Новини

В края на XIX и началото на XX век най-луксозният хотел в Русе е „Ислях хане”. Обзаведен е със специално доставени от Виена мебели, с перфектно обслужване от наети келнери, готвачи и музиканти от Австрия и Румъния. Хотелът има голяма вътрешна градина, казино и просторен салон, което го прави най-предпочитаното място за балове и концерти. При посещението си в Русе през 1874 г.  “в доста добре обзаведения хотел Ислях-хане” отсяда и унгарският пътешественик и изследовател, картограф, археолог, историк, етнограф и илюстратор Феликс Каниц: “В първия етаж има голяма зала – пише пътешественикът, използвана през зимата за увеселения, балове, представления на оперетни пиеси, комедии и т.н. В трапезарията на партера видях маси сложени за “табъл д’от” и “а ла карт”, бюфет с унгарски и френски вина, където имаше и няколко гръцки, френски и български вестници. От трапезарията отидох в градината, грижливо подредена от стар унгарски емигрант. От нея се откриваше великолепен изглед към отсрещния нисък румънски глинест бряг...”.

Известно е, че балове в хотел „Ислях хане” са организирани още преди Освобождението. Подобни мероприятия и забавления са по-скоро нетипични за нравите на русенци, отколкото да е нещо обичайно. Първите балове в българските земи се организират в началото на 50-те г. на ХІХ в., когато унгарецът - франктерзия (шивач на модни дрехи) и любител музикант Михай Шафран създава в Шумен първия оркестър. Забавленията се харесват и на русенци. Те също започват все по-често да си организират увеселелния по различни поводи. Баловете са посещавани от чуждите консули в града (руски, австро-унгарски, пруски, френски), чужденци, първенците на града, военни, заможни русенци и т.н. Желаещите да посетят събитието, заплащат вход. На поканите, които показваме (от 1867 г.), ясно се вижда: таксата е 20 гроша, но господата, придружени от «две госпожи» са освободени от входната такса. В навечерието на бляскавото за Русчук събитие, се пуска съобщение в местния вестник. По време на специалната вечер, в хотела свири малък оркестър от 5-6 цигулки, наети са и «певачки», а посетителите могат да покажат танцувални умения…в случай че имат такива. Поради танцова непохватност на някои представители на русенския елит, се стига до наемане на учители по танци от София или чужбина. Русенци, желаещи да се включват смело в танците по време на баловете, имат възможност да посещават танцовият инструктор и да подобрят техниката си в модерните танци (кадрил, полка, валс, мазурка, чардаш и др.) За да има разнообразие при организиране на увеселенията, освен цигулки и модерни танци, понякога са наемани селяни с кавали, които да изпълняват български хора. Това е една похвална инициатива, говореща за зачитане на изконните български традиции, въпреки западноевропейските влияния. Понякога са организирани и «карнавални балове», които донякъде поставят началото на станалия вече традиционен карнавал в Русе. В специално създаден сборник за живота, бита, нравите и пр. на разнородното население на Балканите, предназначен за съпругите и дъщерите на английските дипломатии, се съдържа информация за нетипичните за местните жители баловете през погледа на чужденеца, които изглеждат така: “... Без да разправям повече за някои и други дребни подробности, аз бях особено поразена от тъй странното разнообразие на програмите на танците. От националното хоро оркестърът изведнъж преминаваше към някаква старомодна полка. Този танец – полката – току-що бяха въвели като последна мода, но танцуваха само такива двойки, които са свързани помежду си със законен брак или пък твърде срамежливите братя със своите сестра, при което кавалерът държи от себе си дамата на такова почетно разстояние, че между тях лесно може да премине друга двойка...”

И в първите години след Освобождението „Ислях хане” продължава да е най-реномираният хотел в града. На 25 юни 1879 г. в България пристига княз Александър Батенберг. Пъврата му среща с българите е в Русе, където е посрещнат със салюти, изработена е специална арка и, разбира се, се организира бал. Натрупали достатъчно опит, самочувствие и светски маниери русенските първенци организират бляскаво посрещане на първия български княз. А балове започват да се организират на много други места и доста по-често, хотел „Виктория”, хотел „Бристол” и др. Разчупен е стереотипът на традиционното общуване – в махалата и комшулука, на пазара, на хорото, в кафенето и се създават нови общности от хора, изповядващи различни религии и от различни етноси, чието поведение, облекло, светски маниери е повлияно от западноевропейската мода. Постепенно баловете стават неизменна част от живота в град Русе.

Толя Чорбаджиева

Държавен архив-Русе