Юли 1925 г. – горещо и оживено лято по дунавските брегове, когато английският параход „Glowworm“ внезапно раздвижва иначе спокойното течение на града. Посещението на този военен кораб поставя Русе на картата на международните отношения и... става причина за една от най-интересните футболни срещи в историята на града. Повече прочетете ТУК...
Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.
- 120 години от първата кинопрожекция в България
- Бални страсти от преди две столетия
- 6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век
- Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи
- Васил Левски - 180 години безсмъртие
- 65 години от създаването на Държавен архив – Русе
- Как русенци са творили добро в миналото
- Пробуждането като състояние на духа
- Спасяването на българските евреи
- Спортът - воля, дух, обединение на хората
- Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното
- Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България
- Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!
- Началото на волейболната игра в Русе и региона
- 115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"
- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта
- Зараждане на борбата в Русе и региона
- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула
- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе
- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка
- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?
- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"
- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта
- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов
- Русе и борбата му с епидемиите в миналото
- 60 години куклен театър в Русе
- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов
- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре
- Когато в киносалоните започва да звучи екранът
- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови
- Заедно на сцената и в живота
- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси
- Община Русе в Деня на Общините
- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот
- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе
- От партийните архиви за строителството на летище Русе
- 60 години русенски духов оркестър
- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години
- От архивите на русенския Яхтклуб
- 90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
- Дарителски фондове в русенска девическа гимназия
- Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години
- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант
- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева
- 100 години от създаването на Дома на изкуствата и печата в Русе
- Да си спомним за историка и преподавател в Русенския университет доц. д-р ист.н. Любомир Златев
- Наследницата на рода Бъклови - Кнесия Кафеджиева, събира памет за Русе
- Патриотизъм и празник. Русе и честването на Освобождението в миналото
- 195 години от рождението на Филип Тотю
- Преди 130 г. Мъжката гимназия в Русе получава името си „Княз Борис“
- Константин Казанджиев - Бохемът на Русенската опера
- Скромният 24 май след трагедията – празник в сянката на атентата в храм „Света Неделя“
- Спасовден – празникът на българските автомобилисти: традиция с волан и дух
Борбата е сред най-древните спортове. При разкопки са намерени глинени съдове с изображения на схватки от борбата. Още древните хора са се борели, за да покажат могъщество и сила срещу противника си. Борбата представлява физическа схватка между 2 души, при която всеки от тях се опитва да вземе надмощие или да установи контрол над противника. В света съществуват много стилове на борба, всеки от които има своя дълга история.
Борбата е най-старият и най-познатият спорт, но организирани прояви не е имало нито в гр. Русе, нито в окръга. Борби са се провеждали при местни празници, панаири, сборове, при сватби и други тържества. Известни са били т. нар. „мазни борби“, при които борците са се мажели с мазнина. Според спомените на Марин Ковачев, те се провеждали без всякакви правила на голата земя, а борците били облечени само с кожени гащи „каспети“, направени специално за борба. Категориите били 4 – леките „тесте“ и „кичук орта“, полутежките „биюк орта“ и тежките „ баша“. Борбите се ръководели от по-стари борци, които изпълнявали ролята на съдии. Кръгът за борбата, наричан „алая“ се охранявал от доброволци, а около него се разполагала публиката. Борците сами определяли категорията, в която ще се борят и само при явно несъответствие съдиите изваждали някого и го прехвърляли в по-горна категория. При леките категории се състезавали и местни младежи, докато за тежките категории идвали известни, утвърдени борци от други региони.
За поява на модерната борба (свободната) в Русе се счита 1924 г. Тогава в Спортен клуб „Русенец“ се въвежда дисциплината борба. До този момент борбата свободен стил, както и другите практикувани спортни прояви били застъпени само в Дружество „Юнак“. Първият организатор на свободната борба е току-що завърналият се от чуждестранния легион русенец Тодор Пантилеев (Крушака). Той бил същевременно и треньор на отборите. Заниманията се водели на открито, на игрището „Бейма“ (около Дом на културата), край р. Дунав. За популяризиране и масовизиране на спорта се организирали състезания в цирк „Олимпия“. Тук били излъчени и първите шампиони. Тези състезания са сигнал и за други спортни дружества да въведат дисциплината борба. За треньор в клуб „Русенец“ вече е привлечен избягалият от Русия бивш преподавател в Московската кадетска школа по борба Никита Димитриевич. Състезателите провеждат тренировки всеки ден, след приключване на работа, а в отбора са включени Иван Мицев, Васил Бояджиев, Тодор Николов (Картофа), Цоню Христов (колоездача), Иван Цанев (Жихана), Тодор Георгиев (Гробара), Стоил Шаханов и Михаил Дюлгеров. Състезанията се провеждат в кино „Одеон“, кино „Аполо“, кино „Модерен театър“, кино „Глория палас“, а по-късно в цирк „Независима България“. Така се поставя началото на спорта борба в Русенския регион, а успехите на русенските борци не са никак малки. Именно от русенското с. Сандрово е рекордьорът по спечелени титли в свободната борба - Валентин Йорданов, 7 световни и толкова европейски златни отличия.
От 28 февр. до 3 март 2019 г. Русе е домакин на традиционния международен турнир по свободна и класическа борба за мъже и жени „Дан Колов – Никола Петров“. Дан Колов и Никола Петров са първите наши борци, донесли отличия за България. Дан Колов (свободен стил) печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж, а Петров (класически стил) триумфира със световната титла също във френската столица, но през 1900 година. На тепиха в русенската зала „Арена Монбат“ ще се изявят близо 600 състезатели от 44 държави, а десет състезатели на русенския клуб „Юнак-Локомотив“ ще защитават българската чест. Сред тях са: Георги Вангелов, Стефан Иванов, Мирослав Киров, Елица Янкова, Тайбе Юсеин, Биляна Дудова и др.
Да пожелаем успех на нашите състезатели!
Таня Великова
Държавен архив