Новини

Русенският куклен театър навършва 60 години от своето създаване. Рождената му дата е 15 февруари 1960 г., когато официално получава статут на Държавен куклен театър. Реално обаче той прави първите си стъпки, пет години преди това - през 1955 г. И колкото и странно да звучи, приказното забавление, създавано от хора и кукли, се заражда в скучно звучащата институция „Профсъюзен дом на културата на работниците от транспорта” – Русе (по-известен сред русенци като Дом на културата).

Домът на културата е създаден през 1954 г. и за една година организира различни кръжоци и групи – акордеон, хор, танцов ансамбъл и др. Необходимо е да припомним, че говорим за период, когато всяка дейност на обществото (на колектива, ако трябва да използваме тогавашната терминология) и дори на отделния човек е организирано от Партията. В случая Партията, с цел да организира работниците (и техните семейства) и да „насърчи  тяхната художествена самодейност и масово-политическа работа, да им помогне да повишат своята култура, квалификация и профсъюзна съзнателност”, създава Профсъюзния дом. Днес всичко това звучи странно, но животът тогава е бил организиран по този начин. Година след прохождането на Дома на културата, на 2 ноември 1955 г., на заседание на Управителния му съвет се прочита изложение и препоръка за създаване на куклен театър. Сред другарите започва обсъждане на даденото предложение, оформя се тезата, че куклен театър в Русе няма и създаването му е „наложително за доставяне удоволствие на децата от града и реализиране на приходи”. Театърът започва работа на 4 ноември 1955 г. с разучаване на пиесата „Червената шапчица”, а ръководителя (който не се споменава в протокола) се наема да работи безвъзмездно. На 30 ноември е сключен и договор,  между Дома на културата и Цанко Димитров (художник на Дома).  Едва през зимата на 1956 г. за ръководител на Кукления театър е назначен Никола Кръстев Гецов, който остава начело на театъра 10 години. Никола Кръстев по професия е актьор и от самото начало започва да действа със замах, видимо приел присърце идеята да направи от малката куклена трупа, зачислена към Профсъюзния дом, нещо по-голямо и значимо за града. Въпреки, че условията, при които репетира куклената трупа са доста незадоволителни, имайки предвид че дори нямат самостоятелно място за това, Никола Кръстев организира турне за есента на 1956 г. За малките зрители куклените актьори са подготвили „Лъжливото овчарче”, „Альонка и патенцето” и първата им пиеса „Червената шапчица”. Междувременно като ръководител и постановчик Н. Кръстев извоюва за трупата техническия кабинет за техните репетиции, а по-късно, успява да издейства, както той казва „по свои начини” куклите да бъдат качествено изработени в Коларовград (дн. Шумен).

Базирани основно на ентусиазъм и любов към кукленото изкуство, минават 5 години. Първите пет години са особено трудни за артистите-самодейци, защото през деня те са работници във фабрики и заводи, а вечер, вдъхновени от любовта си към децата, репетират до късно. Може би тези първи артисти на театъра са били неопитни, учили са се в движение, но пък това е компенсирано с любов към изкуство и стремеж да открият за децата „кукления театър”. Една след друга следват премиерите, успехите и броя на публиката, като дори се налага да се играят извънредни представления. Играят се и благотворителни спектакли. През 1963 г. Кукленият театър играе безвъзмездно, в полза на пострадалите от земетресение в Скопие.

Така се оформя идеята самодейният куклен театър да прерасне в професионален. Това се случва през 1960 г., когато куклената трупа става филиал към Драматичен театър „Сава Огнянов”. Никола Кръстев остава негов ръководител и постановчик, но е задължително да споменем и останалите имена, основатели на Куклен театър – Русе: Цветко Цветков – художник, артистите Емилия Топалова, Елга Топалова, Лидия Александрова, Бонка Цветкова, Райна Ботева, Георги Мичев, Бранимир Даскалов, Атанас Карамаждраков, Богдан Лазаров и Калчо Димов, технически персонал – Йордан Михайлов – осветител, Стела Кръстева – куклоконструктор, Георги Боянов – шофьор (на предоставения безвъзмездно от Драм. Театър автобус „Икарус – 31”), Иван Илиев – дърводелец. Художникът Цветко Цветков остава в Кукления театър дълги години. Талантливите му изяви в художественото оформление на спектаклите го утвърждават  като един от авторитетните куклени сценографи в България. Първи режисьори са Никола Кръстев и Атанас Воденичаров. Официалният „скок” в дебрите на професионалния театър, русенските кукловоди правят на 13 март 1960 г. с постановката „Патилата на Скок – Подскок”. Следват премиерите на пиесите „Юнак – закрилник”, „Какво се случи в гората”, „На лъжата краката са къси”, „Веселите мечета”, „Отишъл дядо за риба” и други. Публиката става все повече, а театърът, както и в своето начало, така и след това излиза извън пределите на Русе. Посещава всички селища от окръга с по няколко спектакъла на сезон. Театралният автобус „Икарус-31” обикаля русенските селца и градчета, за да може да разкрие на всяко дете изумителната магия на кукленото изкуство.

Куклите живеят в Драматичния театър до 1965 г., когато получават свой дом. И то не какъв да е, а красива сграда с много история - бившата Дирекция на Железниците (построена през 60-те години на XIX в.), бившата княжеска резиденция на Александър I Батенберг. Тази сграда и до днес е дом на Русенския куклен театър. На 1 юни малкият, но кокетен, нов дом на Кукления театър отваря тържествено врати, за да покаже на своите малки зрители „Златното момиче”. Децата на Русе вече имат свой театър, а артистите свое място, което дава възможност за истинска творческа дейност.

Русенският куклен театър и до днес символизира вълшебство и романтичност. Той крие загадки, тайнства и магии, което доставя радост и наслада на малките зрители. И въпреки, че празнуваме 60-годишен юбилей на кукленото изкуство в Русе, длъжни сме да отдадем почит и на всички, които много преди 1960, та дори и преди 1955 г. са се опитали (макар краткотрайно и неуспешно) да включват кукления театър в репертоара на русенци - Димитър Янков, Коста Борисов, Иван Русев и др. Без техните плахи крачки, нямаше да се стигне до 60 години естетическа наслада и необятен космос на кукли. 

Толя Чорбаджиева
Държавен архив - Русе