Русенски истории
ПЪСТРОТА И ВЕСЕЛИЕ ЗАПАЗЕНИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ В ЕДНА ОТ ЕМБЛЕМИТЕ…

Традиционният русенски панаир Тарла̀ съществува от преди Освобождението. Вероятно името идва от турски език и означава "нива" (тур.: tarla), защото панаирът се правел на празно място, извън града, на т. нар. Владикова бахча, където в момента е разположен Паркът на младежта. Откривала се винаги на първия ден на Великден и работела денонощно цяла седмица. Повече за това можете да научите тук.

В продължение на 11 месеца Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

 

Новини

Освобождението на Русе
20.02.2017

Всички знаем датата 3 март - национален празник на Република България, денят на Освобождението, подписване на Санстефански мирен договор, финал на Руско-турска война. Всеки може да каже това. Кога обаче Русе се сдобива със свободата си? 

 

Русе в зората на Освобождението си

 

План на Русе

Сражение край русенското село Иваново между руски и османски войници през октомври 1877 г. 

 

Русенската крепост е освободена в резултат на подписаното примирие в Одрин на 31.01.1878 г., а на 20 февруари сутринта, през крепостната порта “Кюнту капу” в Русчук влизат руските войски с генерал Тотлебен с щаба си. Посрещнат е от турски караул, предвождан от Салем паша, българска делегация,  начело с епископ Браницки (Васил Друмев), както и от множество хора, изпълнени с възторг от Освобождението. Улиците са пълни с тълпи ученици, мъже, жени и малки деца, които хвърлят отвсякъде разноцветни китки и изкусно изплетени венци, а във въздуха се носи приятния глас на руската музика. Руси, българи и цялото разнородно русенско население са слисани и плачат от радост. Епископ Браницки,  начело на голяма депутация поднася на генерал Тотлебен хляб, сол и благодарствен адрес. След отговора на руския генерал, ликуващото шествие поема към катедралата „Св. Троица” за благодарствено молебствие. Английският вестник „Таймс”, руският „Московски ведомости” и други вестници от онова време картинно описват изгрева на свободата над Дунавският Русчук и поместват словото на Браницки: „И така нашето горещо желание се изпълни. След дълги години очаквания и съмнения, след дълги страдания и страх, накрая виждаме вас, храбрите и благородни воини, сред нас, като ни поднасяте желания мир. Ние знаем, че храброто руско войнство е понесло много трудности и лишения, проляло е много драгоценна кръв за нашето освобождение….”

 

Генерал Тотлебен, влязал с руските войски в Русе на 20 февруари 1878 г.

 

20 февруари - този радостен за русчуклии ден, се превръща в официален празник на града. В годините след Освобождението тази дата се посреща най-тържествено, с уважение и признателност. В дните преди самия празник, целият град се украсява в трибагреници. Домове, магазини и сгради са закичени с националния флаг. Всеки ден в училищата, казармите и салоните се изнасят беседи и сказки за значението на 20-ти февруари – Освобождението на Русе. Устройват се вечеринки, събрания и пр. инициативи  от военните и благотворителните дружества в града. В празничния ден всички магазините са затворени, но украсени с цветя и българския национален флаг. Рано сутринта в катедралния храм „Света Троица” се отслужва панихида за загиналите войници и молебен за здраве и благоденствие. Следва парад на войските и шествие от русенския гарнизон до Паметника на свободата. Тук се полагат венци, а управата на града и видните русенски граждани държат речи. Следобеда и вечерта на празничния ден са посветени на забавления. На площада срещу Градското казино се устройва народна стрелба. В градския театър безплатно се поставя пиесата „Хъшове”. Устроен е банкет във Военния клуб. Вечерта пък е озарена от илюминации и факелно шествие.

Първата управа на Русе след Освобождението

 

Опълченци пред Паметника на свободата в Русе

 

 

Нека си спомним с патриотизъм и уважение за този ден и какво означава той за града, за русенци, за българската история, за нас!   

 

 

 

 

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                         

      

                                                                                                            

 

 

Съмишленици