Новини

На 7 юни в Регионална библиотека „Любен Каравелов” – Русе бе посветена на поета и преводач Здравко Кисьов. Представена бе последната стихосбирка на поета „Отвъдно време”, съставена и художествено оформена от неговия син Роман Кисьов. Гостите на събитието имаха възможност да разгледат изложба, посветена на поета. Документите и творбите на Здравко Кисьов, показани в изложбата, са част от архивния фонд на Държавен архив – Русе и Регионална библиотека „Любен Каравелов”. Архивните документи са предадени в Държавен архив – Русе на  9 май 2016 г. Фондът се състои от 419 архивни единици, а историческите му граници са 1937 – 2017 г. Дарен е от сина и дъщерята на поета.

Здравко Крумов Кисьов е роден на 1 януари 1937 г. в гр. Завет, Разградска област, но почти целият му живот е свързан с Русе, където работи като журналист и редактор на литературни издания. Член е на Съюза на българските писатели (от 1970 г.) и на Съюза на преводачите в България (от 1974 г.). Бил е зам. председател на Клуба на дейците на културата в Русе, основател и първи председател на Дружеството на писателите в Русе от неговото създаване през 1976 до 1991 г., главен редактор на литературния алманах „Светлоструй“ (от 1982 до 1991 г.).

Автор е на поетическите книги: Откровение (1962), Монолози (1966), Покана за песен (1972), Баладичен час (1974), Вътрешен пейзаж (1976), И все сънувам хълм (1976), Необходима болка (1978), Безкрили ангели (1981), Местожителство (1982), Зрение (1984), Отличителен белег (избрано, 1985), Дихание (избрано, 1987), Тайнопис (любовна лирика, 1987), Показания (1990), Ежедневни разпятия (1995), Канон (избрано, 2002), Небесен глас (2002), Обратно време (избрано, 2007), на пътеписната книга за Латвия – Между солена и сладка вода (1977) и Рефлексии (посмъртно, 2015).

Негови книги са преведени на чужди езици: Laiks milet (Време за обич) – на латвийски език, превод: Ояр Вациетис и Имант Зиедонис, Starp salo udeni un saldudeni (Между солена и сладка вода) – на латвийски език, превод: Винифред Краучис, Czystopis (Светлопис) – на полски език, превод: Войчех Галонзка. Стиховете му звучат на английски, френски, немски, испански, гръцки, руски, полски, украински, белоруски, литовски, латишки, естонски, унгарски, словашки, румънски, сръбски, македонски, албански, турски, чувашки… Книгите му могат да се намерят в Британската библиотека в Лондон, Конгресната библиотека във Вашингтон, университетските библиотеки в Оксфорд, Харвард и много други.

Здравко Кисьов е известен и като активен преводач на поезия, главно на поети от Полша и прибалтийските страни. Превел е книги с избрани стихотворения от Тадеуш Ружевич, Тадеуш Шливяк, Анджей Важеха (Полша); Юстинас Марцинкявичюс, Витаутас Каралюс (Литва); Ояр Вациетис, Имант Зиедонис (Латвия); Матс Траат, Яан Каплински, Аарне Пуу, Индрек Месикеп (Естония), Катри Вала (Финландия), Алес Разанов (Беларус), Владимир Бурич, Вячеслав Куприянов (Русия), Марин Сореску (Румъния), Карл Сандбърг (САЩ), Вардан Хакобян (Нагорни Карабах), сборник „101 съвременни европейски поети“ и др. Участва в редица международни литературни форуми. Удостояван е с високи наши и чуждестранни отличия и награди, сред които: Орден „Кирил и Методий“ I степен (1982), Заслужил деятел на българската култура (1987), Златен знак на Съюза на преводачите в България, Награда „Русе“ за изкуство и култура (1987), Заслужил деятел на Полската култура (2002), Кавалер на ордена „Кръст на земята на Марияна“ на президента на Естония – за особени заслуги към Република Естония (2009), Международна литературна награда „Тудор Аргези“, Румъния (2011) и др. Почетен гражданин на Русе (2007).

Почива на 23 януари 2015 г. в Русе, на 78-годишна възраст, докато неговата последна книга „Рефлексии“ се подготвя за печат.