След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
- 90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
- Дарителски фондове в русенска девическа гимназия
- Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години
- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева
„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме”.
Няма човек да не познава тези думи. Левски несъмнено е най-великата личност на българската история, достигнала до нас като герой, мъченик и стратег на българската национална революция.
Подробностите за неговия живот са известни на всички, но нека направим кратко обобщение, без да се впускаме в детайлите на революционната му дейност. Васил се ражда в семейството на Гина и Иван на 18 юли 1837 г. в Карлово. Още дете става послушник на вуйчо си в Хилендарския манастир, който по-късно го записва в курс за свещеници. През 1858 г., на 21 годишна възраст приема монашески сан в Сопотския манастир „Свети Спас” и духовното име Игнатий. През следващите години се сблъсква с идеите на Раковски за създаване на тайни общества в Българско и подготовка на въоръжен отряд в Белград. Те преобръщат съдбата му и той отдава живота си на революционната борба с думите „Аз съм посветил себе си на Отечеството си…да му служа до смърт и да работя по народната воля”.
В Русе първото общоградско честване на Левски се състои на 22 февруари 1902 г. Гимнастическо-плувателно дружество “Юнак” - Русе организира вечеринка в салона на новопостроеното Доходно здание. За целта Управителният съвет на дружеството отпечатва специална покана в печатницата на Малджиев. Гимнастическата вечеринка започва в 8½ ч. вечерта с “Химн на българския юнак”, изпълнен от Юнашкия хор. Младите юначета представят на публиката различни гимнастически упражнения, рецитират две стихотворения на Ив. Вазов (“Новите гробища на Сливница” и “Опълченците на Шипка”), стихотворението “Към моите братя” от Т. Китанчев, пеят български песни. Вечеринката завършва с “Жива картина. Обесването на В. Левски.”
Същата година, на 25 март, настоятелството на Карловското ученолюбиво дружество поставя на дневен ред въпроса за издигане паметник на Дякона в града. Обявен е конкурс за изработване на проекти и усилено се събират средства в цялата страна. Русенци се отзовават и на тази инициатива. Учреден е Русенски “Клон на Комитета “Васил Левски”, който стана инициатор на “бляскаво увеселение в Алеите”, целящо да събере средства за издигането на паметник в Карлово. Сред организаторите са посочени дружествата “Рила”, Женското благотворително дружество “Добродетел”, Музикалното дружество “Лира”, Спортното дружество “Русенски юнак” и Дружество “Добрина – Йосиф І”. В отпечатаната в печатница “Меркур” покана, не е посочена датата на събитието, но вероятно празникът се е състояло през летните месеци на 1904 г. Алеите са огласяни от военна музика, а Спортното дружество изпълнява гимнастически упражнения. Специално за случая са построени павилиони, “декорирани с флагове и зеленина”. За късните вечерни часове е предвидено специално “венецианско осветление”. Пари за паметника се събират от входните билети, а видните госпожици и госпожи на Русе продават “най-разновидни портрети с лика и паметника на Дякона Васил Левски, разноцветни конфети и серпантини; много изящни смешни и забавителни предмети – играчки, красиви пощенски цветни карти”. На разположение на присъстващите на светското увеселение е организиран “бюфет с приятни, хладни напитки и разни закуски”. Подготвена е и изненада за вечерта – “в 6 часа ще се пусне балон”. И днес е събитие в града да се появи балон, а за началото на 20 век подобно съоръжение за града е било невероятно и запомнящо се събитие.
Творбата на Марин Василев с мото „Нам свобода и човешки правдини трябват” е приета за реализиране. На 15 май 1903 г. в Карлово, в присъствието на княз Фердинанд, премиера и министри е положен основният камък. В края на 1907 г. паметникът е окончателно завършен.
Така Русенския клон на Комитета “Васил Левски” с много любов и ентусиазъм организира за съгражданите си едно незабравимо бляскаво светско събитие, характерно за европейския дух на най-големия крайдунавски град. Дали събитието, за което разказахме, е първото по рода си, не е от първостепенна важност в случая. Любопитното е как в Алеите – място в края на града, което по инициатива на русенския окръжен управител Никола Обретенов през 90-те години на ХІХ в. е благоустроено в парк за разходка на гражданите, русенци са се събрали не просто да почетат Левски. Нашите съграждани от миналото са се включили в една родолюбива инициатива, били са част от цялото, точно така, както самият Дякон го е виждал в мечтите си – българският народ обединен от една кауза!