Русенски истории
Спортът - воля, дух, обединение на хората

От 2006 г. 17 май е обявен за Ден на българския спорт и празнуват всички, които работят в сферата на спорта. През далечната 1894 г. българският спорт прави първите си крачки, с пристигането на швейцарските учители по физическо. Русе може да се гордее, че е един от малкото градове, в които Шарл Шампо, Луи Айер и компания внасят футболни топки, боксови ръкавици, ски. Луи Айер дори е учител по физическо в Русенската мъжка гимназия в периода 1912 – 1915 г. Повече за постиженията на Русе свързани със спорта може да прочетете тук

 

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

 

Освобождението на Русе

 

120 години от първата кинопрожекция в България

 

Добри Немиров

 

Бални страсти от преди две столетия

 

Русенската тарла

 

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

 

"В началото бе словото"

 

Димитър Вятовски

 

Здравко Кисьов 

 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

 

Река Дунав

 

Васил Левски - 180 години безсмъртие

 

Спомен за ваканцията

 

Стоян Михайловски

 

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

 

Как русенци са творили добро в миналото

 

Леон Даниел

 

Пробуждането като състояние на духа 

 

Сирни Заговезни

 

Всички лица на жената

 

Спасяването на българските евреи

 

Проф. Венелин Ганев 

 

Надя Винарова 

 

Български червен кръст

Новини

Димитър Вятовски
06.06.2017

 

Да припомним за личността на поета и белетриста Димитър Вятовски - име на “забравен” поет и белетрист за широката общественост, но достатъчно известно на хората от Вятово (Ветово), тъй като авторът свързва своето творчество с родното си място, на което дава литературното име Летово. Повод е 90-годишнината от неговото рождение.

 

Димитър Христов Ковачев е роден на 24 май 1927 г. в с. Ветово, Русенко. От родното му място идва и по-късният му псевдоним. От запазените в Държавен архив - Русе биографични документи става ясно, че от 1941 до 1945 г. той учи в Мъжката гимназия “Хр. Ботев” в Русе, която напуска по “материални” причини, а от септ. 1945 г. до 1946 г. е ученик в Мъжката гимназия “Никола Й. Вапцаров” в Разград, където завършва средното си образование. От 1947 до 1949 г. отбива редовната си военна служба в 1- ва танкова бригада в София.

 

Започва работа като библиотекар в родното си място Ветово, а по-късно се мести в Русе. От 1950 г. до 1960 г. работи в Инспекторат по статистика – Русе, от 1960 до 1964 г. е редактор на русенския ведомствен вестник “Поливно земеделие”, а от 1964 до 1968 г. е читалищен организатор в родното Ветово. През м. април  1968 г. започва работа като гл. редактор на в. “Устрем” и в. “Дунавски фар” – орган на Пристанищното управление в Русе.

 

“Вятата”, както са го наричали неговите приятели, е част от групата на “сърдитите млади поети”, нарекли себе си по аналогия със „сърдитите млади хора“ в Англия. Сред тях са Иван Цанев, Димитър Горсов, Веселин Тачев, Георги Черняков, Здравко Кисьов, Тодор Копаранов, Христо Владимиров, Йордан Георгиев и Димитър Бобев. Годината е 1962. Времето е известно като „размразяване“ при комунистическия режим. След смъртта на Сталин социалистическите лидери се залавят да развенчеят култа към личността на „бащата на народите“. В Съветския съюз творци и интелектуалци не спират да говорят за режима. Но този романтичен период не трае дълго. Още в края на 1962 г. властта в СССР се окопитва и си дава сметка, че свободомислието завзема заплашителни размери. И правителството на Никита Хрушчов се залавя да “оправи” нещата, като ги върне в рамките на контролираното пеене на химни.

 

На 1 декември 1962 г. младите русенски „сърдити“ все още се подготвят за поредното си литературно четене в тогавашния ВИММЕСС (Висш институт за машиностроене и механизация на селското стопанство) - Русе, като издават поредната книжка - програмка с по едно стихотворение. Този път книжката е със заглавие „Поетическо вероизповедание“. Младите поети се радват, че стиховете им се посрещат с аплодисменти - пълна студентска аудитория, одобрителни възгласи и ръкопляскания. Младежите в аулата на ВИММЕСС са впечатлени от дръзките стихове на Иван Цанев: „Ще продадем последната си риза,/ за да отложим с някой ден/ смъртта. / Ако не се отровим с оптимизъм,/ ще надживеем/ края на света“. И от „Синьото“ на Веселин Тачев: „Два сини цвята:/ на синилото за пране/ и на изкуственото око/ на Гео Милев./ В двата цвята -/ два свята./ Кой е истинският?“. И от Черняковия порив: „Стани,/ синеблузо човечество!/ Удари по масата на времето!“, от Горсовата „Неделна литургия“ и от възгласа на „Младото биче“ на Здравко Кисьов: „Майко,/ раждай моите братя/ с рога!“.

 

Както е обичайна практика в онези години, съпротивата е смазана, позицията на “бунтарите” – заклеймена. В крайна сметка  „Сърдитите“ подписват покайно писмо, което излиза във в.  „Народна младеж”, а “групата” се разпада.

 

През целия си живот, въпреки другите му професионални занимания, Димитър Вятовски не спира да твори. С особена любов пише за родното си село. На родното си село посвещава “Делници в Летово” – разкази; “Родна стряха” – летопис за с. Ветово и др. Той е автор на много стихотворения, повести и разкази. През 1951 г., заедно със Стефка Попиванова, написват сценарий за късометражния филм "Край границата", спечелил през 1981 г. първа награда на конкурса за сценарии в София. Автор е на много исторически очерци за русенски предприятия. Но не успява да дебютира със самостоятелна книга, въпреки планирано негово заглавие на няколко пъти в Държавно издателство - Варна. В личния му архив остават ръкописи на стихотворения, на сборници с разкази, на повести  и роман. В началото на 2016 г. посмъртно е публикувана книгата му “Поломието. Разкази и стихотворения” като Книга десета от поредицата Библиотека “Лудогорие”, издавана в Разград. Материалите в нея са подбрани и се публикуват по направената в машинопис от Веселин Тачев самиздатска книга на Димитър Вятовски “Повик” през 1964 г.

 

Димитър Вятовски умира на 5 юли 1986 г. в Русе. Остава като една от недооценените, но самобитни и характерни фигури на белетрист и поет.

 

 

Цветомира Димитрова  

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                                                                                                                                                                                              

 

 

Съмишленици