След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
- 90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
- Дарителски фондове в русенска девическа гимназия
- Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години
- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева
Борбата е сред най-древните спортове. При разкопки са намерени глинени съдове с изображения на схватки от борбата. Още древните хора са се борели, за да покажат могъщество и сила срещу противника си. Борбата представлява физическа схватка между 2 души, при която всеки от тях се опитва да вземе надмощие или да установи контрол над противника. В света съществуват много стилове на борба, всеки от които има своя дълга история.
Борбата е най-старият и най-познатият спорт, но организирани прояви не е имало нито в гр. Русе, нито в окръга. Борби са се провеждали при местни празници, панаири, сборове, при сватби и други тържества. Известни са били т. нар. „мазни борби“, при които борците са се мажели с мазнина. Според спомените на Марин Ковачев, те се провеждали без всякакви правила на голата земя, а борците били облечени само с кожени гащи „каспети“, направени специално за борба. Категориите били 4 – леките „тесте“ и „кичук орта“, полутежките „биюк орта“ и тежките „ баша“. Борбите се ръководели от по-стари борци, които изпълнявали ролята на съдии. Кръгът за борбата, наричан „алая“ се охранявал от доброволци, а около него се разполагала публиката. Борците сами определяли категорията, в която ще се борят и само при явно несъответствие съдиите изваждали някого и го прехвърляли в по-горна категория. При леките категории се състезавали и местни младежи, докато за тежките категории идвали известни, утвърдени борци от други региони.
За поява на модерната борба (свободната) в Русе се счита 1924 г. Тогава в Спортен клуб „Русенец“ се въвежда дисциплината борба. До този момент борбата свободен стил, както и другите практикувани спортни прояви били застъпени само в Дружество „Юнак“. Първият организатор на свободната борба е току-що завърналият се от чуждестранния легион русенец Тодор Пантилеев (Крушака). Той бил същевременно и треньор на отборите. Заниманията се водели на открито, на игрището „Бейма“ (около Дом на културата), край р. Дунав. За популяризиране и масовизиране на спорта се организирали състезания в цирк „Олимпия“. Тук били излъчени и първите шампиони. Тези състезания са сигнал и за други спортни дружества да въведат дисциплината борба. За треньор в клуб „Русенец“ вече е привлечен избягалият от Русия бивш преподавател в Московската кадетска школа по борба Никита Димитриевич. Състезателите провеждат тренировки всеки ден, след приключване на работа, а в отбора са включени Иван Мицев, Васил Бояджиев, Тодор Николов (Картофа), Цоню Христов (колоездача), Иван Цанев (Жихана), Тодор Георгиев (Гробара), Стоил Шаханов и Михаил Дюлгеров. Състезанията се провеждат в кино „Одеон“, кино „Аполо“, кино „Модерен театър“, кино „Глория палас“, а по-късно в цирк „Независима България“. Така се поставя началото на спорта борба в Русенския регион, а успехите на русенските борци не са никак малки. Именно от русенското с. Сандрово е рекордьорът по спечелени титли в свободната борба - Валентин Йорданов, 7 световни и толкова европейски златни отличия.
От 28 февр. до 3 март 2019 г. Русе е домакин на традиционния международен турнир по свободна и класическа борба за мъже и жени „Дан Колов – Никола Петров“. Дан Колов и Никола Петров са първите наши борци, донесли отличия за България. Дан Колов (свободен стил) печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж, а Петров (класически стил) триумфира със световната титла също във френската столица, но през 1900 година. На тепиха в русенската зала „Арена Монбат“ ще се изявят близо 600 състезатели от 44 държави, а десет състезатели на русенския клуб „Юнак-Локомотив“ ще защитават българската чест. Сред тях са: Георги Вангелов, Стефан Иванов, Мирослав Киров, Елица Янкова, Тайбе Юсеин, Биляна Дудова и др.
Да пожелаем успех на нашите състезатели!
Таня Великова
Държавен архив