След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
- 90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
- Дарителски фондове в русенска девическа гимназия
- Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години
- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева
В края на XIX и началото на XX век най-луксозният хотел в Русе е „Ислях хане”. Обзаведен е със специално доставени от Виена мебели, с перфектно обслужване от наети келнери, готвачи и музиканти от Австрия и Румъния. Хотелът има голяма вътрешна градина, казино и просторен салон, което го прави най-предпочитаното място за балове и концерти. При посещението си в Русе през 1874 г. “в доста добре обзаведения хотел Ислях-хане” отсяда и унгарският пътешественик и изследовател, картограф, археолог, историк, етнограф и илюстратор Феликс Каниц: “В първия етаж има голяма зала – пише пътешественикът, използвана през зимата за увеселения, балове, представления на оперетни пиеси, комедии и т.н. В трапезарията на партера видях маси сложени за “табъл д’от” и “а ла карт”, бюфет с унгарски и френски вина, където имаше и няколко гръцки, френски и български вестници. От трапезарията отидох в градината, грижливо подредена от стар унгарски емигрант. От нея се откриваше великолепен изглед към отсрещния нисък румънски глинест бряг...”.
Известно е, че балове в хотел „Ислях хане” са организирани още преди Освобождението. Подобни мероприятия и забавления са по-скоро нетипични за нравите на русенци, отколкото да е нещо обичайно. Първите балове в българските земи се организират в началото на 50-те г. на ХІХ в., когато унгарецът - франктерзия (шивач на модни дрехи) и любител музикант Михай Шафран създава в Шумен първия оркестър. Забавленията се харесват и на русенци. Те също започват все по-често да си организират увеселелния по различни поводи. Баловете са посещавани от чуждите консули в града (руски, австро-унгарски, пруски, френски), чужденци, първенците на града, военни, заможни русенци и т.н. Желаещите да посетят събитието, заплащат вход. На поканите, които показваме (от 1867 г.), ясно се вижда: таксата е 20 гроша, но господата, придружени от «две госпожи» са освободени от входната такса. В навечерието на бляскавото за Русчук събитие, се пуска съобщение в местния вестник. По време на специалната вечер, в хотела свири малък оркестър от 5-6 цигулки, наети са и «певачки», а посетителите могат да покажат танцувални умения…в случай че имат такива. Поради танцова непохватност на някои представители на русенския елит, се стига до наемане на учители по танци от София или чужбина. Русенци, желаещи да се включват смело в танците по време на баловете, имат възможност да посещават танцовият инструктор и да подобрят техниката си в модерните танци (кадрил, полка, валс, мазурка, чардаш и др.) За да има разнообразие при организиране на увеселенията, освен цигулки и модерни танци, понякога са наемани селяни с кавали, които да изпълняват български хора. Това е една похвална инициатива, говореща за зачитане на изконните български традиции, въпреки западноевропейските влияния. Понякога са организирани и «карнавални балове», които донякъде поставят началото на станалия вече традиционен карнавал в Русе. В специално създаден сборник за живота, бита, нравите и пр. на разнородното население на Балканите, предназначен за съпругите и дъщерите на английските дипломатии, се съдържа информация за нетипичните за местните жители баловете през погледа на чужденеца, които изглеждат така: “... Без да разправям повече за някои и други дребни подробности, аз бях особено поразена от тъй странното разнообразие на програмите на танците. От националното хоро оркестърът изведнъж преминаваше към някаква старомодна полка. Този танец – полката – току-що бяха въвели като последна мода, но танцуваха само такива двойки, които са свързани помежду си със законен брак или пък твърде срамежливите братя със своите сестра, при което кавалерът държи от себе си дамата на такова почетно разстояние, че между тях лесно може да премине друга двойка...”
И в първите години след Освобождението „Ислях хане” продължава да е най-реномираният хотел в града. На 25 юни 1879 г. в България пристига княз Александър Батенберг. Пъврата му среща с българите е в Русе, където е посрещнат със салюти, изработена е специална арка и, разбира се, се организира бал. Натрупали достатъчно опит, самочувствие и светски маниери русенските първенци организират бляскаво посрещане на първия български княз. А балове започват да се организират на много други места и доста по-често, хотел „Виктория”, хотел „Бристол” и др. Разчупен е стереотипът на традиционното общуване – в махалата и комшулука, на пазара, на хорото, в кафенето и се създават нови общности от хора, изповядващи различни религии и от различни етноси, чието поведение, облекло, светски маниери е повлияно от западноевропейската мода. Постепенно баловете стават неизменна част от живота в град Русе.
Толя Чорбаджиева
Държавен архив-Русе