Русенски истории
Пробуждането като състояние на духа

На 1 ноември празнуваме Деня на народните будители. Обикновено на този ден се споменават имена като Паисий Хилендарски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов …. Все познати и неоспоримо заслужили признанието ни. Но замисляме ли се колко много незнайни българи са се трудили ежедневно, давайки знания, вяра и сила българска. В Русенска област, във всяко едно село е имало училище, а в по-големите дори две, повечето отворили врати още преди Освобождението. Училището е свято място, а учителят - важна личност, заради силата, която вдъхва у децата. Повече за будителите от началото на миналия век може да прочетете тук

 

В продължение на 11 месеца Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

 

Освобождението на Русе

 

120 години от първата кинопрожекция в България

 

Добри Немиров

 

Бални страсти от преди две столетия

 

Русенската тарла

 

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

 

"В началото бе словото"

 

Димитър Вятовски

 

Здравко Кисьов 

 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

 

Река Дунав

 

Васил Левски - 180 години безсмъртие

 

Спомен за ваканцията

 

Стоян Михайловски

 

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

 

Как русенци са творили добро в миналото

 

Леон Даниел

Новини

Васил Левски - 180 години безсмъртие
18.07.2017

„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме”.

 

Няма човек да не познава тези думи. Левски несъмнено е най-великата личност на българската история, достигнала до нас като герой,  мъченик и стратег на българската национална революция.

 

Подробностите за неговия живот са известни на всички, но нека направим кратко обобщение, без да се впускаме в детайлите на революционната му дейност. Васил се ражда в семейството на Гина и Иван на 18 юли 1837 г. в Карлово. Още дете става послушник на вуйчо си в Хилендарския манастир, който по-късно го записва в курс за свещеници. През 1858 г., на 21 годишна възраст приема монашески сан в Сопотския манастир „Свети Спас” и духовното име Игнатий. През следващите години се сблъсква с идеите на Раковски за създаване на тайни общества в Българско и подготовка на въоръжен отряд в Белград. Те преобръщат съдбата му и той отдава живота си на революционната борба с думите „Аз съм посветил себе си на Отечеството си…да му служа до смърт и да работя по народната воля”.

 

 

В Русе първото общоградско честване на Левски се състои на 22 февруари 1902 г. Гимнастическо-плувателно дружество “Юнак” - Русе организира вечеринка в салона на новопостроеното Доходно здание. За целта Управителният съвет на дружеството отпечатва специална покана в печатницата на Малджиев.  Гимнастическата вечеринка започва в 8½ ч. вечерта с “Химн на българския юнак”, изпълнен от Юнашкия хор. Младите юначета представят на публиката различни гимнастически упражнения,  рецитират две стихотворения на Ив. Вазов (“Новите гробища на Сливница” и “Опълченците на Шипка”), стихотворението “Към моите братя” от Т. Китанчев, пеят български песни. Вечеринката завършва с “Жива картина. Обесването на В. Левски.”

 

 

Същата година, на 25 март, настоятелството на Карловското ученолюбиво дружество поставя на дневен ред въпроса за издигане паметник на Дякона в града. Обявен е конкурс за изработване на проекти и усилено се събират средства в цялата страна. Русенци  се отзовават и на тази инициатива. Учреден е Русенски “Клон на Комитета “Васил Левски”, който стана инициатор на “бляскаво увеселение в Алеите”, целящо да събере средства за издигането на  паметник в Карлово. Сред организаторите са посочени  дружествата “Рила”, Женското благотворително дружество “Добродетел”, Музикалното дружество “Лира”, Спортното дружество “Русенски юнак” и Дружество “Добрина – Йосиф І”. В отпечатаната в печатница “Меркур” покана, не е посочена датата на събитието, но вероятно празникът се е състояло през летните месеци на 1904 г. Алеите са огласяни от военна музика, а Спортното дружество изпълнява гимнастически упражнения. Специално за случая са построени павилиони, “декорирани с флагове и зеленина”. За късните вечерни часове е предвидено специално “венецианско осветление”. Пари за паметника се събират от входните билети, а видните госпожици и госпожи на Русе продават “най-разновидни портрети с лика и паметника на Дякона Васил Левски, разноцветни конфети и серпантини; много изящни смешни и забавителни предмети – играчки, красиви пощенски цветни карти”. На разположение на присъстващите на светското увеселение е организиран “бюфет с приятни, хладни напитки и разни закуски”. Подготвена е и изненада за вечерта – “в 6 часа ще се пусне балон”. И днес е събитие в града да се появи балон, а за началото на 20 век подобно съоръжение за града е било невероятно и запомнящо се събитие.

 

Творбата на Марин Василев с мото „Нам свобода и човешки правдини трябват” е приета за реализиране. На 15 май 1903 г. в Карлово, в присъствието на княз Фердинанд, премиера и министри е положен основният камък. В края на 1907 г. паметникът е окончателно завършен.

 

 

Така Русенския клон на Комитета “Васил Левски” с много любов и ентусиазъм организира за съгражданите си едно незабравимо бляскаво светско събитие, характерно за европейския дух на най-големия крайдунавски град. Дали събитието, за което разказахме, е първото по рода си, не е от първостепенна важност в случая. Любопитното е как в Алеите – място в края на града, което по инициатива на русенския окръжен управител Никола Обретенов през 90-те години на ХІХ в. е благоустроено в парк за разходка на гражданите, русенци са се събрали не просто да почетат Левски. Нашите съграждани от миналото са се включили в една родолюбива инициатива, били са част от цялото, точно така, както самият Дякон го е виждал в мечтите си – българският народ обединен от една кауза!

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                      

                                                                                                                                                                                

 

 

Съмишленици