Русенски истории
100 години от създаването на Дома на изкуствата и печата…

След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

- Зараждане на борбата в Русе и региона

- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула

- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе

- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка

- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?

Балетът като магия

- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"

- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта

- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов

- Русе и борбата му с епидемиите в миналото

- 60 години куклен театър в Русе

- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов

- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре

- Фамилия Оджакови

- Когато в киносалоните започва да звучи екранът

- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови

- Заедно на сцената и в живота

- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси

- Община Русе в Деня на Общините

- Как се строи град

- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот

- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе

- От партийните архиви за строителството на летище Русе

- 60 години русенски духов оркестър

- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години

- От архивите на русенския Яхтклуб

90 години от рождението на маестро Георги Делиганев

Дарителски фондове в русенска девическа гимназия

Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години

- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант

- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева

 

Новини

Здравко Кисьов
15.06.2017

На 7 юни в Регионална библиотека „Любен Каравелов” – Русе бе посветена на поета и преводач Здравко Кисьов. Представена бе последната стихосбирка на поета „Отвъдно време”, съставена и художествено оформена от неговия син Роман Кисьов. Гостите на събитието имаха възможност да разгледат изложба, посветена на поета. Документите и творбите на Здравко Кисьов, показани в изложбата, са част от архивния фонд на Държавен архив – Русе и Регионална библиотека „Любен Каравелов”. Архивните документи са предадени в Държавен архив – Русе на  9 май 2016 г. Фондът се състои от 419 архивни единици, а историческите му граници са 1937 – 2017 г. Дарен е от сина и дъщерята на поета.

 

Здравко Крумов Кисьов е роден на 1 януари 1937 г. в гр. Завет, Разградска област, но почти целият му живот е свързан с Русе, където работи като журналист и редактор на литературни издания. Член е на Съюза на българските писатели (от 1970 г.) и на Съюза на преводачите в България (от 1974 г.). Бил е зам. председател на Клуба на дейците на културата в Русе, основател и първи председател на Дружеството на писателите в Русе от неговото създаване през 1976 до 1991 г., главен редактор на литературния алманах „Светлоструй“ (от 1982 до 1991 г.).

 

Автор е на поетическите книги: Откровение (1962), Монолози (1966), Покана за песен (1972), Баладичен час (1974), Вътрешен пейзаж (1976), И все сънувам хълм (1976), Необходима болка (1978), Безкрили ангели (1981), Местожителство (1982), Зрение (1984), Отличителен белег (избрано, 1985), Дихание (избрано, 1987), Тайнопис (любовна лирика, 1987), Показания (1990), Ежедневни разпятия (1995), Канон (избрано, 2002), Небесен глас (2002), Обратно време (избрано, 2007), на пътеписната книга за Латвия – Между солена и сладка вода (1977) и Рефлексии (посмъртно, 2015).

 

Негови книги са преведени на чужди езици: Laiks milet (Време за обич) – на латвийски език, превод: Ояр Вациетис и Имант Зиедонис, Starp salo udeni un saldudeni (Между солена и сладка вода) – на латвийски език, превод: Винифред Краучис, Czystopis (Светлопис) – на полски език, превод: Войчех Галонзка. Стиховете му звучат на английски, френски, немски, испански, гръцки, руски, полски, украински, белоруски, литовски, латишки, естонски, унгарски, словашки, румънски, сръбски, македонски, албански, турски, чувашки… Книгите му могат да се намерят в Британската библиотека в Лондон, Конгресната библиотека във Вашингтон, университетските библиотеки в Оксфорд, Харвард и много други.

 

Здравко Кисьов е известен и като активен преводач на поезия, главно на поети от Полша и прибалтийските страни. Превел е книги с избрани стихотворения от Тадеуш Ружевич, Тадеуш Шливяк, Анджей Важеха (Полша); Юстинас Марцинкявичюс, Витаутас Каралюс (Литва); Ояр Вациетис, Имант Зиедонис (Латвия); Матс Траат, Яан Каплински, Аарне Пуу, Индрек Месикеп (Естония), Катри Вала (Финландия), Алес Разанов (Беларус), Владимир Бурич, Вячеслав Куприянов (Русия), Марин Сореску (Румъния), Карл Сандбърг (САЩ), Вардан Хакобян (Нагорни Карабах), сборник „101 съвременни европейски поети“ и др. Участва в редица международни литературни форуми. Удостояван е с високи наши и чуждестранни отличия и награди, сред които: Орден „Кирил и Методий“ I степен (1982), Заслужил деятел на българската култура (1987), Златен знак на Съюза на преводачите в България, Награда „Русе“ за изкуство и култура (1987), Заслужил деятел на Полската култура (2002), Кавалер на ордена „Кръст на земята на Марияна“ на президента на Естония – за особени заслуги към Република Естония (2009), Международна литературна награда „Тудор Аргези“, Румъния (2011) и др. Почетен гражданин на Русе (2007).

 

Почива на 23 януари 2015 г. в Русе, на 78-годишна възраст, докато неговата последна книга „Рефлексии“ се подготвя за печат.

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

 

     

 

                                                                                       

                                                                                

Съмишленици