Русенски истории
100 години от създаването на Дома на изкуствата и печата…

След Първата световна война в България възникват общи сдружения на творчески личности, оставили своя отпечатък в различни области на изкуството. Функциите по опазване на националните ценности и идеали и претворяването им в изкуство се реализират от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. Държавата налага активна културна политика, която стимулира обединителни процеси между артистичните и културни среди. Необходимостта от възстановяване на националното самочувствие и търсенето на нови общочовешки ценности предоставя на образованието и културата силни възпитателни функции. За предстоящото откриване на Дома на изкуството и печата в Русе четем във в. „Русенска поща“ от 16 дек. 1924 г.: „Домът на изкуствата и печата в Русе ще започне своята публична дейност с редица беседи на нашия съгражданин писателя Добри Немиров. Повече прочетете ТУК...

Фондация „Русе – град на свободния дух“ и Държавен архив – Русе ще представят любопитни факти и истории, свързани с културата и изкуството на Русе през годините. Те ще допълнят визията на града като град на традиции и новаторство. Ще дадат повече информация за мащаба на културния живот на русенци, постоянството им в търсене и откриване на нови предизвикателства и утвърждаването им като носители на свободния дух. Ще разкажат повече за посещенията на крале, царе и височайши особи в Русе от края на 19 век и след това, отбелязването на празниците в града ни, за реализираните оригинални творчески идеи. Историите за събития и личности ще бъдат допълнени от богат снимков материал.

 

Стоянка Мутафова

Освобождението на Русе

120 години от първата кинопрожекция в България

Добри Немиров

Бални страсти от преди две столетия

Русенската тарла

6-ти май – Разкази за случки и събития от миналия век

"В началото бе словото"

Димитър Вятовски

Здравко Кисьов 

Еньовден, билкари и аптекари, преплетени с магическата сила на старите документи

Река Дунав

Васил Левски - 180 години безсмъртие

Спомен за ваканцията

Стоян Михайловски

65 години от създаването на Държавен архив – Русе

Как русенци са творили добро в миналото

Леон Даниел

Пробуждането като състояние на духа 

Сирни Заговезни

Всички лица на жената

Спасяването на българските евреи

Проф. Венелин Ганев 

Надя Винарова 

Български червен кръст

Спортът - воля, дух, обединение на хората

Асен Русков - да създадеш театър и да си част от историята на киното

Съединението - или как русенци се включват в звездния миг на България

Първият учебен ден – безстрашен скок в морето от знания!

Началото на волейболната игра в Русе и региона

115 г. от създаването на археологическата сберка при русенската мъжка гимназия "Княз Борис"

- 125 г. от рождението на Негово Величество Цар Борис III Обединител - последният властвал български монарх

- Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

- Зараждане на борбата в Русе и региона

- Разходка до Париж за рождения ден на Айфеловата кула

- Мотоциклетни вълнения... или как се заражда този спорт в Русе

- Светлините на града 140 години от изобретяването на електрическата крушка

- Каква е връзката между пощенските марки, магазин за шапки и американския град Чикаго?

Балетът като магия

- Русенецът Йордан Змейски срещу Дико Илиев за авторството на любимото "ДУНАВСКО ХОРО"

- 125 години от рождението на Гео Милев - космополита борещ се срещу глупостта

- С поздрав към носителя на Оскар за шахмат Веселин Топалов

- Русе и борбата му с епидемиите в миналото

- 60 години куклен театър в Русе

- Животът на "ПЕВЕЦА НА БЪЛГАРИЯ" в Русе. 170 години от рождението на Иван Вазов

- Бадминтонът в Русе - вчера, днес и утре

- Фамилия Оджакови

- Когато в киносалоните започва да звучи екранът

- Няколко поколения русенски лекари - фамилия Доганови

- Заедно на сцената и в живота

- Петър Морзов - талантлив художник, първи в България фоторепортер и творец с безброй интереси

- Община Русе в Деня на Общините

- Как се строи град

- 1918 г. или как епидемия прекъсва русенския театрален живот

- Магията на танца води Димитър Гайдаров в Русе

- От партийните архиви за строителството на летище Русе

- 60 години русенски духов оркестър

- Посещение на Цар Борис III в Русе преди 100 години

- От архивите на русенския Яхтклуб

90 години от рождението на маестро Георги Делиганев

Дарителски фондове в русенска девическа гимназия

Как е отбелязван Денят на детето в Русе преди 100 години

- 100 г. от рождението на Никола Боздуганов – поет, литературен критик, драматург и музикант

- 110 г. от рождението на Народния учител Руска Драгнева

 

Новини

90 години от рождението на маестро Георги Делиганев
06.04.2024

Тази година отбелязваме 90-годишнина от рождението на емблематичната и колоритна личност-вокалния педагог и изтъкнат хоров деятел маестро Георги Делиганев, получил широко национално и международно признание.

 

Роден на 6 април 1934 г. в град Русе, Г. Делиганев завършва средно образование в Народно трето смесено средно училище „Н. Й. Вапцаров“ – Русе през 1952 г. Дипломира в Българската държавна консерватория - София с отличен успех и получава квалификация „Оперно пеене“ през 1958 г. На 14 авг. 1963 г. е назначен за редовен преподавател по пеене IV-та степен в Средното музикално училище-Русе. В периода 1963-2004 г. Г. Делиганев работи в Националното училище по изкуствата (НУИ) „Проф. В. Стоянов“-Русе. Подготвил е, в различни форми на обучение над 130 певци и певици, голяма част от които пеят в български и европейски оперни театри и професионални състави. Сред тях има носители на награди от национални и международни певчески конкурси и фестивали: Орлин Атанасов, Иван Кюркчиев, Мартин Цонев, Светла Кръстева, Андреана Николова, доц. д-р Николай Моцов, Венцеслав Атанасов и други. Г. Делиганев води майсторски класове, член е на жури на национални и международни певчески конкурси и фестивали.

 

На 10 май 1983 г. е зачислен като аспирант на самостоятелна подготовка по „Дирижиране“, специалност „Хорово дирижиране“ към Теоретико-композиторския и диригентски факултет на Българска държавна консерватория с разработка на кандидатска дисертация на тема: „Вокалната работа в хоровия колектив“. Г. Делиганев придобива Първи клас-квалификация от Министерството на народната просвета-София през 1987 г. Удостоен е през 1990 г. от министъра на народната просвета с педагогическото звание „главен учител“. През м. окт. 1990 г. Г. Делиганев печели официално обявения от Министерството на културата конкурс за директор на Народна опера-Русе със срок до 31 дек. 1991 г. През м. май 1991 г. зам. министърът го уведомява, че длъжността директор на операта се обявява за конкурсна и срочния му трудов договор няма да бъде подновен. Г. Делиганев има над двадесет годишно сътрудничество с Русенската опера, където освен директор е бил вокален педагог, художествен консултант и главен художествен ръководител. Г. Делиганев е трайно свързан повече от 30 години с проблемите на хоровото дело в България. Той е първият български вокален педагог, който целенасочено и задълбочено се заема с масовото вокално възпитание в българските хорове. В хор „Родина“-Русе работи 26 години съвместно с диригента проф. Васил Арнаудов (от 1965 г. до смъртта му през 1991 г.). Равносметката от това ползотворно сътрудничество се изразява в: 36 награди от реномирани европейски хорови конкурси (4 големи; 23 първи; 8 втори и приза „Хор Свят“– 1988 г.) и 207 концерта с а-капелни и кантатно-ораториални програми, от които 83 изнесени в Русе. През същия период хор „Родина“ има 16 участия на Международния фестивал (МФ) „Мартенски музикални дни“-Русе и Зимни музикални вечери – Русе, в които наред с а-капелните програми са изпълнени и такива мащабни творби като: „Коронационна меса“ и „Риквием“ от Моцарт; „Годишните времена“ и „Сътворението“ от Й. Хайдн; месите в до мажор на Бетовен и в сол мажор на Шуберт; „Военен реквием“ от Бритън.

 

Хорът има многобройни записи в БНТ, грамофонни плочи и дискове, издадени от фирмите „Балкантон“, „Мелодия“, „Телдек“. Осъществил е радио и телевизионни продукции с ВВС, Френското радио, Рижкото радио, радио Берлин, български и немски телевизии. През годините Г. Делиганев оказва методическа и практическа помощ на русенските хорове: детски хор „Дунавски вълни“, „Детско-юношеска хорова школа със индентично име (1992-1993 г. Делиганев е художествен ръководител), девически хор към школата, хор „Васил Арнаудов“ и хоровата формация „Родина II“.

 

Три сезона 1994-1996 г. Делиганев е художествен ръководител на хор „проф. В. Арнаудов“-Русе. През този период хорът, наред с а-капелните си концерти, има три поредни участия в МФ „Мартенски музикални дни“-Русе с крупни кантатно-ораториални творби: „Матеус Пасион“ от Й. С. Бах, „Реквием“ на Брукнел и „Кантата Академика“ от Бритън. През 1997-1998 г. Делиганев е художествен ръководител на създадената от него формация „Родина“, която през 1998 г. в участва в Международния фестивал „Мартенски музикални дни“- Русе със „Симфония на псалмите“ от Стравински. Паралелно с работата си с хор „Родина“-Русе и русенските хорове, Г. Делиганев оказва практическа помощ на хорове в редица градове на страната, особено във В. Търново, Стара Загора, Пловдив, Хасково, Ямбол, Видин, Силистра и др. Маестрото има голям принос за израстването на мъжкия хор „Емануил Манолов“-Габрово, където работи двадесет и пет години съвместно с проф. Христо Арищиров и има получени седем първи международни награди. Не по-малък е приносът му за съхранението, подготовката и развитието на първия български хор „Янко Мустаков“- Свищов, на който е художествен ръководител двадесет  години. Наред с практическата си дейност, Г. Делиганев разработва теория и методика на вокалното възпитание в хоровете. Автор е на редица публикации в специализирани издания. През 1970 г. издава учебно пособие по темата. През 1980 г. е отпечатан трудът му „Вокалната работа в хора“, който е единствената съществена разработка у нас в областта, насочена  директно към хоровите диригенти и вокални педагози, работещи с хоровете. Четвърт век Г. Делиганев е постоянен лектор на конференциите и семинарите на българските хорови диригенти. Многократно е участвал в провеждане на дългосрочни курсове за повишаване квалификацията на хоровите диригенти. Г. Делиганев е носител на национални награди и отличия, сред които: орден „Кирил и Методий“ II степен през 1972 г.; Националната награда „Неофит Рилски“- 1997 г.; „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци-2005 г. и „Златен плакет“ на Българския хоров съюз. На 22 май 1984 г. за изключителни заслуги в развитието на хоровото дело в страната и Великотърновски окръг, за всестранната помощ при подготовката на първия български хор „Янко Мустаков“- Свищов, Изпълнителния комитет на Общински народен съвет град Свищов удостоява Г. Делиганев със званието „Почетен гражданин на град Свищов“. На 23 окт. 1987 г. за активна и дългогодишна дейност като вокален педагог, за приноса му в развитието на мъжкото хорово пеене и постигнати високи резултати от мъжкия хор на запасните офицери „Емануел Манолов“-Габрово, Изпълнителният комитет на Общинския народен съвет обявява за „Почетен гражданин на град Габрово“ Г. Делиганев, като тържествено са му връчени „Ключ на града“ и „Почетен знак“.

 

За първи път, през 2001 г. във В. Търново доц. Лилия Наумова и Г. Делиганев създават летни майсторски класове по пиано и класическо пеене, с амбицията, през годините, градът да стане притегателен център за музиканти и лектори от цял свят. За изключителен принос и издигане авторитета на град Русе в областта на музикалното изкуство и вокалната педагогика на 2 март 2005 г., Общински съвет-Русе удостоява Г. Делиганев с наградата „Почетен гражданин на град Русе“. На 23 май 2009 г. Общински съвет-Русе удостоява Г. Делиганев с награда „Русе“ в категория „Цялостен принос и дългогодишна дейност в областта на изкуството и културата“, за значим професионален принос в развитието на националната музикална култура, изключителни заслуги към израстването на поколения млади български певци, разнасящи славата на българската вокална школа по света и по повод неговата 75-годишнина.

 

Г. Делиганев се пенсионира като заместник директор по художествените въпроси в Държавна опера- Русе през 2018 г. На 29 юни 2019 г. Г. Делиганев е награден с „Кристално огърлие“ от Съюза на българските музикални и танцови дейци за изключителния му принос в развитието на българската музикална култура. Сдружение Хор Сексагинта Приста-Русе присъжда званието Почетен член на Г. Делиганев за големите му заслуги в развитието и утвърждаването на хора, на 24 май 2021 г. Носител е на почетните знаци I степен на градовете Русе, Габрово, Свищов, Силистра и Видин.

 

През 2022 г. е сниман документалния филм „Постфактум. Георги Делиганев“, представящ вокалния педагог Г. Делиганев, като водеща фигура в българското хорово изкуство, с голям принос за израстването на световноизвестния български хор „Родина“-Русе. Филмът е по сценарий на Бояна Шандуркова, режисьор: Елена Машкова, оператори: Светослав Шаламанов и Тихомир Стоичков. Продуцент е БНТ2-Русе. Г. Делиганев умира на 20 септ. 2021 г. в Русе. Изключителните заслуги за развитието на модерната хорово-певческа школа у нас, завоювания авторитет на специалист и вокален педагог от най-висока класа, са истински знак за достойния принос на Георги Делиганев към развитието на националната ни култура и на утвърждаване на град Русе като водещ музикален център.

 

Автор: Д-р Надежда Цветкова, Гл. експерт в Държавен архив-Русе

Партньори и дарители

Основни партньори

                                                                                          

 

 

Дарители

 

     

 

                                                                                       

                                                                                

Съмишленици