Русенски истории
Проф. Венелин Ганев

Денят на Конституцията и юриста е ден за гордост и преклонение пред нашите предци, които, с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г.,  поставят началото и въвеждат конституционализма и правото като основополагащи принципи в устройството на  младата българска държава. Учредителното събрание изработва първата българска конституция в духа на възрожденските идеали, съчетани с най-модерните възгледи за държавността в Европа, за да осигури и защити своите граждани във всички сфери на обществения живот.  От тогава до днес българските юристи отстояват тези достижения, а ние като русенци можем да изпитваме огромна гордост, че част от големите имена - пазители на правото е роденият в Русе проф. Венелин Ганев. Повече за живота на известния общественик можете да прочетете тук

 

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

 

Освобождението на Русе

 

120 години от първата кинопрожекция в България

 

Добри Немиров

 

Бални страсти от преди две столетия

 

Русенската тарла

 

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

 

"В началото бе словото"

 

Димитър Вятовски

 

Здравко Кисьов 

 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

 

Река Дунав

 

Васил Левски - 180 години безсмъртие

 

Спомен за ваканцията

 

Стоян Михайловски

 

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

 

Как русенци са творили добро в миналото

 

Леон Даниел

 

Пробуждането като състояние на духа 

 

Сирни Заговезни

 

Всички лица на жената

 

Спасяването на българските евреи

Новини

"В началото бе словото"
24.05.2017

Никой не може да отнеме на българския народ приноса на светите братя Кирил и Методий и техния ученик Климент, към световната цивилизация – създаването на глаголицата, а след нея и на кирилицата.


Най-ранното, известно за сега документално свидетелство за честване делото на  Кирил и Методий в България, се съхранява в Мъхитаристката конгрегация във Венеция. Авторът на това сведение е Минас Пъжъшкян, духовник от арменския клон на Римо-католическата църква, който по време на пътуването си по българските земи през 1813 г., разказва, че в Шумен домакинът му го е завел на вечеринка “по случай българския празник на писмеността”. През 1851 г. Пловдивското епархийско училище организира първия училищен празник, посветен на Светите братя. След това празникът започва да се чества и в други български градове. Намерени са сведения за организирано честване на празника дори в Цариград.


Русчушко училище е било едно от първите из българските земи, където е въведена ученическата униформа. В ранната 1841 г. еднакво облечените в нови дрехи ученици изпълняват  възхвални песни за султан Абдул Меджид, който е на посещение в Русе и околността. Представянето на учениците прави силно впечатление на височайшия гост и русенци получават разрешение за строителство на ново училище.

Похвален лист на ученик за отличен успех и поведение, 1876 г.


Важна роля при организирането на тържеството и утвърждаването на празника като ежегоден и общоградски изиграва основаното през март 1866 г. в Русе читалище “Зора”. Една от първите инициативи на новосъздадената културна институция е да възложи на художника Николай Павлович да нарисува портрет на Кирил и Методий. В своите спомени дългогодишният “слуга” на читалището Никола Обретенов пише, че стените “бяха окичени с картини от българската история… и иконата на Св. Св. Кирила и Методия”, която вече присъства като важен елемент от празника в града.

 

Съгласително писмо, с което Тома Кърджиев поема задълженията на учител в с. Червена вода, 1874 г.


И отново Русе е мястото, където се случило важно за целия български народ събитие. През 1892 г. учителят по френски език в Мъжката гимназия  Стоян Михайловски написва стихотворението "Върви, народе възродени".  Към текста през 1901 г. Панайот  Пипков, учител в Ловешката гимназия, композира музиката.

 

Учителката Надежда Газиева с ученици (кр. 19 в.)


Денят на Кирил и Методий се утвърждава през Възраждането като пръв наш общ национален празник и пръв сред българските празници по своята тържественост и национален колорит. След Освобождението, та чак до днес, празникът на Светите братя Кирил и Методий и тяхното дело постепенно става ежегоден, по-пищен, масов и значим.

 

Ученици на екскурзия в София (кр. 19 в.)

 

Учителката Марийка Ницова с класа си (нач. 20 в.)


Нека не се откъсваме от традицията за масово и пищно празнуване на този празник, който ни отличава от останалите народи по света и ни прави уникални и ценни. Нека изкажем почит и към онези, които посяват в главите на младите знанието и любовта към духовността – учителите. Защото българското слово, науката и знанието са съхранили народа ни през вековете и са запазили историческата ни идентичност. Това ще  е тяхната задача и занапред. Ние просто трябва да следваме завета на Солунските братя и да не забравяме корените си!


От 1 януари 2007 г., с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия. Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики (Таджикистан, Молдова, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан) от бившия Съветски съюз, а до средата на ХІХ век се е ползвала и в Румъния.


За над 300 милиона души буквите на Кирил, Методий и Климент Охридски са прозорец към света.

 

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

                                                                                                                                                                                              

 

 

Съмишленици