Новини

Болестите съпътстват човешкото съществуване от незапомнени времена. Хората навсякъде по света са покосявани от различни зарази, често придобиващи епидемиологичен и пандемичен характер. Първата регистрирана пандемия в света е т.нар „Юстинианова чума”, започваща 541 г. и отнела живота на повече от 25 милиона души само в Европа. Самият Юстиниан, на когото е кръстена болестта, се заразява, но успява да оцелее. За най-мащабна пандемия се смята т.нар „Черна смърт”, идваща през 1320 г. от Източен Китай. По време на своя пик – 1346-1353 г. – тя унищожава ¼ от популацията на човечеството. Именно тогава европейските владетели въвеждат карантината – корабите пристигащи на пристанищата изчакват 40 дни, без да разтоварват стоката си и без екипажа да слиза на брега.

Какво се случва в Русе по време на епидемии, проследяваме пожълтелите стари документи на Държавен архив – Русе. Повече информация намираме за периода между двете световни войни, тъй като и след двете в града върлуват няколко силно заразни болести. През 1918 г. в последните месеци на Първата световна война, започва масовото разпространение сред русенци на Инфлуенца или т. нар. Испански грип. Вирусът е наречен „испански” по една единствена причина – информацията за настъпващата пандемия идва именно от Испания, където все още съществува свободно разпространяваща се информация по медиите, за разлика от останалите европейски страни, които по военни тактически съображения контролират потока на информация. Испанският грип не подминава и Русе. В града се разпространяват листовки с информация за предпазване, симптоми и лечение на болестта: „Испанската инфлуенца е болест заразителна. От нея боледуват хора от всякаква възраст. Тя се предава от човек на човек чрез въздуха. Понеже микробът се намира в дихателните органи, то затова предаването става най-вече чрез въздуха, който издишва болния и най-вече при кашлянето. Болният е заразителен, както докато трае болестта му, така и след оздравяването му, в продължение на 10 дни. Заболяването става внезапно, а не постепенно. Явява се силен огън (повишена е температурата на тялото), главоболие, болки в разни части на тялото, болки в гърлото, голяма обща слабост и в повечето случай кашлица, която продължава няколко дни след спадане температурата. Болестта продължава 2-3 дни, а понякога цели седмици, особено когато се явят усложнения. Най-честите усложнения са бронхит и Бронхо-Плеумония, които в някои случаи погубват болния…”.

Епидемии от две коварни болести - коремен и петнист тиф разтрисат Русе през 20-те години на ХХ век. И двете не са вирусни заболявания, а такива, причинявани от бактерии, следствие на лоша хигиена. Епидемията от петнист тиф в Русе и областта започва още 1919 г. и до 1924 г. върлува в града с различен интензитет. Регистрирани са множество случаи както в града, така и в няколко русенски села. Русенското санитарно отделение бързо взима мерки, сформирайки групи, които да претърсват селата за болни и контактували с тях, за да бъдат изолирани. Предвид факта, че тази болест е силно заразна и се причинява от въшките, Дирекция на народното здраве изпраща окръжни до русенския окръжен „хигиенически” съвет за: „обезвъзшляване” на цялото население; да се острижат децата във всички училища; в селата с констатирани случай да се закара Дезинфекционната машина от Русе; в окръжния вестник да се отдели листче за отпечатване наставления за предпазване от петнист тиф”. Русенския лекар призовава общината бързо и енергично да вземе мерки спрямо тази „опасна, смъртоносна и силно заразна болест”. И мерки са взети, много от тях напомнящи на тези, които самите ние преживяваме днес. Русенската община отпуска средства за допълнително наемане бръснари „за бръснене и стрижене на болните и карантинните”. Болните се "зачисляват на храна" към общинската болница, а тези в контакт с тях, се поставят под карантина по домовете си за 21 дена. Наредено е от русенския градски разсадник да се доставя на болните "спанак и друг зеленчук". Болните от общинската болница са преместени в държавната, като общинската е превърната в инфекциозна. Сформирани са дезинфектаторски групи, които дезинфекцират дрехите и покъщнината на всички болни, както и на тези, контактували с тях. Обсъдена е възможността за направа на перални за бедното население, като за целта се ангажира Еврейската баня (поради лошото състояние на банята, са отпуснати средства за ремонта й). Строго се следи за чистотата в кръчмите и заведенията. За нуждите на Санитарното отделение се предоставят конете на пожарната команда, за да може лекарите да ги ползват за ходене при болните из кварталите, както и за превозване дрехи и дезинфектанти. Застраховат се лицата, ангажирани за ходене при заразените, а на медиците е осигурено допълнително възнаграждение. Изискани са сапун и долни дрехи от военните складове за нуждите на бедното население. До края на януари 1919 г. са констатирани 20 случая на петнист тиф, който се разпространява главно в покрайнините на града. Бързото нарастване броя на болните от петнист тиф, както в града, така и в селата, кара Русенската община да забрани провеждането на "Смилския панаир" (в с. Тетово).

Коремен тиф вилнее в Русе на няколко пъти между двете световни войни.  В рапорт на Санитарното отделение от януари 1919 г. научаваме за  борбата с развиващата се епидемия в града, като освен петнист и коремен тиф се появява, скарлатина, дифтерит и други инфекциозни болести. Заради "невъзможно и гибелно състояние в хигиенистическо и здравословно отношение на русенските улици”, управата на града спешно дава своите разпореждания. Подобрено е събирането и изхвърлянето на боклука от заведенията и къщите, за да не се затрупват със смет улиците, площадите и обществените места. На Санитарното отделение е отпусната допълнителна сума за наемаме частни каруци, тъй като тези които са налични се оказват недостатъчни. В същото време градските метачи масово започват да напускат работа, заради ниското заплащане (5 лв. надница на ден). Това положение лесно е коригирано - надницата на метачите се повишава на 15 лв. В рапорт на главния градски лекар откриваме потресаващи факти: „в града ни на разни места има много умрели животни, коне катъри и други на английските и французките войски и на наши части, които дълго стоят непогребани, а това може да се отрази гибелно в здравословно отношение на населението,.. за да се погребат тия трупове в изкопи, ще трябва да се образуват две команди от по 10 човека и по 1 надзирател..мястото на изкопите се определя от Санитарното отделение". През октомври 1924 г.  Русенския окръжен "хигиенически" съвет (окр. управител Ив Ковачев, д-р Мустаков, инж. В. Малчев, управителя на държавната русенска болница – д-р Попов, полковия лекар д-р Леонидов, главен градски лекар д-р Антонов и др.) обсъждат епидемията от коремен тиф: "Сега има 28 случая  и то в разните части на града, от което следва че причината е водата. През лятото т.г. изворната вода от водопровода се смени с вода от кладенците в градската цветарница, вследствие се пукаха тръби, образоваха се калове във водопроводните тръби и водата се замърси. От тогава именно датира и коремния тиф”. Мерки за локализиране и прекратяване на болестта се вземат и дори е ангажиран бактериолог от София да изследва водата. Взема се решение да се промие градския водопровод "в района на казармата на Пети пехотен полк, край Държавното мебелно училище и до пазаря към касапите, надолу по Дунава; да се препоръча пиенето на преварена вода и да не се употребяват сурови продукти; да се препоръча на гражданите да не се сношават с болни от коремен тиф и веднага да съобщят на санитарните власт за заболелите; задължават се началниците на учреждения, учителите от всички училища и притежатели на фабрики, да съобщят за заболели свои чиновници, ученици, работници; всички жилища, дворове и отходни места да се почистят и посипят с вар; хотелите и хановете да държат абсолютна чистота".

През 1922 г. дифтерит поставя на изпитание русенци. Спазвайки указанията на Здравното министерство, властите в Русе спускат разяснения във в.  "Русенска поща" за болестта: "Дифтеритът е тежка заразителна болест в гърлото, която винаги и бърже  свършва със смърт, ако веднага не се повика лекар. От нея боледуват деца от 1-10 годишна възраст. Против дифтерита има сигурно лекарство - противодифтеритен серум, но той помага само когато се употреби в първите 2-3 дена...Ако в къщата има други деца, макар и здрави, трябва да се нацъркат със серум...Слюнките, сополите и храчките на болното дете трябва да се унищожават чрез изгаряне или чрез отровна вода...". Сред указанията давани на населението, не само срещу дифтерит, а като общо правило за всяка болест, е и противопоказното ходене на гости при болен. При това опасността, за която властите предупреждават, не е за здравия, поставящ се в ситуация да се зарази, а за болния, скучаещ от досадното и продължително стоене на госта. "А знае се, че досадата и безпокойствието влошават положението на болния".  Същата година се дават сведения за повишаване броя на заразени от скарлатина. За предпазване от тази силно заразна болест, русенската санитарна власт дава указания да се изолират болните, като при тях не се допускат външни лица, за да се ограничи разпространение на заразата. Интересен е начина, по който семейството информира околните, че в къщата има заразен - на вратата се поставя червена точка.

За борбата със заразните болести, освен обичайните мерки, които се взимат - безопасно водоснабдяване, осигуряване чистотата на улици и площади, организирано събиране на сметта, ваксинации и пр. - се прилага и един дори комичен прийом: „със всички средства да се подпомага контролът за чистоплътността (въшливостта) на населението; подтикване и подпомагане населението за постоянно самопочистване; поощряване и създаване облаги, предпочитания и награди за чистоплътните; ограничаване контактите на нечистоплътни лица – цигани и скитници – с населението; ограничаване скитничеството и чергарството; ограничаване заселването и квартируването на скитници в чертите на заселените места и измежду населението; пълно и широко съдействие на здравните органи чрез: проверка на населението за чистоплътност чрез административна и полицейска помощ, като за целта се създават нарочни списъци; подпомагане обезвъшаването на населението с уреди и средства за обезпаразитяване.

Болести, епидемии, пандемии и пр. винаги ще има, карайки хората да се чувстват малки и безсилни. Човешкият род, обаче  винаги намира начина да надвие заразите и да излезе победител в битката. Така ще бъде и днес!

Толя Чорбаджиева
Държавен архив - Русе