инж. П. Малчев да спусне до всички  местни вестници  информация, в която се молят гражданите да не прибягват до кражби, да следят за такива и да сигнализират, тъй като кражбите често водят до повреди в инсталациите и спирането на тока.            Крайните квартали все пак остават без ток до 1924 г. Същата година е подновена работата по идеята за трамвай в Русе. С фирма „Д. Рублиов&И. Аранович” представляваща италианската фирма „Сосиете Електрика Национале” – Милано, Италия (една от най-големите европейски фирми в този бранш) се води кореспонденция за направата му. Според управата на града, трамвай трябва да обслужва „следните пунктове: Спирката, Гарата, Пристанището, Захарната фабрика, Мюлхаупт, Червен Иванов и Сарая. Улици през които ще минават трамвайните линии: Николаевска, Александровска, Кн. Борисова, Пиротска-Митарна, Радецка – Флотска, Шосето за гарата, Шосето за Захарната фабрика, Шосето за Липник”. В едно от писмата си до „Д. Рублиов&И. Аранович” инж. П. Малчев уточнява, че Русе има население 45000 души и собствена електрическа централа с 3 дизелови мотора от по 270 к.с., която може да бъде ползвана за нуждите на трамвая. През 1927 г.  е доставен един дизелов мотор с мощност 600 к.с. а през 1939 г. е доставена и голяма парна турбина с мощност 1400 киловата. По това време районът е наричан „топлата вода”, тъй като отпаден продукт от пароцентралата се отделя топла вода, която русенци използвали за домакинските си нужди - да перат, мият и т.н.  Преди 1944 г. електроцентралата става общинско предприятие. През 60-те години започва изграждането на ТЕЦ - Русе. Градът е включен в общата енергийна система на страната, а електроцентралата става ненужна.

Толя Чорбаджиева
Държавен архив - Русе