След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
- 90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
- Дарителски фондове в русенска девическа гимназия
- Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години
- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева
Всички знаем датата 3 март - национален празник на Република България, денят на Освобождението, подписване на Санстефански мирен договор, финал на Руско-турска война. Всеки може да каже това. Кога обаче Русе се сдобива със свободата си?
Русе в зората на Освобождението си
План на Русе
Сражение край русенското село Иваново между руски и османски войници през октомври 1877 г.
Русенската крепост е освободена в резултат на подписаното примирие в Одрин на 31.01.1878 г., а на 20 февруари сутринта, през крепостната порта “Кюнту капу” в Русчук влизат руските войски с генерал Тотлебен с щаба си. Посрещнат е от турски караул, предвождан от Салем паша, българска делегация, начело с епископ Браницки (Васил Друмев), както и от множество хора, изпълнени с възторг от Освобождението. Улиците са пълни с тълпи ученици, мъже, жени и малки деца, които хвърлят отвсякъде разноцветни китки и изкусно изплетени венци, а във въздуха се носи приятния глас на руската музика. Руси, българи и цялото разнородно русенско население са слисани и плачат от радост. Епископ Браницки, начело на голяма депутация поднася на генерал Тотлебен хляб, сол и благодарствен адрес. След отговора на руския генерал, ликуващото шествие поема към катедралата „Св. Троица” за благодарствено молебствие. Английският вестник „Таймс”, руският „Московски ведомости” и други вестници от онова време картинно описват изгрева на свободата над Дунавският Русчук и поместват словото на Браницки: „И така нашето горещо желание се изпълни. След дълги години очаквания и съмнения, след дълги страдания и страх, накрая виждаме вас, храбрите и благородни воини, сред нас, като ни поднасяте желания мир. Ние знаем, че храброто руско войнство е понесло много трудности и лишения, проляло е много драгоценна кръв за нашето освобождение….”
Генерал Тотлебен, влязал с руските войски в Русе на 20 февруари 1878 г.
20 февруари - този радостен за русчуклии ден, се превръща в официален празник на града. В годините след Освобождението тази дата се посреща най-тържествено, с уважение и признателност. В дните преди самия празник, целият град се украсява в трибагреници. Домове, магазини и сгради са закичени с националния флаг. Всеки ден в училищата, казармите и салоните се изнасят беседи и сказки за значението на 20-ти февруари – Освобождението на Русе. Устройват се вечеринки, събрания и пр. инициативи от военните и благотворителните дружества в града. В празничния ден всички магазините са затворени, но украсени с цветя и българския национален флаг. Рано сутринта в катедралния храм „Света Троица” се отслужва панихида за загиналите войници и молебен за здраве и благоденствие. Следва парад на войските и шествие от русенския гарнизон до Паметника на свободата. Тук се полагат венци, а управата на града и видните русенски граждани държат речи. Следобеда и вечерта на празничния ден са посветени на забавления. На площада срещу Градското казино се устройва народна стрелба. В градския театър безплатно се поставя пиесата „Хъшове”. Устроен е банкет във Военния клуб. Вечерта пък е озарена от илюминации и факелно шествие.
Първата управа на Русе след Освобождението
Опълченци пред Паметника на свободата в Русе
Нека си спомним с патриотизъм и уважение за този ден и какво означава той за града, за русенци, за българската история, за нас!