След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
- 90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
- Дарителски фондове в русенска девическа гимназия
- Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години
- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева
Първото мотоциклетно състезание в света е проведено през 1895 г. по маршрут Париж – Бордо – Париж. Само след 8 години и Русе се нарежда до големите европейски градове, които организират мото-състезания. В Държавен архив – Русе се пазят спомените на легендата на колоездачния и мотоциклетен спорт Милко Клайнер. Според разказа му през 1903 г. на Велодрум (със землен насип) е използван мотоциклет, което може да се смята за първото в България, въпреки официалната теза, че в София мотоциклет за състезания се ползва между 1907-1910 г. Доказателство за преднината на Русе е Протокол на Колоездачно русенско дружество от 27 февр. 1903 г., в което недвусмислено е посочено: „Точно в 6, 31 ч. бегачите на 20 километра, след като се споразумели с Ханс Вебер, щото да ги води с мотора си 59 обиколки, тръгват. На 22-рата обиколка Оскар Шехтер излиза пред мотора, който карал полека и бегача Адолф Пехер, който застигнал при ляв завой пада с велосипеда си, на който след малко пак секачи и продължи пътя си, обаче бил спрян от Вебер, когото журито поставиха да провожда бегачите. В това време обаче, Шехтер изминал 22-рата обиколка и по решение на журито, той слезе от велосипеда си, като му се призна и приза…”. Ханс Вебер, заедно с брат си Алонс и майка си Мария Вебер притежават до 1919 г. магазин за грамофони, електрически и пиротехнически артикули, картички и пр.
Междувременно в Европа продължават да работят по усъвършенстването на мотора и на мото-спорта, а в Лондон през 1904 г. се създава и Международен съюз по мотоциклетизъм. Българските любители на скоростите не пропускат това. До 1910 г. в страната ни има около 7-8 машини, а едни от най-популярните марки са „Лаурин – Клемент”, „Адлер”, „Вандерер” и др. Българския мотоциклетен клуб се създава 20-те години на ХХ в., а първото организирано мотоциклетно състезание в България е по маршрут София – Панчарево и обратно, през 1925 г. Сред участниците е и русенецът Милко Клайнер. Русенския клуб на мотоциклетистите се създава една година по-късно и вече редовно се включва във състезания. За русенецът Милко Клайнер, който между впрочем е и начело на представителство на солидната немска фирма „Солинген” със седалище в Русе, мотоциклетизмът е поредното сериозно увлечение, взаимствано от промените на „широкия свят”. Толкова сериозно, че през 1929 г. на 6-7 юли печели сребърната купа от международната надпревара по пистата на Колудрума. Няма съмнение, че Клайнер е един от най-изтъкнатите мотоциклетисти у нас в зората на мотоциклетния спорт.
За приноса на крайдунавския град за развитието на мотоциклетизма може да се говори много. Мотоциклетните състезания бързо навлизат в ежедневието на русенци. През 30-40-години на ХХ в., тъй като са пряко свързани с развитието на техниката, нещо модерно и почти невиждано до онова време, започват бързо да завладяват главите на младите хора. От колоездачите мотоциклетисти Милко Клайнер и Атанас Атанасов, в края на 30-те години се форми сериозна група отдадена на този спорт:Цанко Джамбазов, Христо Николов – Дядката, Антон и Иван Ковачеви, Харалампи Иванов, Кирил Иванов.